Нелсън Демил
Скъпи Джон! (66)

64.

Предложих му мартини и Уилям за миг се изкуши, но за съжаление отказа.

Седна на кушетката, а аз се настаних на фотьойла.

Нямах абсолютно никакво намерение да започвам дискусията, нито дори да повеждам общ разговор, затова си седях и го зяпах така, като че ли той е помолил да разговаря с мен.

Накрая Уилям стана малко нервен и попита:

— Не искаше ли да обсъдим нещо?

— Мислех, че ти искаш да обсъдим нещо.

— Хм… предполагам, че трябва да обсъдим онова, което… обсъждахме.

— Добре.

Той се прокашля.

— Първо, уверявам те, Джон, че ние, аз и Шарлот, не храним никаква лична неприязън към теб.

— Нали каза, че изобщо не ви било грижа за мен?

— Е… не е това въпросът. Въпросът е за Сюзън.

— Тя ме харесва.

— Само така си мисли. — И ми напомни: — Вече обсъждахме този въпрос. Всъщност няма значение дали двамата с теб се харесваме. Ние с Шарлот сме убедени, че бракът ще ви направи нещастни и накрая пак ще се разведете.

Не отговорих.

— И за да спестиш на всички терзанията в бъдеще, Джон, бих искал да оттеглиш предложението си за женитба.

— Това ми е ясно. — Напомних му: — Ти също така намекна, че смяташ намеренията ми за не съвсем почтени и че бъркам любовта си към Сюзън с желанието да се докопам до парите й.

Уилям пак се прокашля.

— Струва ми се, казах, че може би е така, въпреки че не го съзнаваш.

— Е, аз обмислих нещата и стигнах до заключението, че я обичам заради самата нея. Обичам и децата си, семейството си. Не го ли забеляза тая вечер?

— Ами… да, всъщност. Но Едуард и Каролин са вече големи и не живеят тук. Сигурен съм, че можеш да поддържаш връзка с тях и без да се жениш повторно за майка им.

— Вече опитахме, Уилям, само че не е същото.

Той явно не знаеше с какво да продължи, така че премина по същество.

— Готов съм да ти предложа един милион долара, платими на десет равни ежегодни вноски, ако се откажеш от Сюзън и се върнеш в Лондон или се установиш в която и да е друга страна.

Няколко секунди се гледахме. Накрая наруших мълчанието.

— Ако единственото ти възражение срещу нашия брак са моите евентуални претенции към парите на Сюзън — издръжката й, настоящите й средства и бъдещото й наследство — мисля, че проблемът може да се реши с брачен договор.

Уилям не отговори, затова продължих:

— Колко получих, когато се разведохме със Сюзън? Доколкото си спомням, не получих нищо. Можем да вземем стария договор и пак да го подпишем. Надявам се това да ти покаже, че намеренията ми всъщност са съвсем почтени.

Той разбра, че съм го примамил в капан, и си напъна ума да измисли как да се измъкне. Беше си абсолютен тъпанар, обаче когато ставаше дума за пари, всичките му мозъчни клетки влизаха в действие.

— Въпросът не е само в парите, Джон — накрая ме информира той. — Както казах, най-важно е щастието на Сюзън. Не искаме да видим дъщеря си обезумяла от скръб, каквато беше… хм, миналия път.

Интересно. Всъщност не знаех какво е изпитвала Сюзън, след като съм заминал. Представях си две възможности — първо, че е била тъжна, но се е съвзела и е продължила живота си, или второ, че е била съсипана, отчаяна, разкъсвана от угризения и е смятала, че с живота й е свършено. Сигурен бях, че е било всичко това едновременно, и откакто се бяхме събрали отново, бях получил известна представа как е изживяла тия години. А сега Уилям, нейният любящ баща, не искал да я види пак наранена, моля ви се. Е, ако не беше такъв лицемерен манипулатор и интригант, може би щях да омекна и да изпитам известно съчувствие към него. Обаче нямаше да му повярвам, че изпитва някаква бащинска обич, само защото твърди така. Ала той може би говореше и от името на Шарлот, а каквато си беше вятърничава, сигурно нещастието на дъщеря й много я бе натъжило.

