Клайв Къслър
Циклопи (17)

16.

С десет часа напред, в 2 часа сутринта в Москва, четирима мъже седяха до камината, която отопляваше малка дневна в Кремъл. Стаята беше слабо осветена и създаваше мрачна атмосфера. Цигарен дим се смесваше с дима на една-единствена пура.

Съветският президент Георги Антонов гледаше замислен в трепкащите пламъци. След леката вечеря беше сменил сакото си със стар рибарски пуловер. Беше свалил и обувките си и сега бе изпънал обутите в чорапи крака върху тапицирана отоманка.

Владимир Полевой, началникът на Комитета по държавна сигурност, и Сергей Корнилов, ръководителят на съветската космическа програма, бяха облечени в тъмни костюми, ушити по поръчка в Лондон, а генерал Есенин беше в пълната си униформа, окичена с медали.

Полевой подхвърли доклада и снимките върху ниската масичка и заклати глава от изумление.

— Не ми е ясно как са успели да го осъществят, запазвайки пълна тайна.

— Струва ми се направо невероятно — съгласи се Корнилов. — Не мога да го повярвам, докато не видя още доказателства.

— Какви повече доказателства от снимките — вметна Есенин.

— Докладът на Риков не оставя никакво място за съмнение. Огледайте подробностите. Двете фигури, изправени на лунната повърхност, са действителни. Не са някакви измамни сенки, нито са плод на дефект в системата за сканиране. Те съществуват.

— Космическите им костюми не приличат на костюмите на американските астронавти — възрази троснато Корнилов. — Скафандрите им също са различни.

— Няма да обсъждам тези незначителни подробности — не отстъпваше Есенин. — По-важното е, че оръжието в ръцете им не може да бъде сбъркано с нищо. Със сигурност мога да го определя като стартова уредба за ракети земя-въздух, американско производство.

— Тогава къде е космическият им кораб? — не се предаваше Корнилов. — Къде е луноходът им? Астронавтите не са се появили от въздуха.

— Споделям съмненията ви — обади си Полевой. — Абсолютно е невъзможно американците да изпратят хора и продоволствия на луната, без нашата разузнавателна мрежа де не засече някакво странно движение към или от космоса.

— Още по-странното е — добави Антонов, — защо американците изобщо не са огласили това забележително постижение? Какво печелят, като го държат в тайна?

Корнилов кимна леко.

— Още една причина да се постави под съмнение докладът на Риков.

— Всички подминавате един много важен факт — каза Есенин с равен тон. — „Селенос 4“ изчезна веднага след като приборите ни за наблюдение регистрираха фигурите на снимките. Според мен космическата ни сонда е била разрушена от ракетен огън, който е засегнал корпуса, оттам налягането в модула е спаднало и е причинило смъртта на нашите космонавти.

Полевой подскочи от изненада.

— Какви космонавти?

Есенин и Корнилов си размениха смаяни погледи.

— Има някои неща, които дори КГБ не знае — отвърна генералът.

Полевой погледна Корнилов право в очите.

— Нима в „Селенос 4“ е имало хора?

— Да, както и в „Селенос 5“ и „6“. Във всеки от тях имаше по трима космонавти.

Той се обърна към Антонов, който спокойно пуфкаше хаванската си пура.

— Вие знаехте ли за това?

Антонов кимна.

— Да, бях уведомен. Но запомни, Владимир, не всички въпроси, свързани с космоса, са работа на държавната сигурност.

— Как е възможно никой от вас да не си е направил труда да дойде при мен, когато лунната ви сонда е паднала и изчезнала в Карибския басейн! — избухна Полевой.

— Непредвидено обстоятелство — поясни търпеливо Есенин. — След като „Селенос 4“ излетя от луната, с нея не можа да се осъществи връзка за навлизането й в плътните слоеве на атмосферата. Инженерите в космическия команден център я зачеркнаха като негодна сонда. Близо година и половина тя продължи да се движи в орбита и тогава бе направен още един опит да влязат във връзка с нея. Този път насочващите й системи реагираха, но маневрата за навлизане в плътните слоеве на атмосферата бяха само отчасти успешни. „Селенос 4“ падна на шестнайсет хиляди километра от мястото за приземяване. Беше наложително да запазим смъртта на космонавтите ни в пълна тайна. Тогава естествено, се обърнахме за съдействие към КГБ.

— Колко космонавти станаха вече жертви? — поинтересува се Полевой.

— Налага се да се дават жертви за обезпечаване съдбата на Съветския съюз — смънка философски Антонов.

— И да прикриваме провалите в космическата ни програма — добави с горчивина Полевой.

— Нека да не спорим — продължи Антонов. — „Селенос 4“ внесе своя огромен принос, преди да потъне в Карибско море.

— Където тепърва ще трябва да я търсим — вметна Полевой.

— Вярно — отвърна Есенин, — но ние спасихме данните за лунната повърхност, а именно това беше целта на мисията.

