Клайв Къслър
Циклопи (75)

74.

„Ейми Бигълоу“ се изпари.

„Озеро Зайсан“ изчака още част от секундата, след което се взриви и изчезна от поглед. Комбинираната сила на товарите от летливи вещества във вътрешността на корабите изхвърли към тропическото небе огромен стълб от огнени отломки и дим, висок километър и половина. В морето се разрази необятна вихрушка, когато гигантски гейзер от буйна вода и пара изригна сред дима и се пръсна във всички посоки.

Ярката червено-бяла светлина обля водната повърхност с ослепителната сила на десетки слънца, последвана от внезапен оглушителен грохот.

Гледката на красивия малък „Писто“, който изхвърча на пет метра нагоре и се пръсна във въздуха като парадна ракета, се вряза завинаги в съзнанието на Пит. Той гледаше като онемял как отломъците от нея, заедно с Джак и екипажа му, падаха във водовъртежа като горящи факли.

Моу и хората му в дрейфуващата моторна лодка просто изчезнаха от водната повърхност.

Взривната вълна пръсна във въздуха двата военни хеликоптера. В радиус от три километра чайките бяха пометени от взривната вълна. Витлото на „Озеро Зайсан“ излетя над водата и се разби в командния мостик на съветския ескадрен миноносец, помитайки всеки, който се намираше там. Усукани стоманени плочи, болтове и нитове, звена на вериги и палубни принадлежности се посипаха върху града, пробивайки стени и покриви като оръдейни снаряди. Телефонни и електрически стълбове се прекатурваха, пречупени в основите си.

Стотици хора загинаха, както спяха в леглата си. Мнозина бяха надупчени от хвърчащи стъкла или смазани от срутени тавани. Хора по улиците биваха повдигани от земята и тръшвани в сградите.

Ударната вълна засегна града със сила, два пъти по-голяма от опустошителния регистриран ураган. Дървените постройки край брега бяха сринати до основи, сякаш бяха картонени; стотици хиляди прозорци бяха натрошени, паркирани автомобили бяха запратени в сградите.

Навътре в пристанищните води се взриви и чудовищният „Озеро Байкал“.

Отначало от корпуса му започнаха да излитат пламъци. После целият кораб цистерна избухна във вид на огромно огнено кълбо. Вълна от пламнало гориво заля крайбрежните постройки и причини верижни експлозии на леснозапалимите товари, подредени на доковете. Горящи парчета метал паднаха върху складовете за течни горива в източната част на пристанището и те започнаха да експлодират един след друг като фойерверки, изхвърляйки гигантски облаци черен дим над града.

Избухна нефтена рафинерия, след нея и химически завод. Последваха взривове във фабриката за бои и завода за торове. Два товарни кораба в близост до тях, които се отправяха към открито море, се сблъскаха, предизвикаха пожар и бяха обгърнати от пламъци. Голямо парче горяща стомана от разрушения кораб цистерна отхвръкна към един от десетте железопътни вагона, съдържащи пропан, и ги вдигна във въздуха като наниз от фишеци.

Последва нов взрив… После още един… И още един.

Почти шесткилометров пояс навътре от брега се превърна в пепелище. Пепел и сажди покриха града като черен снеговалеж. Само неколцина от пристанищните докери оцеляха. За щастие рафинериите и химическият завод бяха почти безлюдни. Човешките жертви щяха да са много повече, ако всичко това не беше станало в навечерието на национален празник.

Най-страшното от бедствието в пристанището мина, но кошмарът за останалата част от града тепърва предстоеше.

Огромна, петнайсетметрова вълна се надигна от водовъртежа и препусна към брега. Пит и останалите мъже гледаха със страхопочитание как зелено-бялата водна планина бучи зад тях. Те седяха и без паника чакаха да видят как крехката малка моторница ще бъде разбита на парчета, а водата ще се превърне в техен гроб.

Дигата покрай „Малекон“ отстоеше само на трийсетина метра, когато хоризонталната водна лавина погълна лодката. Гребенът на вълната се нави и се пръсна върху пасажерите й. Мани и трима от мъжете изхвърчаха от местата си и Пит ги видя как летят през унищожителните пръски като отнесени от торнадо греди на покрив. Дигата вече беше по-близо, но инерцията на вълната повдигна моторната лодка, прехвърли я над нея и я запрати върху широкия булевард.

