Клайв Къслър
Циклопи (15)

14.

— Струва ми се, че вършите нещо зад гърба ми — започна направо Сам Емет, директорът на федералното бюро за разследване.

Президентът, седнал зад бюрото си в Овалния кабинет, му се усмихна приятелски.

— Напълно си прав, Сам. Точно така е.

— Признателен съм ви, че не го отричате.

— Не се тревожи, Сам. То по никакъв начин не засяга теб или ФБР.

— Тогава защо не ми кажете за какво става дума? — попита Емет, обуздавайки негодуванието си.

— На първо място, въпросът касае външните работи.

— Мартин Броган от ЦРУ запознат ли е?

— С Мартин нищо не е обсъждано, уверявам те.

— А на второ място?

Президентът не се оставяше да го притискат.

— Това си е моя работа.

Емет се стегна.

— Ако искате оставката ми…

— Нямам и помисъл за подобно нещо — прекъсна го той. — Ти си най-способният и най-подготвеният човек за ръководния пост на Бюрото. Справяш се великолепно с работата и аз винаги съм бил твой най-горещ поддръжник. Ако ти обаче искаш да си вземеш партакешите и да си вървиш у дома само защото си мислиш, че тщеславието ти е накърнено, тогава прав ти път. И значи съм се лъгал в теб.

— Но ако вие нямате доверие…

— Почакай малко, Сам. Дай да не казваме неща, за които утре и двамата ще се разкайваме. Аз не поставям под съмнение твоята преданост или честност. Никой не ти забива нож в гърба. Не говорим за престъпление или шпионаж. Въпросът не засяга пряко ФБР, нито някое разузнавателно управление. Важното е ти да имаш доверие в мен, поне през следващата седмица. Да разчитам ли на това?

Себелюбието на Емет бе временно поласкано. Той сви рамене и омекна.

— Печелите, господин президент. Статукво^[1]. Както винаги на ваше разположение.

Президентът въздъхна дълбоко.

— Обещавам, че няма да те измамя, Сам.

— Радвам се да го чуя.

— Чудесно. А сега да започнем от началото. Какво узнахте за труповете от Флорида?

Явното притеснение по лицето на Емет изчезна и той видимо се отпусна. Извади от дипломатическото си куфарче една папка с кожена подвързия и я подаде на президента.

— Това е подробен доклад от патологичната лаборатория на „Уолтър Рийд“. Техните изследвания ни насърчиха изключително много в работата ни по разпознаването на самоличностите.

Президентът го погледна изненадан.

— Какво, разпознахте ли ги?

— Анализът на боршовата паста ни отвори очите.

— На боршовата какво?

— Нали си спомняте, че областният съдебен лекар определи като причина за смъртта хипотермия, тоест премръзване?

— Да.

— Боршовата паста е отвратителна хранителна добавка, която се дава на руските космонавти. Е, стомасите и на трите трупа бяха пълни с тази гнусотия.

— Искаш да кажеш, че Реймънд Лебарон и екипажът му са били подменени с трима мъртви съветски космонавти?

Емет кимна.

— Дори успяхме да научим имената им чрез един изменник, бивш военен хирург, работил в руската космическа програма. Той неколкократно прегледа и трите трупа.

— Кога е избягал от родината си?

— Минал на наша страна през август, осемдесет и седма.

— Преди малко повече от две години.

— Точно така — потвърди Емет. — Имената на космонавтите, намерени в дирижабъла на Лебарон са: Сергей Зоченко, Александър Юденич и Иван Ронски. Юденич бил „заек“, докато Зоченко и Ронски били ветерани с по два полета в космоса всеки.

— Какво ли не бих дал, за да разбера как са се озовали в проклетия дирижабъл.

— За съжаление не попаднахме на нищо, което да е свързано с тази част от загадката. В момента единствените руснаци, които обикалят земята, са четирима космонавти на борда на космическата орбитална станция „Салют 9“. Но хората от НАСА, наблюдаващи полета, казват, че и четиримата са в добро здраве.

Президентът кимна.

— При това положение отпада всеки космонавт в космоса, остават онези, които са на земята.

— Тук е странното противоречие — продължи Емет. — Защото според съдебните патолози в „Уолтър Рийд“ тримата мъже, които те са изследвали, вероятно са замръзнали до смърт още в космоса.

Президент вдигна вежди.

— Могат ли да го докажат?

— Не, но твърдят, че няколко фактора сочат в тази посока, като се почнело с боршовата паста и се стигнело до анализите на другите кондензирани храни, за които се знае, че руснаците консумират по време на космически полети. Също така неоспоримо доказателство били физиологическите признаци — мъжете са поемали въздух от висока кислородна константа и са прекарали доста дълго време в безтегловна среда.

