Клайв Къслър
Циклопи (29)

28.

Отдавайки се на любимото си развлечение — храненето — Хейгън си открадна един час, за да се нагости с мексикански обяд от енчилада с яйце, сопайпила и коктейл с текила.

Плати си сметката, излезе от ресторанта и отпраши с колата към адреса на Клайд Уорд. Агентът му от телефонната компания бе открил, че телефонният номер, записан в черния бележник на генерал Фишър, е на служебен телефон на бензиностанция. Погледна за часа. След шест минути пилотът му щеше да позвъни там от паркирания реактивен самолет.

Бензиностанцията се намираше в индустриална част, близо до железопътно депо. Беше на самообслужване и продаваше неизвестна търговска марка бензин. Той се приближи до колонката, чиято червена боя беше напластена с дебел слой мръсотия, и пъхна накрайника на маркуча в резервоара на колата си, като се стараеше да не поглежда към платения телефонен апарат в канцеларията на бензиностанцията.

Малко след като се бе приземил на летището на Албакърки, Хейгън взе кола под наем и източи четирийсет и пет литра от резервоара с цел спирането му за зареждане да изглежда правдоподобно. Задържаният в резервоара въздух изгъргори, той завинти капачката и окачи маркуча на мястото му. Влезе в канцеларията и тъкмо бъркаше със забавени движения в портфейла си, когато монтираният на стената телефон иззвъня.

Единственият продавач, който в това време поправяше вътрешна гума, избърса ръцете си с парцал и вдигна слушалката.

— Бензиностанция „Мел“… Кой?… Тук няма никакъв Клайд… Да, сигурен съм. Сбъркали сте номера… Точно така, това е номерът, но аз работя тук от шест години и не съм чувал за никакъв Клайд.

Мъжът окачи слушалката, приближи се до касовия апарат и се усмихна на Хейгън.

— Колко отчетохте? — попита го Хейгън.

— Четирийсет и пет точка деветстотин. Това прави тринайсет долара и петдесет и седем цента.

Докато продавачът му връщаше рестото до двайсет долара, Хейгън огледа помещението. Не можа да не се възхити на професионално направения декор, а точно това представляваше бензиностанцията — чудесен декор. Канцеларията и каналът за смяна на масло не бяха виждали метла от години. От тавана висяха паяжини, инструментите бяха покрити повече с ръжда, отколкото с машинно масло, а дланите и ноктите на продавача съвсем не изглеждаха захабени от работа с петролни продукти. Учуди го обаче системата за наблюдение. Опитното му око забеляза изкусно поставената електрическа жица, която нямаше място в най-обикновена бензиностанция със сервиз. По-скоро усети, отколкото видя „бръмбарите“ и камерите.

— Ще ми направите ли една услуга? — попита Хейгън, когато получи рестото си от продавача.

— Какво ви трябва?

— Появи се странен шум в двигателя. Бихте ли погледнал под капака и да ми кажете на какво може да се дължи?

— Разбира се, защо не. И без това нямам кой знае колко работа.

Хейгън обърна внимание на прическата на мъжа и се усъмни, че скоро е била пипана от бръснар. Забеляза също и издутината на единия му крачол — от външната страна на прасеца, точно над глезена.

Хейгън беше спрял колата от външната страна на островчето на колонката, по-далеч от канцеларията. Запали двигателя и вдигна капака му. Продавачът сложи крак върху предната броня и надникна над радиатора.

— Не чувам нищо особено.

— Елате от тази страна — каза Хейгън. — Оттук се чува по-силно. — Беше застанал с гръб към улицата, а колата и отвореният й капак го прикриваха от всякакво електронно наблюдение, вградено в бензиновата колонка.

Когато обслужващият бензиностанцията се наведе над калника и завря глава в отделението на двигателя, Хейгън извади пистолет от кобура си, закачен отзад на колана и притисна цевта между задните части на мъжа.

— В задника ти е опрян боен магнум, калибър 357. Разбра ли ме добре?

Продавачът се напрегна, но не показа, че се е изплашил.

— Да, разбрах те, приятел.

— А знаеш ли какво може да направи такъв магнум от близко разстояние?

— Да, известно ми е.

— Добре, значи можеш да си представиш какъв хубавичък тунел ще се получи от задника до мозъка ти, ако натисна спусъка.

— Какво целиш, приятел?

— Къде отиде преправеният ти акцент на необразован човек? — продължи с въпросите си Хейгън.

— Ами изпари се.

Хейгън се наведе и измъкна изпод крачола му малък, 38-калибров автоматичен „Берета“.

— И тъй, приятел, къде мога да намеря Клайд?

— Не съм чувал това име.

Хейгън заби с такава сила цевта на магнума в края на гръбнака му, че платът на панталона се сцепи и мъжът изохка от болка.

— Ти за кого работиш? — промълви той.

— За „тайното ядро“ — отвърна Хейгън.

— Не е вярно.

Хейгън отново го сръга с цевта на оръжието си. Лицето на мъжа се изкриви от болка.

— Кой е Клайд? — попита отново Хейгън.

— Клайд Бут — промълви през стиснати зъби продавачът на бензин.

— Не те чух добре, приятел.

— Цялото му име е Клайд Бут.

— Кажи ми какъв е.

— Изглежда е някакъв гений. Изобретява и произвежда научна апаратура, използвана в космоса. Тайни системи за правителството. Не знам какви точно. Аз съм само член на охраната.

— Местоположение?

— Зданието се намира на шестнайсет километра западно от Санта Фе. Нарича се Технически институт — ФЗ.

— Какво значи това „ФЗ“?

— Футболен защитник — поясни мъжът. — Бут е бил най-добрият американски футболист в щата Аризона.

— Знаеше ли за моята поява?

— Предупредиха ни да следим за дебел мъж.

— Колко още има край бензиностанцията? — попита Хейгън.

— Трима. Единият се намира в аварийната кола надолу по улицата, другият е на покрива на склада зад бензиностанцията, а третият седи в червения фургон, паркиран до съседния ресторант.

— Те защо не предприеха нищо?

— Заповедта е само да те следим.

Хейгън отдръпна пистолета си и го пъхна обратно в кобура. После изпразни от патроните автоматичното оръжие на мъжа, пусна го на земята и го ритна под колата.

— Добре — рече му той. — Сега върви, но без да тичаш, и се прибери в канцеларията.

Продавачът не бе изминал и няколко крачки по пътеката до канцеларията, когато Хейгън вече завиваше зад ъгъла на следващата пресечка. Направи още четири бързи завоя, за да се изгуби от аварийната кола и фургона и отпраши към летището.