Нелсън Демил
Скъпи Джон! (62)

60.

На път за „Сейнт Марк“ Сюзън беше изключила мобилния си телефон — телефонните разговори по време на опело не се насърчават — и после двамата изобщо бяхме забравили за него.

Тя си спомни да погледне дисплея на мобифона чак когато се прибрахме към два и отидохме в кабинета да проверим имейлите си и телефонния секретар.

— Четири пъти ме е търсил Феликс Манкузо… първия път в десет четирийсет и седем. — Включи телефона на външен говорител и пусна първото съобщение. Специалният агент каза:

„За да сте в течение относно Антонио Белароса: отидох в погребалния дом «Папаверо» рано и там още нямаше никого, освен Джон Готи. Имаше огромен букет от Антъни Белароса и семейството му, както и от Салваторе Д’Алесио и неговото семейство. За да се посмеете: букетът на Антонио беше във формата на кубинска пура, а тоя на Д’Алесио — на роял флош от купи. Други пък бяха във формата на състезателни коне и чаши мартини“.

В „Уолтън“ не бях видял толкова находчиви букети за Етел. Белите англосаксонски протестанти са скучни.

Господин Манкузо продължи:

„Цяла сутрин се точиха лимузини, но повечето опечалени криеха лицата си под чадъри на влизане и излизане. А полицията и медиите определено не бяха поканени вътре. Добре, в момента пренасят ковчега в катафалката и изглежда, че кортежът е готов да потегли, така че ще се присъединя към процесията. В крайна сметка не можахме да определим дали Белароса и Д’Алесио са тук, но ще видим на «Сейнт Джон».“

Със Сюзън се спогледахме.

— На следващото погребение трябва да сме по-находчиви с цветята — заявих.

Тя не ми обърна внимание и пусна следващото съобщение, получено в 11:36.

Манкузо. Добре, бърза информация. Още съм в погребалната процесия и сега сме в Оузоун Парк, където беше щабът му, ловно-рибарският клуб „Бъргин“… покрай който в момента минавам… стотици хора стоят под дъжда и махат с ръце. И аз им махам. За ваше сведение, над нас летят четири-пет новинарски хеликоптера, тъй че може да го гледате по телевизията, ако искате. Аз махам от сивата кола. Обадете ми се, когато получите съобщението.

— После се е обаждал в дванайсет трийсет и три — каза Сюзън.

„Манкузо. Сега съм в «Резърекшън Мозълиъм» на гробището «Сейнт Джон». Стотина души от лимузините се натъпкаха в параклиса и пак държат чадъри пред лицата си, обаче видях Салваторе Д’Алесио — не е трудно да го забележиш — и жена му. Но няма и следа от Антъни Белароса, което не значи, че го няма. Пресата и полицията не са поканени в параклиса. Добре, следващата спирка е гробът. Ще ви се обадя“.

— За последен път е звънял в един и трийсет и седем — каза Сюзън и пусна съобщението:

„Манкузо. В крайна сметка, доколкото ни е известно, Антъни Белароса не беше на погребението. По време на опелото на самия гроб агентите от Бюрото и нюйоркската полиция успяха добре да видят всички лица. Проведохме и няколко неофициални разговора с обичайните заподозрени относно местонахождението на Антъни Белароса. Никой не беше много отзивчив — не знаели нищо. Обаче дръпнах Д’Алесио настрани и когато се чуем, ще ви предам какво ми каза. Обадете ми се“.

Замислих се за отсъствието на Антъни от погребението на Готи. Надявах се това да означава, че е на дъното на Ийст Ривър.

Сюзън набра номера на Феликс Манкузо от домашния телефон и включи на външен говорител.

— Манкузо.

— Сатър се обажда. Сюзън е до мен.

Поздравиха се и Сюзън му каза:

— Бях си изключила мобифона за погребението и забравих да го включа. Съжалявам.

— Няма проблем. Е, Антъни не се появи, което е многозначително.

— Предполагам. — Италианците по принцип гледат да не пропускат погребения.

— Това означава, че или е мъртъв, или се крие — поясни специалният агент.

— „Мъртъв“ ми звучи добре.

Той продължи с обясненията, без да коментира репликата ми:

— Ако не е мъртъв, значи смята, че ще е, ако чичо му го намери. Това е работната ни версия.

— Бива си я. Какво ви каза чичо Сал?

— Че според него племенникът му бил мъртъв.

Със Сюзън се спогледахме и аз попитах:

— Наистина ли го каза?

— Да. Каза ми и кой според него го е убил.

— Кой?

— Джон Сатър.

Това ме изненада, но понеже съм си бърз, отвърнах:

— Аз имам алиби.

Господин Манкузо си позволи да се позасмее.

— Д’Алесио ме посъветва да ви привикам на разпит.

— Не знаех, че чичо Сал има чувство за хумор — отбелязах.

— Явно обаче смята, че темата е смешна.