— Това може и да те удиви, Уилям, но ние със Сюзън имахме прекрасно семейство и щяхме да продължим да живеем така, ако… — Не ми се щеше да отварям тая тема, но моментът беше настъпил. — Ако тя не беше станала любовница на Франк Белароса и после не го беше убила.

Той дълбоко си пое дъх и ме погледна.

— С Шарлот сме обсъждали… случилото се и можем само да си направим извода, че семейството ви не е било толкова прекрасно, колкото си си мислил. Ако беше, случилото се нямаше да се случи.

Естествено, и аз смятах така, но като поглеждах назад към брака ни, дори и в най-критична светлина, го намирах за много добър. Сюзън беше на същото мнение. Но и в рая се случват гадости. Деветдесетина процента от семейните хора, които познавам и които са имали любовници, общо взето са си щастливи и не се разделят. За съжаление, от време на време мъжът или жената се побъркват по любовниците си и си мислят, че това е любов. И тогава емоционалната и семейна катастрофа им е в кърпа вързана. Да не споменавам, че понякога биват застрелвани и хора.

Само че нямаше смисъл да обяснявам всичко това на Уилям, макар донякъде да му влизаше в работата.

— Сюзън смята, а съм сигурен, че по някое време през последните десет години го е споделяла и с вас, че помежду ни няма никакви сериозни проблеми. Случилото се е било временно явление. Тя просто… сексуално се е побъркала по оня човек. Ако приемем, че си е взела поука, това няма да се повтори.

Уилям, изглежда, се почувства неловко при мисълта, че дъщеря му може да се побърка сексуално по мъж. Дали не смяташе, че още е девствена? В крайна сметка пропъди образа на Сюзън и Франк и заяви:

— Според мен двамата се самозаблуждавате и се опитвате да промените миналото. Ако ми позволиш да говоря откровено, Джон, ти винаги си кръшкал.

Майната ти, Уилям. Вярно, флиртувах или поне бях флиртувал. Да, обичах да зяпам жените, но през двайсетгодишния си брак никога не бях имал любовница (само оная забежка с Джени Алварес). Обаче това не му влизаше в работата.

— И двамата пораснахме и се научихме да не си играем с огъня — все пак отстъпих, за да можем да продължим нататък.

Мислех си, че това ще рикошира от дебелата му глава, ала той разбра и явно се сети за друг начин да провали женитбата ни.

— Предполагам, досещаш се, че Сюзън е имала много ухажори през годините.

Това беше висша класа — начинът на старото поколение да ми каже, че Сюзън се е чукала наляво и надясно. А стига бе, Уилям! Да не се опиташ сега да изкараш дъщеря си курва, за която в никакъв случай не бих искал да се оженя?

Всъщност точно това правеше.

— Не съм сигурен дали ще приемеш факта, че Сюзън е била с много мъже. Този факт все ще излезе наяве — може да изскочи в разговор или пък някой господин ще й прати писмо, или ще й се обади — и най-вероятно това ще доведе до караници и накрая… е, пак до терзания. И за двама ви.

Бях почти убеден, че повечето бащи не съветват бъдещите си зетьове да се откажат от брака с дъщеря им, защото половият й живот в миналото ще заеме цяла малка библиотека. Само че Уилям виждаше това като бърз и сигурен начин да задуши любовта ми към Сюзън. После можехме да се върнем на темата за парите.

— Оценявам загрижеността и прямотата ти — казах. — Но разбери, и двамата със Сюзън знаем, че през последните десет години не сме били светци. Всъщност, Уилям, аз наистина имах жени във всяко пристанище, че и по няколко навътре в сушата. Да не споменавам на борда. Но моето и нейното минало нямат абсолютно никакво отношение към нашето бъдеще. — Освен ако не й се обадеше някой от ония задници в Хилтън Хед. — Тъй че е излишно да го обсъждаме. — Все пак прибавих: — Честно казано, изненадан съм, че повдигаш пред мен въпроса за половия живот на дъщеря си.

Това го накара да се изчерви и да запремигва. После за пореден път се прокашля — стрептококова инфекция? — и отвърна:

— Е, просто се опитвам да те накарам да си свалиш розовите очила.

Клишетата на Уилям са били стари още когато е бил малък.

