Колин Фалконър
Пътят на коприната (55)

53

Като всички къщи в Гаочанг и домът на мъжа беше изграден от кирпичени тухли. Имаше ханг в средата на стаята, на който да се пече хляб и месо. По стените висяха килими в млечножълто и яркочервено. Сводест коридор водеше към засенен от виещи се лози малък двор отзад.

Съпругата му стоеше в средата на стаята в рокля от домашно предена коприна. Носеше тежки, кафяви тесни панталони, а косата й беше покрита с кафяво було. Дори след пет години въздържание ще е все едно дали ще възседна коня си или нея, унило си помисли Жосеран. Дъщерите й го гледаха, широко ококорили очи. И двете носеха кадифени шапки, които местните наричаха допа, обшити със златна нишка. Носеха красиви гердани от синьо стъкло, а косите им бяха сплетени на плитки, които се спускаха до хълбоците им. Само очертаните им с черен молив очи се виждаха зад булата им.

Домакинята му наля вода от кана и изми ръцете си три пъти, както го изискваше етикетът. Показа му, че трябва да направи същото. Помоли го да влезе.

— Аллах изпрати от Рая ангели за закрилата ни — измърмори тя на дъщерите си. — Погледнете го колко е голям! Ако може да се съди по краката му, трябва да се молим на милостивия Бог да порази и да попари оная му работа, иначе до една сме мъртви? Ами я вижте носа му! Грозен е като умряло псе и се обзалагам, че има обноски на свиня!

Жосеран примигна и се почуди какво да прави. Не искаше да унижава домакинята си.

— Какво каза? — попита я с внезапно обзело го вдъхновение Жосеран. — Хиляди извинения. Получих рана на главата и оттогава слухът ми не е, какъвто беше.

— Говорите уйгурски, така ли? — ужаси се жената.

— Знам няколко думи.

— Майка ми направи комплимент за красивата брада и косата с цвят на огън — изкиска се едно от момичетата.

Жосеран отвърна на усмивката й.

— Благодаря. За мен е чест да съм поканен в дома, където живеят три толкова красиви жени.

Съпругата се усмихна и закима, по лицето й се четеше едновременно страх и облекчение.

— Господарят е много любезен — каза тя. — Тази вечер нашият дом е негов и за нас е чест да имаме такъв господар!

Направиха дастаркан, официална вечеря. На пода постлаха кърпа, жените донесоха плодове и плосък хляб, който наричаха нана. Жосеран седна с обърнати нагоре длани, после ги прекара пред лицето си от горе на долу, сякаш иска да умие лицето си, с което благодари на Аллах за храната и за благословия на семейството. Трите жени го наблюдаваха, удивени, че този варварин знае порядките им.

След това му поднесоха сладко вино и нещо, което наричаха — а той си го преведе — сладолед. Поднесоха му това лакомство в глинено гърне и наблюдаваха през смях, как той поставя в устата си от вкусната сладост и иска още.

Жосеран ги попита как се приготвя това чудо и съпругата му обясни, че се прави от смес от масло и мляко, към което прибавят аромат. След това сместа се държи под земята в избата и се изстудява в лед, който се сече от далечните ледници и се пренася до равнината през зимните месеци.

След третата купичка Жосеран се облегна назад заситен. Тишината се проточи.

Дъщерите вече бяха махнали булата си. Забеляза, че не са неприятни за окото. Бяха кръглолики и жизнерадостни с красиви усмивки и игриви очи. Хранеха към него същото любопитство, каквото изпитваше и той към тях, така изглеждаше. Продължиха да се взират в ботушите му. Знаеше какво си мислят: жените от Изтока смятаха, че могат да преценят размера на мъжкото достойнство по големината на стъпалата му.

Най-накрая съпругата стана и с жест го подкани да я последва. Поведе го през двора към отделна къща, момичетата вървяха след него и продължаваха да се кискат в шепи. Озова се в просторна стая с водохранилище от тъмна, хладна вода в средата. Майката стоеше и чакаше.

— Какво искате? — попита я той.

— Съблечете си дрехите, моля, господарю — рече тя.

Отново пристъп на кискане.

Жосеран поклати глава. Да се съблича пред три жени ли?

Но съпругата беше настоятелна. Задърпа ризата му. След почти месец в пустинята тъканта се беше вкоравила от мръсотия и прах.

— Ще я изпера, господарю. Първо ще ви изкъпем.

Жосеран не се страхуваше от къпането, както някои негови сънародници. В Земите отвъд се къпеше често, както правеха и мохамеданите. Но правеше тоалета си насаме.

— Предпочитам да се изкъпя сам — заяви той.

— Вие сте господарят тази вечер — отвърна съпругата. — Наш дълг е да ви изкъпем.

Жосеран отстъпи.

— Щом така искате.

Махна туниката си, тесните панталони и трите жени ахнаха. Той им се усмихна неловко.

