Колин Фалконър
Пътят на коприната (80)

78

От прозореца си високо в двореца Жосеран погледна към обгърнатите вече от мрак улички на Шанту. От дървен барабан се разнесе единствена скръбна нота, следвана от кънтящото ехо на гонга, когато стражата на моста отмери часа от нощта.

Изминах път, по-далечен, отколкото сто търговци могат да пропътуват за цял живот, стигнах по-далеч, отколкото съм мечтал или съм желал. И никога не съм се чувствал толкова самотен.

Замисли се за Хутлун. Надявал се беше, че лудостта вече ще е преминала. Но мисълта, че тя може би лежи мъртва или ранена в пустинята, непрестанно го измъчваше. Трябва да вярвам, че е оцеляла, помисли си той. Иначе как ще намеря покой? Да можех само да разбера със сигурност какво е станало.

Най-накрая открих изменнически дух, който да си е лика-прилика с моя, и се оказа забранен за мен. Скърбя, когато си помисля, че е мъртва; умирам от болка, когато си казвам, че може да е още жива. Остави ме сломен като оплаквач, слаб като момче.

Дали наистина е виждала баща ми в сянката ми?

Непоносимата болка го преви одве. Не вярвам да намеря покой, ако не я видя отново.