— Винаги гледам къде стъпвам.

— Надявам се. Но имам чувството, че все пак възнамеряваш да се ожениш за Сюзън, въпреки нашите възражения с Шарлот.

Обзе ме лекомислено настроение.

— Имам намерение, господин Станхоуп, най-тържествено да поискам ръката на дъщеря ви и да помоля вас и госпожа Станхоуп да благословите брака ни.

Уилям може пък да си спомнеше тия думи от предишния път и какъвто си беше сантиментален дърт глупак, да се просълзи и да отговори: „За мен е гордост и чест да те нарека свой бъдещ зет“.

Всъщност обаче той само изсумтя.

— Сър?

— Да благославя брака ви ли?! — Уилям пак изсумтя. — Никога няма да благословим този брак!

— Тоест и дума не може да става за щедра зестра, доколкото разбирам.

— Зестра ли?! Ти майтапиш ли се!

— Ами… да.

И понеже все още бяхме на темата за благословиите и светото тайнство брак, му казах:

— Малко съм ти ядосан, Уилям, задето обсъждаш тия въпроси с отец Ханингс.

Той не се изненада, че знам — когато се обръщаш към свещеника и споделяш с него своя проблем с друг енориаш, отчето обикновено отива при него. Точно в това е смисълът.

Съмнявам се, че би ми се искало да съм свещеник — всякакви хора ти се изповядват, искат съвет, напътствие или като Уилям се опитват да вербуват чрез теб Господ да им свърши някаква черна работа.

Във всеки случай той явно обърна внимание на думите ми, защото отвърна:

— Отиването ми при отец Ханингс не бива да те ядосва, Джон. Би трябвало с благодарност да приемеш предложените ви пасторски консултации.

— Нали не искаш да се оженя за Сюзън? Тогава за какви пасторски консултации всъщност говорим?

— За такива, които ще те накарат да проумееш, че това, което е най-добре за теб, не е непременно най-добре за твоята годеница — поясни Уилям.

— Ясно. Е, струва ми се, че ти вече сподели с мен същото мнение. Тогава защо намесваш отец Ханингс?

— Надявам се, не е нужно да ти напомням, че според нашата религия предбрачните консултации са задължително условие за сключване на църковен брак.

— Е, има консултации и консултации. Защо ли ми се струва, че ти вече си определил крайния изход?

— Да не би да намекваш, че съм… повлиял на отец Ханингс?…

— По-точно е да се каже, че си го настроил срещу мен. И сигурно си му предложил поощрение, за да посъветва Сюзън да не се омъжи за Джон Сатър.

— Това е възмутително!

— Но е вярно.

— Ще трябва да повторя обвинението ти пред отец Ханингс.

— Ще го повториш, ако не е вярно. Иначе няма.

Той явно успя да овладее гнева си.

— Това може би няма да има значение, ако се споразумеем за този брак. Направих ти предложение.

— Което аз отхвърлям.

— Добре… — Естествено, Уилям нямаше да си събере нещата и да си тръгне. Той пазеше някой и друг коз, да използвам клишето, и още не беше изиграл нито един. Вместо това моят някогашен и бъдещ тъст разбърка картите и раздаде отново. — Готов съм да увелича сумата. Двеста хиляди долара сега и после десет годишни вноски от по сто хиляди.

Е, предварителната вноска е нещо много полезно и обикновено предизвиква желаната реакция. Обаче аз обожавам пазарлъците, затуй контрирах:

— Доколкото знам, годишната издръжка на Сюзън надхвърля даже следващите ти вноски. Тогава какъв ще е стимулът ми да се върна в Лондон само с процент от онова, което ще споделя с дъщеря ти, ако остана тук?

Сега вече трябваше да хвърли един от козовете си и да ми обясни някои неща от живота. Уилям се наведе напред и срещна погледа ми, после каза бавно, за да е сигурен, че ще го разбера:

— Джон, ако със Сюзън се ожените, уверявам те, че издръжката й ще бъде прекратена.

Без майтап? Леле-мале!

— И ще обречеш дъщеря си на финансови лишения?

Той се усмихна злобно.

— Нима искаш да кажеш, че бракът с теб означава финансови лишения?

Добро попадение, Уилям. Само че го бях предвидил.

