Колин Фалконър
Пътят на коприната (32)

30

Имаше нещо, което не спираше да го тормози, да го яде отвътре ден из ден, нещо, което трябваше да разбере. Питаше се защо изобщо има значение, но трябваше да научи отговора.

Една сутрин около седмица след бурята, когато небесата бяха леденосини, а слънцето пламтеше по снеговете на Покрива на света, отиде с коня си при Текудай на хълма над стана. Текудай държеше завързано на примка въже, прикрепено към дълъг прът, с което ловеше конете, които щяха да вземат със себе си при предстоящото пътуване през планините. Изискваха се голяма вещина и сила, защото животните бяха оставяни да тичат полусвободни през степта, докато не се появеше нужда от тях, и сега се съпротивляваха диво.

Други ездачи изпълняваха същата задача, пронизителните им викове и тропотът от копитата на конете им отекваше в стените на долината.

Жосеран пое дъх, знаеше, че това е възможността му да разкрие истината, колкото и неприятна да е тя.

— Текудай, кажи ми нещо. Когато решиш да си вземеш съпруга, тя…, тя трябва ли да е…? — запъна се на думата на татарски, но осъзна, че никога не я е знаел.

Текудай свъси чело.

— Каква трябва да е?

Жосеран посочи слабините си.

— Ами ако не прокърви малко. В нощта след сватбата?

— Ти да не ме питаш дали трябва да е девствена? — направо попита Текудай.

— Да, това питам.

— Не трябва, разбира се. Иначе е голям срам. Ти би ли си взел такава жена?

— В моята страна това се цени високо.

— Сарацините сигурно затова така ви се опъват!

На Жосеран му се прииска да го събори от коня му. Някакво момче, а му се подиграва!

— Чух — настоя Жосеран, — че жените ви губят девичеството си на конете си.

Текудай дръпна юздите на коня си и се изви на седлото.

Изглеждаше объркан.

— Е, че как да става иначе?

— Това не те ли притеснява?

— Щом една жена има девствено було, значи е прекарала малко време върху гърба на коня. Тогава не може да е добър ездач и ще е бреме за съпруга си.

Жосеран зяпна в него.

— Губят девствеността си при ездата върху седлото — бавно изговори той, най-накрая започваше да му просветва.

— Ами естествено — рече Текудай.

Загледа смаяно този варварин, на когото се налагаше да му обясняват най-прости неща по три или четири пъти, преди да ги схване. А Джучи го хвалеше колко схватлив бил и с какъв пъргав ум!

— Губят девичеството си, като яздят на седло — повтори Жосеран и се усмихна. — Хубаво. Да яздим.

И после без никаква очевидна причина отметна глава и се разсмя.