Метаданни
Данни
- Серия
- Епично приключение (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Silk Road, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Евелина Пенева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Колин Фалконър
Заглавие: Пътят на коприната
Преводач: Еверина Пенева
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Унискорп“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Роман
Националност: Английска
Редактор: Нина Джумалийска
Художник: Иван Домузчиев
Коректор: Димитър Матеев
ISBN: 978-954-330-404-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1969
История
- — Добавяне
103
Ако планината на Кайду беше Покривът на света, то Караходжа, голяма падина доста под морското равнище, беше неговата крепост. Оазисът беше просто сива бъркотия от коптори и прашни полета. Уйгурите, които го населяваха, успяваха някак да отгледат лози, смокини и прасковени градини сред сивата пещ на пустинята с помощта на ледените води от карезите.
Също като другите оазиси на Такламакан и този представляваше селце от прашни тесни улички и оградени с кирпичени зидове дворове. Но тук много от жилищата бяха построени под земята като убежище от изпепеляващата жега на лятото и безкрайните, упорити ветрове. Отгоре бяха покрити с дървени пръти и сламени рогозки и друго, освен комините им, които стърчаха от твърдия сив пясък, не се виждаше.
Листата на лозите вече бяха окапали и голите пръчки наподобяваха потрошени кафяви пръсти, които се показваха от земята. Червената кал по пътищата беше напукана, все едно че са покрити с плочници. Самотно магаре стоеше окаяно под изсъхнало дърво и размахваше опашка, за да прогони рояците мухи.
С унили духове се насочиха към хана.
— Най-лошото място на земята — изръмжа Сартак. — Разправят, че можеш да си свариш яйце, като го заровиш в пясъка. Ако убиеш пиле, дори няма да ти се наложи да го готвиш. Месото му вече е бяло и крехко.
Странният му, насечен смях прозвуча невесело. Оцеляха в пустинята, но наближаваха границите и Кайду и неговите отстъпници дебнеха някъде там. Сартак знаеше много начини за поставяне на засада. Но сега беше в неизгодна позиция.
Жосеран стоеше на покрива на хана и се взираше в мрака. Можеше да различи силуета на Небесните планини върху нощното небе. Зад тях някъде беше Покривът на света.
— Не очаквах да те заваря тук — рече Уилям. — Мислех, че ще се развличаш със съпругите на езичниците. Изглежда, че всички от нашата татарска свита са се отдали на мърсуването, което минава за гостоприемство из тези земи.
Подобни удоволствия бяха предложени и на Жосеран, тази нощ обаче той не прояви интерес към подобна утеха. Но не желаеше да даде на Уилям дори тази малка победа, затова му отвърна:
— Опасявам се, че бяха останали само грозни жени. Сартак ми предложи да използвам камилите, ако някоя от тях ми се стори сравнително приятна за окото.
— Като те знам, все ще откриеш някоя.
— Разбирам, че си се възстановил от премеждието.
— Ти защо се върна за мен?
— Дадох дума, че ще те защитавам по време на пътуването.
— Много хора дават дума, но малцина я удържат. Ти си човек с много противоречия, тамплиере. Случвало се е да вярвам, че единствената ти цел е да възпрепятстваш всяко мое усилие да доведа Христос из тези безбожни земи. А сега ти дължа живота си.
— Намерихме те по Божия воля.
— Само не си въобразявай, че съм ти задължен.
— Не бих си го помислил никога. Сигурен съм, че в следващите седмици много пъти ще се укоря, че не съм те оставил да пукнеш в пустинята.
— Може би така трябваше да направиш.
Жосеран се сепна от това признание. Почуди се какво ли го е предизвикало. Ала Уилям не възнамеряваше да добави нищо към думите си. Обърна се и остави Жосеран на парапета под студения заслон на безстрастните звезди.