— Ами, мислех си, че след сватбата ще мога да изпълня една своя стара мечта и да стана професионален сърфист… ама… нищо…

Той най-вероятно реши, че се подигравам със сина му. Може би трябваше да кажа „голфист“. Защо казах „сърфист“? Сигурно подсъзнателно ми се беше изплъзнало от езика. Или пък исках да му натрия носа?

Уилям адски се ядоса, обаче не се хвана на въдицата и каза:

— Аз пък мисля, че ще ти се наложи да работиш.

И аз имах новина за него.

— Винаги съм работил, освен когато си взех отпуска, за да замина на околосветско плаване. И изкарвах доста добри пари, Уилям, и тук, и в Лондон. За съжаление, професионалната ми репутация в Щатите беше компрометирана в резултат на случилото се преди десет години. Поемам цялата отговорност за действията си, но все пак трябва да ти напомня, че дъщеря ти участваше в събитията, които ме принудиха да напусна семейната кантора. Простил съм й напълно и междувременно простих и на себе си, обаче ще ми трябва известно време, докато си възвърна позициите в Ню Йорк и започна да получавам такива приходи, че да осигурявам на дъщеря ти начина на живот, с който е свикнала. — Прибавих: — И нека ти напомня, Уилям, че вие с Шарлот винаги сте настоявали Сюзън да не работи и я убедихте, като й отпуснахте издръжка. Съжалявам, че тогава се съгласих. И в резултат на това, че цял живот сте я издържали, тя вече не е в състояние да си намери никаква работа, която би могла да й носи приходи — и отчасти за това сте виновни вие, така че вие трябва да си поемете отговорността.

Уилям очевидно нямаше намерение да допусне някакви си неудобни факти да го смутят или да му повлияят и просто отговори:

— Повтарям: ако се омъжи за теб, издръжката й ще бъде прекратена.

— Добре. С нея обсъдихме тая възможност и това няма да промени решението ни да се оженим.

Тоя път той се усмихна тъпо.

— Сюзън може би ще преосмисли решението си.

Майната ти.

— Ти може да преосмислиш дребнавото си, интригантско и злобно поведение.

— Няма да позволя да ми говориш така!

— Абсолютно всяка моя дума е вярна, Уилям.

Изглеждаше така, като че ли ще си събере картите и ще си тръгне, обаче всъщност му оставаше още един коз.

— Освен това, ако се ожените, ще извадя Сюзън и от моето завещание, и от това на Шарлот.

Сега вече говорехме за истински пари. Тъй де, основните изисквания за щастлив семеен живот бяха те двамата да умрат и да оставят на Сюзън близо петдесет милиона. Главно да умрат.

— Ако го направиш, ще блокирам финансите ви със съдебни процеси най-малко за десет години. Това може да е доста неприятно за Питър.

Той сериозно се разгорещи и отново почервеня. Високо кръвно?

— Това е най-възмутителното нещо, което ми каза досега — осведоми ме моят бъдещ тъст.

— Не е. Стига де. Помисли.

— Ти… — Уилям се изправи. Зачаках да се строполи на пода, но тъй като това тъй и не се случи, също станах и му заявих:

— Ти ме обиди с предложението си да ме подкупиш. Е, аз не се продавам. Не ми пука за парите ти, на Сюзън също. А на теб не ти пука за дъщеря ти. Всичко е заради нашите отношения с теб, а не заради нейното щастие. Много добре знаеш, че сме щастливи, след като се събрахме отново, и че децата ни се радват за нас. Ти, Уилям, си ужасно нещастен, че съм се завърнал в живота ти, и предпочиташ да изгубиш дъщеря си, отколкото да спечелиш зет, който не търпи идиотизмите ти. Е, ти взе решението си, а ние със Сюзън взехме своето.

В първия момент ми се стори, че тирадата ми не е предизвикала никаква реакция — Уилям просто си стоеше на мястото и зяпаше в празното пространство. После обаче се обърна към мен.

— Ще видим какво е решението на Сюзън.

— Ще видим, да. Но вие с жена ти веднага ще напуснете тая къща и ще си уговорите среща, за да приказвате с дъщеря си. — Отидох до вратата и я отворих. — Приятна вечер. — И прибавих: — Честит Ден на бащата.

