Колин Фалконър
Пътят на коприната (88)

86

Войниците от кесиг стояха на пост, когато императорът се приближи до ръба на водата. Наметка от леопардова кожа пазеше раменете му от сутрешния мраз. Фагс-па лама беше с него. Над езерото се стелеше мъгла. В далечината билата на черните планини, мрачни и голи, се гънеха едни в други като дипли на копринени завивки върху легло.

Жосеран се появи, съпроводен от Сартак и един от неговите хора. Коленичи и сведе глава, очакваше да чуе какво желае императорът.

— Митрополитът на Шанту е мъртъв — каза Хубилай.

— Страхувам се, че е така — отговори Жосеран.

— Твоят спътник го е проклел.

— Вярвам, че това е дело на самия Бог.

— Тогава наистина трябва да имате много могъщ бог. По-силен от този на Мар Салах, така изглежда.

Очевидно и те вярваха, че магия е сложила край на живота на несторианския епископ. Хубилай сигурно е убеден, че Уилям е направил някакво дяволско деяние, понеже митрополитът му се е противопоставил.

— Склонен съм да повярвам, че във вашата вяра има повече, отколкото първоначално реших — каза Хубилай. — Всеки от съветниците ми казва, че тяхната вяра е най-добрата и истинната. А сега при нас се появява нова религия, по-силна от тази на Мар Салах. Какво да реша?

Жосеран разбра, че това е възможността, за която Уилям беше мечтал. Не се налагаше да покръстят милиони, достатъчен беше и един човек, стига това да е самият Хубилай. Ако Уилям убедеше хагана да приеме Христос и да наложи своята нова религия над империята си, както бяха задължени да направят всички християнски крале, тогава целият свят щеше да принадлежи на Рим. В Земите отвъд можеха да уловят сарацините между себе си и татарите и да отвоюват Светите земи. Йерусалим отново щеше да се върне в християнски ръце.

— Свиках обсъждане — каза Хубилай.

— Обсъждане ли, велики господарю?

— Аз сам ще реша коя от религиите е най-добра. Кажи на твоя свещен човек да се представи в приемната зала в седмия час. Там той ще се срещне с другите велики шамани от моята империя и ще спори с тях по въпросите на вярата. И след това ще реша веднъж завинаги кой от тези богове е най-истински.

— За нас ще бъде чест, господарю — каза Жосеран, безкрайно впечатлен от това драматично предложение.

Жосеран отново се поклони и избегна отровния поглед на Фагс-па. Сартак го съпроводи до стаите му. Обсъждане! Това щеше да подхожда на похватите на брат Уилям. След като толкова много беше заложено, се надяваше единствено да успее да го спре да говори, преди всички да са умрели от старост.