Клайв Къслър
Циклопи (16)

15.

Айра Хейгън спря взетата под наем кола до будката при портала и показа правителствения си пропуск. Портиерът позвъни по телефона в отдела за посрещане на външни лица на националната физическа лаборатория „Харви Патъндън“, след това направи знак на Хейгън да минава.

Той продължи по алеята за коли и намери празно място в просторния паркинг, претъпкан от многоцветни автомобили. Площта около лабораторията беше красиво оформена с група борови дървета и покрити с мъх камъни, поставени сред хълмиста морава. Сградата не се отличаваше от другите технически центрове, които никнеха като гъби из страната — съвременна архитектура, наблягаща силно на бронзираните стъкла и тухлените стени, заоблени в ъглите.

Хубава администраторка, седнала зад бюро във формата на подкова, вдигна поглед и му се усмихна, като го видя да влиза във фоайето.

— С какво мога да ви бъда полезна?

— Томас Джъдж, за среща с доктор Муни.

Тя повтори процедурата с телефонното обаждане, после кимна.

— Да, господин Джъдж, влезте в сектора по охраната зад гърба ми. Оттам ще ви упътят.

— Преди това мога ли да ползвам тоалетна?

— Разбира се — и тя посочи с ръка, — вратата вдясно под стенописа.

Хейгън й благодари и мина под огромното пано, изобразяващо футуристичен междузвезден кораб, устремен към пространството между две призрачни синьо-зелени планети. Влезе в една от кабинките, затвори вратата и седна върху тоалетната чиния. Отвори дипломатическото си куфарче, извади жълт бележник и го отвори в средата. После, върху гърба на едната страница надраска няколко неразбираеми бележки и скицира местата на алармените системи, които бе забелязал още с влизането си в сградата. Добрият таен агент никога не би оставил нещо, записано на хартия, но Хейгън можеше да си позволи да се отнесе безотговорно към работата си, защото беше сигурен, че президентът ще го спаси, ако бъде разкрит.

След няколко минути напусна тоалетната и влезе в остъклено помещение, заето от четирима униформени охранители, които наблюдаваха редица от двайсет телевизионни монитора, монтирани на стената. Единият от мъжете стана от пулта за управление и се приближи до преградния плот.

— Кажете, господине.

— Имам среща с доктор Муни.

Охранителят прегледа списъка на външните лица.

— Да, господине, вие трябва да сте Томас Джъдж. Бихте ли ми показали някакъв документ за самоличност?

Хейгън му подаде шофьорската книжка и правителствения си пропуск. После любезно бе помолен да отвори дипломатическото си куфарче. Охранителят опипа набързо съдържанието му, след това безмълвно направи знак на Хейгън да го затвори, подаде му да се разпише на лист за регистриране на часа на влизане и излизане и му връчи пластмасова картичка с името му, която да закачи върху малкия джоб на сакото си.

— За кабинета на доктор Муни вървете все направо по коридора до двойната врата в дъното.

По пътя Хейгън извади очилата си за четене и се спря пред две бронзови паметни плочи, всяка изобразяваща релефен профил на мъж. Едната беше посветена на доктор Харви Патъндън, основател на лабораторията, с кратко описание на завоеванията му в областта на физиката. Другата обаче заинтригува Хейгън.

На нея пишеше:

В памет на

д-р Ленард Хъдсън

1926 — 1965

чиито творчески гений е вдъхновение за последователите му

Не е много оригинално, помисли си Хейгън. Но не можеше да не признае на Хъдсън хитростта да изиграе номера си на мъртвец до последната подробност.

Влезе в преддверието и се усмихна сърдечно на секретарката — сдържана възрастна жена с тъмносин костюм в мъжки стил.

— Господин Джъдж — рече тя, — моля, влизайте направо. Доктор Муни ви очаква.

— Благодаря.

Ърл Дж. Муни беше трийсет и шест годишен, по-млад, отколкото бе очаквал Хейгън, преди да проучи биографията на доктора. С изненада бе установил, че миналото му почти не се отличаваше от това на Хъдсън: същият блестящ ум, същата отлична академична характеристика, дори същият университет. Дебел юноша, който отслабва и става директор на лабораторията „Патъндън“. Муни имаше борово зелени очи под заплашително надвиснали вежди и мустачки а ла Панчо Вила. Беше облечен небрежно с бял пуловер и сини джинси и съвсем не се вместваше в представата за сухия интелектуален тип.

Той стана от стола зад бюрото, отрупано с книжа, бележници и празни бутилки от „Пепси“, и раздруса ръката на Хейгън.

— Седнете, господин Джъдж, и ми кажете с какво мога да ви услужа.

