Колин Фалконър
Пътят на коприната (135)

133

Хутлун галопираше, напредваше през конниците на Алгу, нейните воини я следваха. Хората на Алгу ги очакваха, нападението й ги беше изненадало и дузина от тях лежаха на земята или в плитчините на реката, съсечени или ранени от първия залп от стрели. Хутлун и авангардът й яздеха през и около тях, избягваха поединичните схватки, интересуваше ги само наградата, която ги чакаше в кибитката.

Бяха на двайсетина стъпки, когато завесите се дръпнаха. Тя извика за предупреждение, но гласът й се изгуби сред крясъците и тропота на копитата. Вместо принцесата иззад копринените завеси ги чакаха стрелците на Алгу.

Хутлун се опита да накара коня си да смени посоката, но късно.

Чу свистенето на стрелите и около нея се разнесоха виковете на нейните магадаи, присвити от раните си. Неколцина се свлякоха от конете си. Собствената й кобила беше ранена отпред от стрела и се вдигна на задните си крака.

Приложи цялата си вещина в ездата, за да се задържи на седлото. Сложи лъка на рамото си и пусна две стрели към каруцата. Знаеше, че е безнадеждно. Нападението беше спряно, устремът — пресечен.

А и освен това плячката не беше там.

Пришпори коня си далеч от кервана. Хутлун осъзна, че неспокойствието, което цяла сутрин я тормозеше, е било повече от предчувствие за собствената й смърт. Било е предзнаменование за бедствие. Вдигна поглед нагоре към долината, знаеше какво ще види.

Черна линия от галопиращи конници, които след няколко мига щяха да ги обкръжат. И прозря капана.

Навсякъде около нея се носеха виковете на ранените и умиращите, трясъкът на стоманата. Тя се насочи в галоп обратно по склона, откри вестителя си и му нареди да изстреля стрели за отстъпление.

Но знаеше, че вече е късно, прекалено късно.

Конниците на Сартак се врязаха в битката, раздробените останки от мингана на Хутлун се пръснаха и заоттегляха към склоновете. Жосеран галопираше около биещите се и търсеше пурпурната коприна: видя Хутлун да се измъква по склона, да събира оцелелите си бойци. Насочваше се към линията на дърветата от северната страна на долината.

Войниците на Сартак ги обстрелваха със стрели, докато ги преследваха. Той се присъедини към преследвачите, премина сред пръски и плисък през реката с една-единствена мисъл.