Колин Фалконър
Пътят на коприната (48)

46

Ездата на камила е изтезание, което не прилича на язденето на татарски кон. Бактрианските камили се движеха с продължително, полюляващо се движение, много наподобяващо полюляването на лодка, и през първите няколко дни Жосеран беше тормозен от неразположение, което много напомняше морската болест, докато се научи да се полюлява напред и назад в унисон с движенията на камилата.

Неговите татарски спътници бяха почти същите майстори в ездата на камилите, каквито бяха и с конете. Умееха да се качват и да слизат с такава лекота, че дори не се налагаше да спират кервана. Хутлун можеше в един момент да ходи след камилата си, след това здраво я дърпаше за въженцето и когато животното сведеше врат, вече здраво се беше уловила за самара на гърба й и се придърпваше на седлото. Тайната, изглежда, беше да се освободи въженцето бавно след това, за да може камилата да не мърда главата си отново напред прекалено бързо и да метне ездача си през рамо.

Именно това се случи с Жосеран, когато за пръв път опита тази маневра, за огромна веселба на Едноокия и татарите.

Едноокия наричаше камилата на Уилям Лейла, но монахът я беше прекръстил на Сатана. Водени от свои съображения, татарите му бяха оставили най-злонравната камила. Външният й вид беше страховит: на главата си имаше топка от остра вълна, предните й крака бяха широки като табуретки. Всеки път, когато свещеникът се опитваше да се качи отгоре й и се мъчеше да се покатери на самара, Сатана извръщаше глава, за да го ухапе по задните части.

В края на деня разтоварваха камилите, освобождаваха ги от низа и ги пускаха свободно на паша. Една вечер, вместо да търси паша, Сатана се примъкна изотзад към Уилям, приближи муцуна до рамото му и ревна. Уилям скочи във въздуха, сякаш са го шляпнали с широката част на меч.

Татарите изпопадаха по гръб от смях.

Хутлун се смя с другите. За пръв път се усмихваше от вечерта в Кашгар, когато пратеникът на баща й беше пристигнал в кервансарая.

Съобщението от баща й я тормозеше. Събитията в Каракорум и Шанту се развивали по-бързо от очакваното.

В Каракорум вече бил свикан курултай, за да избере хан на хановете, на който за върховен владетел на татарите бил избран братът на хагана, Арик Буке.

Но никой не се съгласил с този избор. По-малкият му брат Хубилай, който воювал срещу китайците в далечен Катай, не присъствал и свикал свой собствен курултай в своята столица Шанту, на който накарал пълководците си да изберат него за хаган. Немислимо било да се свиква курултай на място, различно от столицата Каракорум. Събитията означавали бунт, който водел към гражданска война за пръв път от времената на Чингис хан.

Съпругите и синовете на покойния хан на хановете Монке били на страната на Арик Буке. Златният клан, наследниците на Чингис, също му изказал своята вярност, както и братът на Арик Буке, Бату, от Златната орда. Само Хулегу се съюзил с Хубилай.

Хубилай трябвало да е изпаднал в изолация от тази липса на подкрепа. Но той имал многобройна и добре подсигурена армия и силна база в Катай. Представлявал потенциална заплаха за цялата татарска империя.

Съобщението на Кайду завършвало с предупреждението: колкото повече приближават до границите на Катай, толкова повече тя да внимава и да се пази. Имало опасност верни на Хубилай войници да нападнат кервана.

Пустинята не беше единствената заплаха, която ги дебнеше по време на първата лятна луна.