— Сред моите сънародници това не се смята за копие със значителна дължина или дебелина. Но съм поласкан, че на вас ви се струва такова.

Накараха го да застане на плочите и донесоха вода от водохранилището с дървени купи. Измиха прахта от косата и тялото му, докато се кикотеха и крякаха като кокошки, дърпаха гъстите косми по гърдите и корема му, ръчкаха го по тялото, като че е камила на пазарище. Едновременно изглеждаха отвратени и омаяни.

След като го подсушиха, съпругата му даде дълга риза, която принадлежеше на съпруга й.

Когато се върнаха в къщата, вече беше залез. Съпругата запали светилник.

— От тук — поведе го към помещенията за сън. Двете дъщери седнаха до него на леглото и дълго време не проговориха, нито помръднаха.

— Само ще стоите, така ли? — почуди се той на висок глас.

— Вие сте господарят — каза съпругата. — Вие трябва да кажете.

Жосеран се подвоуми. Може би съпругата прочете мислите му по погледа му, защото безмълвно се изправи и остави лампата в ниша на стената.

— Пожелавам ви лека нощ — каза тя. — Починете си добре.

И излезе, а след себе си спусна завесата на вратата.

Жосеран погледна двете дъщери. Вече не се кикотеха.

Едната от тях, по-младата, се изправи и свали роклята си.

Той се загледа в нея удивен. На меката жълтееща светлина от светилника тя му се стори крехка като порцелан. Освен на главата й, по тялото й нямаше и едно косъмче. Чувал беше, че мохамеданските жени бръснат телата си с изострени мидени черупки.

Сестра й беше същата, но малко по-сочна. Усети как у него се надига възбуда. Чу гласът на Катрин да му шепне от мрака: Забрави всичко, Жосеран, тази нощ забрави всичко, освен мен.

Двете момичета лежаха на леглото от двете му страни. И двете изглеждаха малко изплашени.

По-голямата се осмели да разгърне ризата му.

— Господарят е силен — прошепна тя.

Той протегна ръка.

— Няма от какво да се страхувате. Ще бъда внимателен.

Изведнъж завесата на вратата се отдръпна и господарката на къщата се втурна в стаята през смях. Беше гола. Метна се отгоре му решително и поведението й щеше да го остави без ума и дума, да не беше прекарал доста време из бордеите на Генуа на път от Франция.

Домакинята уви бедрата си около него и го обърна над себе си. Съединиха се с ожесточение. Жосеран предположи, че сигурно и преди го е правила.

Двете млади жени наблюдаваха. За негов вечен срам той откри, че присъствието им в никакъв случай не съсипа представянето му.

Оскъдно осветени светци и съпътстващите ги ангели, изрисувани с груби мазки в черно и златно, се катереха по гредите на голямата черква. Икони на Девата проблясваха на пламъка от свещите, докато една старица с кафяво и беззъбо лице наливаше масло в светилниците, поставени в нишите по протежение на иззиданите с кирпич стени.

Хор от млади момчета на балкона подхвана фалцетно химн, докато дяконите в одеждите си в бледовиолетово служеха при олтара. Тамян се издигаше от металните кадилници, а чернобрадият свещеник разтвори ръце за молитва.

Несторианци, изсъска Уилям в сенките в задната част на черквата.

Нестор бил патриарх на Константинопол осемстотин години по-рано. Наред с другите заблуди, той отказал да приеме папата като свой духовен водач — поставили в изолация него самия и неговите последователи от останалия християнски свят и сектата му била принудена да бяга към Персия. Все още живееха там, покровителствани от мохамеданите, както се говореше.

Изглежда, бяха разпространили мръсната си ерес много по-далеч на изток, отколкото предполагаше който и да било в Рим. Сигурно това са християните, за които онзи Гийом Рубрукски беше съобщил, че е видял сред татарите. Това поне означаваше, че някои от тези диваци са чували Христовото име. Сега само трябваше да се поставят тези отстъпници свещеници несторианци под властта на папата и щяха да стъпят сред тези дяволски орди. Успееше ли, щеше да се превърне във велик апостол като Павел.

Свещеникът целуна обкованата със злато корица на Евангелието и зачете литургия на език, който Уилям не разпозна; май не беше нито татарски, нито арабски. Той постави ален плат около бокал и потопи сребърна лъжица за евхаристия във виното, за да раздаде кръвта Христова на своето паство.

Ръцете на Уилям се свиха в юмруци до тялото му. Да види подобна ерес и да е безсилен да я спре, негодувание разкъса душата му. Как може човек да предложи тялото и кръвта Христови без разрешение от папата? Това беше изопачаване на всичко свято!

Но въпреки всичко присъствието на тази църква толкова далеч в земите на татарите беше причина за надежда, ако не за радост. Докато тамплиерът мърсуваше, той, Уилям, поне беше открил цел на своето търсене. Пътят на коприната беше пътят на съдбата му.

Мълчешком се измъкна навън.