Колин Фалконър
Пътят на коприната (130)

128

Ферганската долина

Юртите бяха натоварени на кибитки. Те и многобройните стада овце, кози и табуни коне вдигаха облаци от прах през равнината. Кайду наблюдаваше приготовленията, възседнал коня си. Устните му бяха свити в тънка извита линия под посивялата му брада. Той гледаше безстрастно напред, калпакът от хермелин с наушници беше нахлупен дълбоко на главата му.

Хутлун яздеше към него на бялата си кобила, за да го поздрави. Облечена беше като шаман: риза с бяла качулка, барабан и всичко останало.

— Говори ли с духовете? — попита я той.

— Говорих.

— Какво ти казаха от другия свят?

Хутлун не можеше да му каже, че ясновидските й способности отново са я предали, затова му отговори само с онова, което беше прозряла с ума си:

— Видях война без край. Видях империята на Чингис хан да се разпада на множество царства, както е било преди него.

— Видя ли ни да напускаме Ферганската долина заради Алгу?

— Видях ни да бягаме като вълча глутница, да се връщаме нощем, за да отмъкваме невръстните и слабите и да не даваме и миг покой на никого на Покрива на света.

Кайду се замисли с мрачно лице.

— Хубилай е изпратил една от дъщерите си в Бухара като невеста. Това ще скрепи съюза между него и Алгу и ще ни държи в хватката им като птица в юмрук. Сега тази принцеса е в безопасност зад стените на крепостта в Кашгар, но скоро ще тръгне на път през планината за сватбата си. Алгу е изпратил свой минган от конници като нейна свита. — Погледът му се зарея над планините, сякаш виждаше кервана им. — Не бих искал тя да пристигне.

— Остави на мен — прошепна Хутлун. — Дай ми пет жегуна от своите конници и ще я спра.

— Така и си мислех, че ще кажеш.

Неговото знаме, направено от опашката на як, се вееше на вятъра.

— Ти ще се погрижиш Алгу да получи новата си невеста без глава. Ще се справиш ли?

— Ще се справя — обеща му тя.