Колин Фалконър
Пътят на коприната (43)

41

На следващия ден Жосеран беше достатъчно добре, за да язди. Уилям превърза главата му с парчета плат и се приготвиха отново да тръгнат на път. Оседлаха конете си под идеално синьо небе. Отраженията на слънчевата светлина по заснежените полета над тях докарваха болка в очите им.

Той дочу неколцина от татарите да си мърморят за Уилям. Гарванът им донесъл лош късмет, казваха си един на друг. Заради това, че не пожелал да обиколи с коня си обо, станало. Сега изгубиха два коня и се забавиха с един ден. Още по-лошо ги чака.

— Има нещо сбъркано в тия татари — каза му Уилям, докато пристягаше подпръга на седлото си. Хутлун беше заменила коня на Уилям с един от своите коне, светложълта злонравна кобила с млечни очи. Жосеран също имаше нов кон, жребец със сивкав цвят на гърба и шарки като по дърво.

— Не забелязвам нищо необичайно.

— Гледат ни навъсено.

— Не гледат навъсено нас, братко Уилям.

Свещеникът придоби слисано изражение.

— Неприязънта им е насочена към теб — каза Жосеран, като да говореше на малко дете.

— Към мен?

— Обвиняват те за случилото се.

— Нямам вина, че конят ми е стъпил накриво и се е подхлъзнал!

— Но отказа да отдадеш почит на тяхната грамада от камъни.

— Това беше само глупаво суеверие!

— Казаха, че ако не го направиш, навличаш лош късмет и такъв ни сполетя. Видя ли какво направи с гордостта си? Засили в тях вярата им в свещеното обо и сега смятат, че нашата религия не е толкова силна, колкото тяхната, защото не те е защитила. Така че в опита си да покажеш колко сме велики, успя само да подрониш авторитета ни в техните очи.

— Няма да омаловажавам вярата си, като се предавам на вещерството им.

— Може и да си набожен човек, братко Уилям, но не си мъдър — Жосеран се качи на новия си кон. След Късмет имаше чувството, че язди детско конче.

Уилям подръпна юздите и предаде лошото си настроение на коня. Кобилата изви глава и се опита да го ухапе.

— Видя ли? И конете дразниш.

— Това е само животно и нищо повече!

— Щом казваш. Впрочем нашата вещица все така би искала да види Библията и Псалтира.

— Никога! Ще ги оскверни!

— Свети боже! — изруга Жосеран, пришпори коня си и пое по пътеката, за да се отдалечи от проклетия свещеник.