Пит тъй здраво стискаше кормилото, че то се откъсна от арматурата и остана в ръцете му. Той реши, че това е краят, но със съзнателно усилие на волята пое дълбоко въздух и го задържа, докато пропадаше във водната пропаст. Отвори очи и като на сън видя през неочаквано чистата и вихреща се вода как автомобилите се преобръщат с бясно спираловидно движение, сякаш ги търкаляше невидима гигантска ръка.

Дълбоко под кипящия водовъртеж Пит се почувства странно независим. През ума му мина абсурдната мисъл, че е на път да се удави на някоя улица. Жаждата му за живот го крепеше силно, но той не се бореше безразсъдно и пестеше ценния кислород. Отпусна се и напразно се опита да погледне през пяната. Чувстваше, че съзнанието му работи изненадващо ясно. Знаеше, че ако вълната го блъсне в някое от бетонните здания, връхлитащите тонове вода ще го превърнат в същата каша, в която ще се превърне и пъпеш, хвърлен от самолет.

Страхът му щеше да нарасне, ако беше видял как лодката се сплеска в стената на втория етаж на една жилищна сграда, в която бяха настанени съветски технически специалисти. Ударът раздроби корпуса така, сякаш дъсчената облицовка не беше по-здрава от черупка на яйце. Водната каскада запрати един четирицилиндров двигател през счупен прозорец и го стовари в един отвор за стълбище.

Пит благосклонно беше отнесен в една тясна уличка като дънер, пуснат по улей. Излязлата от брега вода носеше огромна маса преобръщащи се отломки. Но колкото и да проникваше между сградите, които бяха достатъчно здрави и можеха да издържат на яростната атака, вълната вече започваше да се стопява. След секунди периферията й щеше да достигне предела си и щеше да почне да се отдръпва и да повлича със себе си човешки тела и късове развалини обратно в морето.

Мозъкът на Пит вече изнемогваше от липса на кислород и от очите му започнаха да изскачат искри. Сетивата му постепенно се притъпяваха. Силен удар го разтресе, когато рамото му се блъсна в нещо неподвижно. Той заопипва с ръка, опитвайки се да се хване за него, но силата на вълната го избута напред. Пред него се изпречи друга равна повърхност и този път той се протегна и се хвана здраво за нея, без да разбира, че това е табела над бижутерски магазин. Мислещите и сетивни органи на тялото му отслабнаха и един по един преставаха да работят, сякаш електрическата им верига беше изключена. В главата му бучеше, черна пелена закри искрите пред очите му. Животът му се крепеше единствено на инстинкт, който също щеше скоро да го напусне.

Вълната достигна крайния си външен предел и започна да се връща стремглаво обратно към морето. Но за Пит беше късно. Той вече изпадаше в безсъзнание. Мозъкът му успя да изпрати едно последно съобщение. Едната му ръка непохватно се провря между табелата и стената на сградата и се заклещи там.

Препълнените му дробове не бяха в състояние да поемат повече въздух и той започна да се дави.

Силният тътен от експлозиите отекна между хълмовете и над морето. Над града нямаше слънчева светлина, истинска слънчева светлина. Тя беше скрита от невероятно гъста завеса от черен дим. Цялото пристанище беше подпалено — доковете, корабите, складовете и почти цяла миля от покритата с петрол вода бяха обгърнати от оранжеви и сини пламъци, които се издигаха към тъмното покривало.

Тежко пострадалият град започна да се отърсва от шока и да се изправя на крака. Сирени завиха в унисон с шума на пукащите огньове. Огромната вълна се бе прибрала отново в Мексиканския залив, влачейки след себе си огромна маса от развалини и човешки тела.

Зашеметените и ранени оцелели започнаха да изпълват улиците като объркани овце и немееха пред огромните разрушения край тях, търсейки обяснение на този погром. Някои изпаднаха в такъв шок, че вървяха, без да чувстват раните си. Други гледаха вцепенени голямо парче от щурвала на „Ейми Бигълоу“, което беше ударило навеса на автобусна спирка и беше смачкало четири автомобила и няколко души, чакащи автобус.

Част от предната мачта на „Озеро Зайсан“ беше намерена забита в средата на футболното игрище на централния хавански стадион. Еднотонна лебедка се бе стоварила върху едното крило на Университетската болница и бе смазала единствените три свободни легла от четирийсетместното болнично отделение. За случката щеше да се говори като едно от стотиците чудеса, които бяха станали тогава — дар за католическата църква и малко поражение за марксизма.