— Не за първи път руснаците изпращат хора в космоса, а после не могат да ги върнат на земята. Нищо чудно тримата да са престояли в космоса с години и да са паднали на земята само няколко седмици след като са излезли от орбита.

— Знам само два случая, в които руснаците претърпяха провал — каза Емет. — С космонавта, чийто кораб се оплете в разкъсания си парашут за навлизане в плътните слоеве на атмосферата и се разби някъде в Сибир със скорост осемстотин километра в час. И втория, с тричленния екипаж на „Союз“, който загина след изтичане на кислорода им поради дефектен люк.

— Да, това бяха нещастни случаи, които те не можаха да потулят — потвърди президентът. — ЦРУ има записани най-малко трийсет загинали космонавти от началото на космическите им мисии. Деветима от тях продължават да кръжат някъде горе в пространството. Ние не можем да огласим този факт, тъй като с това ще застрашим нашите разузнавателни източници.

— Нещо като „Ние знаем, но те не знаят, че ние знаем“.

— Точно така.

— Което ни връща отново към тримата мъртви космонавти, които сега са тук, във Вашингтон — каза Емет.

— И със стотиците въпроси, които повдигат те, като се започне с този, откъде са дошли.

— Направих някои проверки в командния център за космическа отбрана. Там ми казаха, че единствените кораби, достатъчно големи, за да поберат на борда си хора, които руснаците са изпращали в космоса — освен орбиталните совалки — били лунните сонди „Селенос“.

При споменаването на думата „лунни“ нещо в съзнанието на президента щракна.

— Какво е станало с тия сонди „Селенос“?

— Три от тях били изстреляни, но нито една не се завърнала. Момчетата от центъра за космическа отбрана смятат, че е крайно необичайно за руснаците да се провалят три пъти подред при толкова обикновени полети до луната.

— И ти мислиш, че на борда им е имало хора?

— Сигурен съм — отвърна Емет. — Руснаците тънат в измами. Както казахте, те рядко признават свой провал в космоса. Вече им стана практика да пазят в тайна предстоящото си кацане на луната.

— Добре, ако приемем теорията, че трите трупа са били в един от космическите кораби „Селенос“, къде тогава се е приземил той? Положително не се е спуснал към плътните слоеве на атмосферата по установения маршрут над степите на Казахстан.

— Моето предположение е, че това е станало някъде на територията на Куба или близо до нея.

— Куба. — Президентът бавно изговори двете срички, после поклати глава. — Руснаците никога няма да позволят националните им герои, мъртви или живи, да бъдат използвани за налудничав разузнавателен план.

— Може би не знаят.

— Не знаят? — Президентът погледна изумен Емет.

— Да речем, че космическият им кораб се е повредил и е паднал във или край Куба. Почти по същото време Реймънд Лебарон и дирижабълът му се появяват на това място и биват заловени. После, по необяснима причина, кубинците заменят труповете на космонавтите с Лебарон и екипажа му и изпращат дирижабъла по курс към Флорида.

— Чуваш ли се колко нелепо звучи това?

Емет се засмя.

— Разбира се, но от фактите, с които разполагам, само това мога да предположа.

Президентът се облегна назад и се загледа в богато украсения таван.

— Знаеш ли, ти май попадна на жила.

По лицето на Емет се изписа недоумяващ израз.

— Как така?

— Опитай дали ще излезе нещо, ако си представиш, само ако си представиш, че Фидел Кастро иска да ни каже нещо.

— Значи ще е избрал странен начин да ни подаде сигнал.

Президентът взе писалка и започна да драска нещо в бележника.

— Кастро никога не се е придържал към дипломатическите любезности.

— Искате ли да продължа разследването? — попита Емет.

— Не — отвърна рязко президентът.

— Ще продължите да държите Бюрото в неведение, така ли?

— Това не е вътрешен въпрос, за да уведомявам Министерството на правосъдието. Благодарен съм ти за съдействието, но ти прекалено много се вживя.

Емет затвори шумно дипломатическото си куфарче и се изправи на крака.

— Мога ли да ви задам един малко неудобен въпрос?

— Казвай!

— Сега, когато направихме връзка, макар и доста слаба, с вероятното отвличане на Реймънд Лебарон от кубинците, защо президентът на Съединените щати я запазва за себе си и не разрешава на разузнавателните му служби да я проследят?

— Уместен въпрос, Сам. Може би след няколко дни и двамата ще узнаем отговора.

След като Емет излезе от Овалния кабинет, президентът извъртя стола си и се загледа през прозореца. Устата му беше пресъхнала, пот течеше от подмишниците му. Беше обзет от лошото предчувствие, че между колонията Джърси и съветската лунна сонда има някаква връзка.