Колин Фалконър
Пътят на коприната (124)

122

Ферганската долина

От пръснатите из долината юрти се виеше дим. Покривът на света беше покрит със сняг.

Тримата конници бавно яздеха покрай стреснатите лица на хората от своя клан. Скалповете и части от лицата им бяха изгорени и почернели; изпод овъглената плът проблясваше бяла кост. Единият беше изгубил око, друг голяма част от носа си. С мъка се удържаха на седлата си, но се свлякоха от тях едва когато стигнаха ханската юрта.

— Лично Арик Буке сложи Алгу на трона на Бухара. И според желанието на великия ни хан изпратих делегация да поиска дял от неговите данъци, за да купим на хаганската войска провизии за битката срещу предателя Хубилай. И какво прави той? Казва, че ще плати своя дял в благородни метали и дава заповед да залеят с разтопено злато пратениците ни.

Кайду беше в юртата си, синовете му бяха отдясно, любимата му жена и дъщеря му Хутлун — отляво. Син дим се носеше лениво от огнището през дупката в покрива.

— Трябва да се оттеглим по-нагоре в планините — каза Текудай. — Алгу има сто и петдесет хиляди войници зад гърба си.

— Да се оттеглим? — измърмори Каиду. Обърна се към Джерел. — Ти съгласен ли си с брат ти?

Джерел не можа да отговори, защото Хутлун не се сдържа.

— Побегнем ли сега, вечно ще бягаме и никога повече няма да видим полята и пасищата си!

— И какво да правим?

— Не можем да победим Алгу на бойното поле. Но можем да ударим, когато най-малко очаква и да се скрием в планините, преди да успее да отвърне на удара. Щом ни обърне гръб, пак ще ударим. Няма да му оставяме и миг спокойствие. Ще му вземем силите, както вълк взима силите на мечка, ще го хапем по петите луна след луна, година след година, докато го осакатим и омаломощим. Един ден, когато сме събрали и други вълци като нас самите, ще го повалим.

Кайду се усмихна. Дъщеря му, воинът, шаманът; Чингис хан, прероден в тялото на кобила. Духовете си бяха поиграли с него в този живот и бяха направили най-добрия му син жена.

Замисли се за момент. Най-накрая рече:

— Съгласен съм с Хутлун. На природата ми по-подхожда да съм вълк, а не овца. Ала първо трябва да потърсим мъдростта на боговете, за да разберем техните желания. Хутлун, трябва да се срещнеш с духовете и да вземеш от тях съвет. Едва тогава ще вземем решение.