Събралите се на пристанището огнеборци и полицаи започнаха да сформират спасителни групи. На помощ дойдоха и армейски и военни части. Отначало сред хаоса настъпи паника. Военните обърнаха гръб на спасителните работи и се приготвиха за отбрана на острова, решавайки погрешно, че е започнало нападение от страна на Съединените щати. Ранените бяха навсякъде — едни викаха от болки, други, накуцвайки, бягаха от горящото пристанище.

Земетресението спря заедно с ударните вълни. Таванът на занемарения локал беше паднал, но стените си останаха на място. Помещението се превърна в пълна разруха — дървени греди, паднала мазилка, прекатурени столове и маси и счупени бутилки лежаха пръснати под дебел облак прах. Летящата врата се беше откачила от едната панта и висеше под застрашителен ъгъл над телохранителите на Кастро, които стенеха, затрупани под малка купчина от тухли.

Айра Хейгън се надигна мъчително на крака и тръсна глава, за да избие от нея бученето от сътресението. Избърса очите си, за да вижда през облака прах и се подпря на близката стена. Вдигна глава и видя, че таванът липсва и че на стената на горния етаж още висяха картини.

Първата му мисъл беше за Джеси. Тя лежеше свита на една страна под единствената задържала се в изправено положение маса в средата на помещението. Хейгън коленичи до нея и я обърна по гръб.

Тя не помръдна; изглеждаше безжизнена под праха от бяла мазилка, но по тялото й нямаше кръв или видими сериозни рани. Очите й бяха полуотворени и след малко тя изстена. Хейгън се усмихна от облекчение и свали сакото си. Сгъна го и го сложи под главата й.

Джеси протегна ръка и го сграбчи неочаквано силно за китката.

— Дърк е мъртъв — прошепна тя.

— Не се знае, може и да е оцелял — каза тихо Хейгън, но в тона му не се долови оптимизъм.

— Дърк е мъртъв — повтори Джеси.

— Не се движи. Лежи спокойно, а аз ще ида да проверя как са двамата Кастро.

Той се изправи тромаво и започна да оглежда развалините. Чу от лявата си страна някой да кашля и тръгна натам, покатери се по една купчина от отломки и се озова до барплота.

Изпаднал в шок и замаян, Раул Кастро се държеше с две ръце за плота и се мъчеше да прочисти гърлото си от прахта. От носа и от дълбока рана на брадичката му течеше кръв.

Хейгън се зачуди как тъй всички се бяха пръснали на различни страни, след като преди експлозията седяха един до друг. Той изправи един стол и помогна на Раул да седне.

— Добре ли сте, господине? — попита той искрено загрижен.

Раул кимна немощно.

— Добре съм. А Фидел? Къде е Фидел?

— Стойте спокойно, ще ида да го потърся.

Хейгън продължи да обхожда развалините и накрая намери и Фидел Кастро. Кубинският лидер беше проснат по корем, с едната ръка под рамото си. Хейгън се закова на място от гледката.

Погледът на Кастро беше насочен към обърнатото нагоре лице, на сантиметри от него. Генерал Великов лежеше по гръб с разперени ръце и премазани от тежка греда крака. Изразът по лицето му представляваше смесица от предизвикателство и мрачно предчувствие. Той гледаше Кастро с очи, помръкнали от сянката на поражението.

— Оживяхме, генерале — промълви триумфиращо Кастро, — и двамата оживяхме.

— Не е честно — процеди през стиснати зъби Великов. — И двамата трябваше да умрем.

— Дърк Пит и хората му са успели все пак да минат с корабите през вашите военни части и да ги изведат към открито море — поясни Хейгън. — Разрушителната сила на експлозиите беше само една трета от онази сила, която щеше да се получи, ако бяха останали в пристанището.

— Вие се провалихте — добави Кастро. — Куба си остава Куба.

— Толкова близко бяхме… — заклати примирено глава Великов. — И сега за отмъщение ще си изпълните обета.

— Вие ще умрете заради всеки човек, убит от вас — обеща Кастро с леден глас. — Все едно дали са хиляди или стотици хиляди. Ще бъдете подложен на мъчения заради всички тях.

Великов изкриви устни в нещо като усмивка. Той като че ли изобщо нямаше нерви.

— Пак ще бъдеш убит, Фидел, от някой друг човек, някой друг път. Повече от сигурен съм. Лично помогнах да бъдат съставени пет алтернативни плана, в случай че този не успее.