Той бързо излезе, спря, обърна се и изсъска:

— Помисли и за децата си.

Това беше последният му коз и след като го изигра, трябваше да отговоря:

— Кажи на адвоката си да ми се обади по тоя въпрос.

Уилям отиде да търси Шарлот, която определено не миеше тенджери в кухнята.

Затворих вратата и след няколко минути чух Сюзън, Шарлот и Уилям тихо да разговарят във вестибюла. После входната врата се отвори и затвори.

След секунди Сюзън влезе при мен.

— Нужно ли е изобщо да питам как мина?

Погледнах я. Много ми се искаше да й кажа, че баща й е точно такъв, какъвто съм го описвал винаги, че и отгоре, но не това беше въпросът.

— Е, има една добра и една лоша новина.

— Каква е добрата?

— Баща ти ми предложи един милион и двеста хиляди долара, за да се върна в Лондон.

— Какво?! Какво е направил?

— Чу ме много добре.

Стори ми се искрено смаяна.

— А ти какво му отговори?… Е, излишно е да питам.

— Естествено. Отказах. Искам два милиона. И това е лошата новина. Той не качи повече от милион и двеста.

Тя разбра, че се шегувам, макар да не беше съвсем сигурна, че е много смешно.

Седна на кушетката и зарея поглед в пространството.

— Това е възмутително! — каза накрая. — Направо е… жалко.

— И аз така смятам. Тъй де, ти получаваш по четвърт милион годишно… ааа, има и втора лоша новина. Ако се омъжиш за мен, си губиш издръжката.

Сюзън ме погледна и каза:

— Не ме интересува.

— Няма значение дали те интересува. Понеже си лошо момиче, издръжката ти се прекратява. Или ще се прекрати. Освен това си лишена от наследство.

Тя най-после започна да осмисля цялата тая информация.

— Не можа ли да се разбереш с него?

— Не. Искаш ли нещо за пиене?

— Не.

— Аз обаче искам. — Налях си бренди. Сюзън промени решението си, тъй че налях още едно.

Нямаше за какво да вдигнем тост, затуй направо отпихме от чашите. Накрая Сюзън каза:

— Майка ми… Е, обясни ми защо не бива да се омъжвам за теб.

— Убедителна ли беше?

Тя се усмихна принудено.

— Смята, че не си способен да ми осигуриш начина на живот, с който съм свикнала.

— Ти каза ли й, че съм звяр в леглото?

Тоя път усмивката й беше искрена.

— Не, но й казах, че винаги сме имали невероятен полов живот.

— И тя завидя ли ти?

— Може би. — И ме светна: — Намекна, че пиеш много.

Което ни накара добре да се посмеем.

— Ще ми се да можех да остана на четири очи с всеки от тях поотделно — отбелязах.

Седнах до нея на кушетката. Хванахме се за ръце и известно време помълчахме.

— Баща ми изглеждаше много ядосан — каза тя.

— Държах се много сърдечно с него, даже след като ме обиди с подкупа. Сериозно, Сюзън.

— Вярвам ти.

— Ама накрая се наложи да го заплаша със съдебни процеси, ако те отреже от завещанията им. — Помълчах: — Издръжката така и така я губиш и дори да имах юридическо основание да се заема с това, смятам, че нямам моралното право. И се надявам, че си съгласна с мен.

— Съгласна съм. — И ми напомни: — Вече съм свободна.

— Да. — После й предложих: — Защо не спестиш малко, като се откажеш от личния си треньор?

— Не се подигравай с мен.

— Извинявай. — Сега трябваше да реша дали да й кажа за прощалния удар на Уилям — децата. Не, щях да го оставя на него — Сюзън трябваше да го чуе от баща си. — Каза, че иска да си поговорите.

— Утре сутринта. Тук. Преди да тръгнат за летището.

— Чудесно. Аз ще се разкарам някъде.

— Благодаря ти. — Сюзън ме погледна. — Той спомена ли за децата?

— Според мен ще ти го спомене утре.

Повторно кимване.

Сюзън не изглеждаше щастлива за човек, който току-що е получил свободата си, но пък честно казано, не можех да я обвинявам. Свободата е страшно нещо.