Хвърлих поглед към Сюзън. Не се усмихваше. Но пък тя просто не разбира от черен хумор.

— А вие как смятате? — попитах специалния агент. — Антъни мъртъв ли е?

— Ами, миналата седмица Д’Алесио водеше със себе си повече бодигардове, трима-четирима, макар и не на днешното погребение, разбира се, така че, ако продължават да го охраняват пак толкова хора довечера, утре и тъй нататък, ще трябва да приемем, че Антъни е жив и му е пратил убийци. Салваторе Д’Алесио най-вероятно също е пратил убийци на Белароса.

Сюзън мълчеше. Сигурно си беше спомнила своя мъртъв любовник, който носеше същото фамилно име.

— Та изглежда, че Антъни Белароса е предпочел да потъне вдън земя, вместо да си върши работата, обграден от телохранители, както прави чичо му — обобщи Феликс Манкузо. — Според мен до седмица-две ще узнаем кой е избрал верния ход.

— Защо смятате, че ще е толкова скоро?

— С всеки ден, в който Антъни го няма, за да ръководи своята половина от бизнеса, чичо му печели все повече власт. Занимавам се с това от… е, от много отдавна. Тъй че съм виждал подобни ситуации и по-рано и знам как разсъждават и действат тези хора.

Замислих се над думите му и попитах:

— Ако трябва да заложите и анализирате шансовете им, според вас кой ще остане жив другата седмица?

Манкузо се поколеба.

— Всъщност… хм, малко ми е неудобно да го призная, обаче ние действително си направихме тук… нещо като залагане.

— Може ли да се включа и аз?

Той се насили да се засмее.

— Естествено.

— Моля ви — обади се Сюзън.

Господин Манкузо моментално възвърна професионализма си.

— Шансовете са петдесет на петдесет. Д’Алесио не е особено интелигентен, но повечето второстепенни босове и старите мафиоти са с него, което му позволява по-лесно да се добере до Антъни. Предимствата на Белароса са, че е млад, енергичен и безпощаден. Около него има много млади таланти. Освен това е предпазлив, както вече казах, но е и луда глава, както посочихте вие, и в тоя случай ще забрави за предпазливостта, което може да му изиграе лоша шега, но може и да му донесе изненадваща победа.

Замислих се за всичко това и инстинктът и разумът ми ми подсказваха да заложа на опитния — чичо Сал. Освен това го избрах и от сантименталност.

— Значи вие им давате равни шансове, така ли?

— Да.

— Какъв е максималният залог?

— Петдесет.

— Джон! — възкликна Сюзън. Махнах й да млъкне.

— Бихте ли заложили петдесетачка на чичо Сал от мое име?

— Дадено.

— Ще ви я дам, когато се видим. — И прибавих: — Съобщете ми, ако шансовете се променят.

— Непременно.

Щях да го попитам как ще разбера дали съм спечелил, но това беше глупав въпрос. Все пак се поинтересувах:

— Защо стотици хора са направили шпалир по пътя на погребалната процесия на един мафиотски бос?

— Всъщност навярно бяха хиляди — поправи ме той. — И не мога да ви отговоря еднозначно. Може би от любопитство… може би просто от стаден инстинкт… Някои смятаха Готи за герой, тъй че сигурно трябва да го имаме предвид.

Погледнах Сюзън, после споделих с господин Манкузо:

— Днес бяхме на погребението на една жена, която живя тихо, умря в мир и беше погребана без много шум. И съм сигурен, че сега е при ангелите.

— Убеден съм, че е така — съгласи се специалният агент. — Е, това е всичко. Някакви въпроси?

Погледнах Сюзън. Тя поклати глава.

— Засега не — отвърнах.

— Желая ви весело прекарване на Деня на бащата.

Наистина щях да си прекарам весело, стига Уилям да се разболееше от пневмония.

— И на вас.

Прекъснах връзката и се обърнах към Сюзън.

— Радвам се, че с това се занимава Феликс Манкузо.

Тя кимна.

— Както и ФБР, окръжната полиция и детектив Настаси.

Сюзън пак кимна, но знаеше, че просто се опитвам да представя нещата в по-розова светлина, отколкото са в действителност. И двамата бяхме разочаровани, че Антъни Белароса не се е появил, за да могат ФБР и полицията да се хванат за нещо. Ако успееха да разпитат заподозрения или изобщо интересуващата ги личност, най-малкото можеха да му наредят да ги информира за местонахождението си. И да започнат да го следят. Но Антъни беше изчезнал, което правеше всички нервни.

Равните шансове, които даваше господин Манкузо, или бяха прекалено оптимистични, или и той се мъчеше да ни успокои. Всъщност имаше по-голяма вероятност Антъни да убие чичо Сал, преди да се случи обратното. Обаче за нищо на света не бих заложил на това.

А после, след като се погрижеше за чичо Сал, Антъни щеше да насочи вниманието си към Сатърови. Това беше пък моята прогноза.