Колин Фалконър
Пътят на коприната (122)

120

Събитията около трона на Чагатайския хаганат ги бяха уловили в клопка в Кашгар и ги принудиха да останат там през зимата. Сартак им каза, че могат да минат и години, преди да е възможно да преминат безопасно Покрива на света. Но стрелци ездачи от ям продължаваха да се появяват в крепостта почти всеки ден на път за или от изток. Не беше трудно да си предположи какви кроежи се плетяха в момента между Каракорум и Шанту.

Един ден Сартак довери на Жосеран, че Синът на Небето е открил изход от безизходицата.

— От Тату на път за Бухара върви керван — каза той. — Алгу е обещал да изпрати войници за охрана. Ние ще се присъединим към кервана, когато стигне дотук. Но ще ни се наложи да изчакаме до пролетта, за да прекосим Покрива на света.

— Ще рече, Хубилай е открил как да се спогоди с Чагатайския хан.

— Тайно.

— Какво носи керванът? Злато?

Сартак се усмихна.

— Златото се харчи. Жена е. Една от императорските дъщери ще се омъжи за Алгу. Съюз, плод на благоразумието, защото ще осигури единомислие между дома на императора и този на Чагатайския хаганат.

— Как е името на принцесата? — попита Жосеран, ала вече подозираше какво ще чуе.

— Мяо-йен — отвърна му Сартак. — Принцеса Мяо-йен.

На север бяха планините — преграда пред нови и неоткрити земи; на запад — старите мюсюлмански градове и шепнещите тополи на Самарканд и Бухара; на изток — шатрите и шумолящият бамбук на Катай; на юг — виещите ветрове на Такламакан. А тук, в Кашгар — кръстопът от Пътя на коприната, се събираха пътищата на живота му.

Тамплиерът наблюдаваше от крепостните стени как керванът криволичи през оазиса. Камилите кашляха и недоволстваха; конете вървяха привели глава, съсипани от дългия преход през пустинята. Имаше два конни отряда, златните им шлемове блестяха на слънцето. Зелено-белите знамена на Сина на Небето плющяха на вятъра.

Дървените порти на крепостта се отвориха и предните части влязоха в редица по един. Зад тях върху задната част на каруца се полюляваше позлатената носилка с принцесата, следвана от още две покрити каруци, в които бяха придворните й. Когато влязоха в крепостта и вече бяха в безопасност, жените слязоха и се струпаха около принцесата. Той веднага долови, че нещо не е наред.

Няколко мига по-късно видя войници да отнасят на носилка принцеса Мяо-йен през двора.

Замисли се за крехкото създание, с което се беше разхождал из Градината на ободряващата пролет. Порцелановата й хубост нямаше как да издържи на тежките изпитания на пътуването през пустинята. Безмълвно се помоли за нея на милостивия Бог, ако такъв изобщо съществуваше.