— Виж, ако опре до мен или… — почнах, за да приключа с въпроса.

— Джон, млъкни, да му еба майката!

Това ме изненада. Къде се беше научила да псува така? Звучеше странно особено на фона на изисканите й маниери. В разрез даже.

— Би ли ми разяснила това последното?

— Извинявай — засмя се Сюзън. После зарови пръсти в косата си и по бузите й потекоха сълзи. — По дяволите!

Прегърнах я и я притиснах към себе си.

— Ще се оправим, Сюзън. Нали знаехме накъде отиват нещата — напомних й.

Тя избърса лицето си с длани.

— Ти знаеше. Аз не ти вярвах.

Подадох й носната си кърпичка.

— Бъди откровена със себе си. Знаеше.

Сюзън кимна.

— Те са… Правя всичко възможно да се разбера с тях. Как може да са толкова… безсърдечни?

Не отговорих.

— Не е за парите — продължи тя. — Наистина не е. Просто не разбирам как може да са толкова… не виждат ли колко сме щастливи заедно?

Не ми се щеше да прекъсвам катарзиса й, обаче трябваше да отбележа:

— Точно това не им харесва. — Напомних й: — Баща ти никога не ме е обичал и честно казано, чувствата са взаимни. Само че в случая него го тласка омразата му, а мен — любовта. И нищо не можем да направим.

Сюзън кимна, избърса очи с кърпичката ми и дълбоко си пое дъх.

— Добре. Утре ще поговоря с него. И няма да му отстъпвам. Няма с какво повече да ме заплаши… освен с парите на децата. Затова трябва да го обсъдим с Едуард и Каролин.

— Да.

— Смяташ ли, че трябва да поговоря с Питър?

— Бих те посъветвал да не го правиш. Но ти си решаваш. — Щях да го съдя до дупка онова копеле, ако се наложеше.

— Добре… — Тя отпусна глава върху страничната облегалка на дивана и изтегна крака в скута ми. Събух й обувките и Сюзън зашава с пръстите на краката си. — Добре ли прекара Деня на бащата, освен че провали сделка за един милион долара?

— Да. Наистина. Майка ми започва да ми харесва.

— Чудесно. Тя те обича по свой си начин.

— Определено. Знаеш ли, може би ще трябва да се откажем от яхтата.

— И аз така мисля.

— Какво ще кажеш за една най-обикновена лодка с гребла?

— Не можем да си я позволим. — Тя се протегна и се прозя. — Уморих се. Но знаеш ли, имам чувството, че от гърба ми се е смъкнало огромно бреме.

— Да де, олекнала си с около четвърт милион долара годишно.

Сюзън помълча, после попита:

— Ти… изненада ли се, когато баща ми ти предложи пари?

— Ако държиш да ти кажа цялата истина, той ми ги предложи още първата вечер, когато пристигнаха.

— Наистина ли? Защо не ми каза?

— Защо да ти провалям седмицата?

— Трябва да ми казваш всичко навреме.

— Може ли да сменим темата?

— Секс?

След това начало би трябвало да й обясня, че баща й се е опитал да ми попречи да се оженя за разпуснатата жена, която случайно му се пада дъщеря. Обаче си има правила и това вече щеше да мине всякакви граници, пък и нямаше да постигне нищо, само Сюзън щеше да има още по-лошо мнение за баща си. И все пак толкова много го презирах, че още малко и щях да й кажа. Но така щях да повдигна други въпроси, които нямаше нужда да стават част от нашето бъдеще.

— Джон? Ало? Секс?

— Не правихме ли сутринта?

— Не, ти прави секс с една моряшка жена.

— Да бе, вярно.

Изправих се, заключих вратата и си свалих сакото.

Сюзън си събу гащичките, вдигна полата си и прошепна:

— Бързо, преди да се е прибрал баща ми!

И тъй, със спомена за недоразсъблечените мигове в Станхоуп Хол, преди да се оженим, смъкнах панталона и гащетата си, качих й се, а тя си качи краката на раменете ми.

Едно от удоволствията на секса със Сюзън Станхоуп беше мисълта, че преебавам баща й, образно казано. Тоя път обаче в стаята бяхме само ние с нея. И беше страхотно.