Колин Фалконър
Пътят на коприната (24)

22

Новата им охрана се появи от свят на сняг и лед.

Отрядът наброяваше поне двайсетина ездачи. Носеха кожени шапки с наушници, на някои от тях вързани отгоре, и обли шлемове. Дългите им плъстени кожуси висяха отстрани на конете почти до ботушите им. Стрели стърчаха от дървените колчани на гърбовете им; триъгълно знаме висеше от върха на копие.

От конете се издигаше пара, а от стоманеносиньото небе бавно се стелеше сняг.

Предводителят им пришпори коня си напред. Носеше виолетов копринен шал, увит около косата и лицето, за да се предпази от студа. С едно движение отдръпна шала.

Жосеран загуби ума и дума. Не беше мъж.

Устните й се разтвориха в лишена от любезност усмивка, щом се обърна към Джучи.

— Това значи са варварите — каза тя на своя език, като мислеше че Жосеран не разбира. Бадемовидните й очи бяха очертани с черно, но в тях нямаше нищо съблазнително. Това бяха неумолимите очи на търговец на коне, които оглежда предназначената за продан на тържището стока.

Поведението й и начинът, по който яздеше, го бяха заблудили, че е мъж, осъзна тамплиерът, защото тя не беше облепена като татарски боец. Под късия си кожух носеше винена риза с дълга пола, висока яка и с прорез до талията, така че да не пречи на ездата й. Широка копринена лента стегнато обгръщаше тънкия й кръст, а по гърба й, почти до бедрата, се спускаше една-единствена лъскава черна плитка.

— Тези двама варвари са изпратени тук от нашия хан, Хулегу — обясни й Джучи. — Искат да бъдат приети от Великия хан в Каракорум. Той нареди също да бъдат отведени живи и здрави до Беш Балик, за да ги съпроводят в последната част от пътуването им до Центъра на света.

Момичето се обърна към един от ездачите.

— Мършавият ще умре от студ, преди да сме минали и половината път през планините. Другият ми се вижда достатъчно здрав. Но е грозен като коня си и носът му е два пъти по-дълъг.

Татарите се разсмяха.

— Няма да се карам с теб за външния си вид — обади се Жосеран на нейния език, — но държа да не наричаш коня ми грозен.

Усмивката й се стопи, а и придружаващите я се умълчаха.

— Виж ти — рече тя най-накрая. — Варваринът говорел.

— Но за него имаш право — добави Жосеран и кимна към Уилям. — Можем да го заровим и тук.

Сега беше ред на Джучи да се ухили.

— Научи се да говори като човек, докато пътувахме. Сече му умът. За варварин е забавен.

— Не разбирам как може да се смята един варварин за забавен — възрази тя. И се обърна към Жосеран. — Аз съм Хутлун. Баща ми се казва Кайду. Той е най-великият татарски вожд тук, на Покрива на света. Ще те заведа при него. Съветвам те да внимаваш за обноските си.

После обърна коня си и ги поведе през пролома към долината Фергана.