Хейгън настани едрото си тяло върху един стол с права облегалка и заговори:

— Както ви споменах по телефона, аз работя в главната финансова инспекция и ни бе възложено да извършим ревизия на счетоводството ви и разходите ви за научните изследвания.

— Кой ви натовари с тази задача?

— Сенатор Хенри Калтънбак.

— Надявам се, той не смята, че лабораторията ни е замесена в някакви измами — каза отбранително Муни.

— Ни най-малко. Но нали знаете, сенаторът е известен с надушването си на злоупотреби с държавни средства. Неговите издирвания на заподозрени му направиха добра реклама в предизборната му кампания. Ще ви кажа нещо, но да си остане между нас: мнозина от нашата инспекция мечтаят той да се затрие нанякъде, та да престане да ни праща да си губим времето по рутинни проверки. Трябва обаче да призная, че сенаторът все пак има право, защото ние наистина сме откривали доста несъответствия в други подобни институти.

Муни побърза да го поправи:

— Ние предпочитаме да ни смятат за научноизследователска лаборатория.

— Разбира се. Но така или иначе, работата ни е да правим внезапни проверки.

— Имайте предвидя, че нашата дейност е строго поверителна.

— Проектиране на ядрени ракети и ядрено оръжие трето поколение, чиято мощност е съсредоточена в тесни снопове лъчи, които се движат със скоростта на светлината и могат да разрушат цели много навътре в пространството.

Муни го изгледа учудено.

— Много добре сте осведомен.

Хейгън сви рамене.

— Това е съвсем общо описание, което получих от началника си. Аз съм счетоводител, докторе, а не физик. Мозъкът ми не работи с абстрактни понятия. В гимназията пропаднах на изпита по висша математика. Вашите тайни са гарантирани. Моята работа е да помагам да се следи дали данъкоплатецът има полза от финансирани от държавата програми.

— С какво мога да ви помогна аз?

— Бих искал да разговарям с вашия финансов инспектор и счетоводителите ви. Както и с персонала, който се занимава с финансовите отчети. Екипът ми от ревизори ще пристигне от Вашингтон след две седмици. Ще ви бъда признателен, ако ни осигурите по-спокойно място, за предпочитане да е по-близо до счетоводните ви документи.

— Ще получите пълно съдействие. Разбира се, ще трябва да осигуря на вас и хората ви специални пропуски.

— Естествено.

— Лично ще ви разведа и представя на финансовия ни инспектор и счетоводния състав.

— И още нещо — каза Хейгън. — Разрешавате ли да се остава след работно време?

Муни се усмихна.

— За разлика от чиновниците, работещи от девет до пет, физиците и инженерите нямат определено работно време. Много от нас работят на смени. И на мен често ми се е случвало да работя по трийсет часа без прекъсване. Това дава възможност и да се редуваме на компютрите.

— Ще възразите ли, ако още сега започна с някои предварителни проверки и остана, да речем, до към десет вечерта?

— Не виждам никаква пречка — любезно отвърна Муни. — На долния етаж има денонощен бюфет, ако огладнеете. Наблизо винаги има и охранител, който да ви упъти.

— И да ме държи далече от тайните помещения — подметна през смях Хейгън.

— Сигурен съм, че сте запознат със средствата за безопасност.

— Така е — призна Хейгън. — Щях да стана милионер, ако получавах по стотинка за всеки час, прекаран в ревизиране на различните отдели на Пентагона.

— Тогава заповядайте оттук — покани го Муни и тръгна към вратата.

— Да ви попитам още нещо, просто от любопитство — задържа го Хейгън, без да става от стола. — За Харви Патъндън съм чувал. Доколкото знам, той работеше с Робърт Годард.

— Да, доктор Патъндън изобрети няколко от нашите първи ракетни двигатели.

— Но Ленард Хъдсън ми е непознато име.

— Много умен човек — каза Муни. — Той проправи пътя, като извърши проектантско-инженерната работа за изработването на повечето от нашите космически кораби, години преди те практически да започнат да се изработват и изпращат в космоса. Ако не беше загинал в разцвета на силите си, не е за разправяне какво още можеше да постигне.

— Как е загинал?

— При катастрофа с частен самолет. Отиваше на семинар в Сиатъл заедно с доктор Гунар Ериксън, когато самолетът им избухна във въздуха и падна в река Колумбия.

— А кой е Ериксън?

— Голям учен. Може би най-умният астрофизик, който се е раждал в страната ни.

В съзнанието на Хейгън светна мъничка лампа.

— Той работел ли е върху нещо по-специално?

— Да, върху геолунна синоптична морфология за индустриализираната народност.

— Бихте ли го превели на по прост език.

— Разбира се — засмя се Муни. — Ериксън беше завладян от идеята да изгради колония на луната.