— Мислите ли, че американските системи за разузнаване в космоса са я прихванали и са установили мястото, където е паднала? Защото ако са си наумили да извадят „Селенос 4“, считайте, че те вече са я скрили в някое обезопасено съоръжение.

— Положително са прихванали траекторията й на падане — каза Есенин, — но няма причина разузнавателните им аналитици да смятат, че „Селенос 4“ е нещо повече от сонда за изследване на далечния космос, програмирана да се приводни в кубински води.

— Има пукнатина в прецизно изложения ви сюжет — възрази Полевой. — Няколко дни след като „Селенос 4“ излезе от орбита, аварийно-спасителните отряди на Съединените щати извършиха изтощително претърсване по въздух и море в същия район, за да открият изчезналия капиталист Реймънд Лебарон. Имам дълбокото подозрение, че претърсването им е прикритие за откриването и изваждането на нашия космически кораб.

— Четох доклада и анализите ти за изчезването на Лебарон — каза Корнилов. — И не съм съгласен с твоето заключение. Никъде не срещнах и ред, че те са провели подводна операция. Много скоро спасителната им мисия е била прекратена. Според американската преса Лебарон и екипажът му продължават да се смятат за изчезнали и се предполага, че са мъртви. Това е чисто съвпадение и нищо повече.

— Значи всички сме на мнение, че „Селенос 4“ и космонавтите в нея лежат някъде на дъното на морето — обади се Антонов и изпусна кръгче дим. — Въпросите, пред които сме изправени са: допускаме ли възможността американците да имат база на луната и ако е така, как ще действаме.

— Аз смятам, че имат база — рече убеден Есенин.

— Не можем да подминем подобна възможност — изсумтя Полевой.

Антонов загледа с присвити очи Корнилов.

— А ти, Сергей?

— „Селенос 8“, първият ни кораб за кацане на човек на луната, е предвиден да бъде изстрелян след седем дни — отвърна той бавно. — Не можем да отменим тази мисия, както направихме, когато американците ни засенчиха с тяхната програма „Аполо“. Тъй като нашите държавни ръководители отхвърлят славата да сме втората нация, пратила хора на луната, ние все подвиваме опашка и се спотайваме. Беше огромна грешка, че поставихме политическата идеология над научните постижения. Сега разполагаме със стартова уредба, способна да изстреля цяла космическа станция с екипаж от осем души на лунната повърхност. Облагите от гледна точка на пропагандата и военните изгоди са неизмерими. Ако нашата последна цел е да постигнем постоянно превъзходство в космоса и изпреварим американците с кацане на Марс, то тогава трябва да изпълним замисъла си. Аз подкрепям плана да програмираме насочващите системи на „Селенос 8“ да прилунят екипаж на пешеходно разстояние от мястото, където се намират американските астронавти и да го унищожим.

— Напълно подкрепям Корнилов — вметна Есенин. — Фактите сами говорят. Американците подготвят активно империалистическо настъпление в космоса. Снимките, които проучихме, доказват, че те вече са разрушили един от нашите космически кораби и са убили екипажа му. Според мен същата участ е застигнала и космонавтите в „Селенос 5“ и „Селенос 6“. Те са им отнели техните колониални претенции за луната и са ги присвоили като свои собствени. Доказателството е неопровержимо. Нашите космонавти ще биват нападани и убивани всеки път, когато направят опит да забият червената звезда на лунна почва.

Настъпи продължителна тишина. Никой не изрази гласно мислите си.

Потискащото мълчание наруши Полевой.

— Значи вие и Корнилов предлагате ние първи да ги атакуваме.

— Да — потвърди Есенин и заговори с въодушевление: — Помислете какъв голям късмет ще извадим. Превземем ли американската лунна база и цялостната им научна технология, нашата космическа програма ще напредне с цели десет години от раз.

— Белият дом положително ще подеме пропагандна кампания и ще ни заклейми пред света, както сториха след инцидента с полета 007 на КАЛ — възрази Полевой.

— Бъди сигурен, че ще си замълчат — увери го Есенин. — Как могат да разгласят превземането на нещо, за чието съществуване никой не знае.

— Генералът е прав — обади се Антонов.

— Сигурно сте наясно, че можем да бъдем обвинени в предприемане на война в космоса — предупреди ги Полевой.

— Съединените щати започнаха първи. Наш свещен дълг е да им отвърнем със същото. — Есенин се обърна към Антонов: — Решението трябва да дойде от вас.

Държавният глава на Съветския съюз отмести поглед към огъня в камината. После остави пурата си в пепелника и погледна с почуда треперещите си ръце. Иначе червендалестото му лице сега беше сиво. Поличбата беше ясна. Демоните превъзхождаха по численост силите на доброто. Отприщеха ли се веднъж, те щяха да се устремят напред и да излязат извън неговия контрол. И все пак той не можеше да позволи страната му да получи плесница от империалистите. Най-сетне се обърна към останалите мъже в стаята и уморено кимна.

— В името на Матушка Русия и партията — заговори той тържествено — въоръжете космонавтите ни и им заповядайте да нападнат американците!