Клайв Къслър
Циклопи (50)

49.

3 ноември 1989

Остров Сан Салвадор

Пит беше на път да полудее. Двата дни бездействие се оказаха най-мъчителните в живота му. Времето му минаваше предимно в хранене, гимнастика и спане. Тепърва щяха да го викат да участва в практическо обучение. Час по час проклинаше полковник Клайст, който понасяше яростните нападки на Пит със стоическо безразличие, и през стиснати зъби търпеливо му обясняваше, че сам щял да прецени кога неговият кубински специален отряд е достатъчно подготвен, за да нападне Кайо Санта Мария. Не, изобщо не възнамерявал да съкрати определения срок.

Пит изкарваше раздразнението си, като преплуваше дългото разстояние до външния риф, а после изкатерваше стръмната стена на една скала, чието било се надвесваше над морето.

Старите моряци наричаха Сан Салвадор, най-малкия от Бахамските острови, остров Уотлинг, на името на морски разбойник, фанатичен радетел на спазването на обичаите, който биел с камшик всеки член на екипажа си, който не зачитал Сабата^[1]. Освен това те смятали, че именно на този остров Колумб стъпил за първи път в Новия свят. Едва ли някой от туристите, прехласващи се по живописното му пристанище и пищна растителност, осеяна със сини сладководни езера, би предположил, че тук се намира огромен комплекс за военно обучение и съоръжение за наблюдение на ракети.

ЦРУ беше заградило с колове участъка си, разположен на брега на така наречения френски залив в най-южната точка на острова. Никакъв път не свързваше тайния тренировъчен център с град Кокбърн и главното летище. Единственият начин да се влезе или излезе от него беше или с малка лодка между стръмните скали, или с хеликоптер.

На третия ден от пребиваването си на острова Пит се събуди малко след изгрев-слънце и преплува близо километър навътре в морето, след което се върна обратно на брега, като междувременно се гмуркаше между кораловите рифове. След два часа излезе от топлата вода и се просна на брега. Чувство за безпомощност го изпълни, докато гледаше към Куба.

Върху тялото му падна сянка, той се надигна и седна на пясъка. До него стоеше тъмнокож човек, облечен със свободно падаща памучна риза върху къси панталони. Имаше гладко сресана гарвановочерна коса и огромни мустаци. От набръчканото му от вятъра и слънцето лице гледаха тъжни очи, а когато се усмихна устните му едва помръднаха.

— Господин Пит?

— Да.

— Не сме се запознавали официално, аз съм майор Анджело Кинтана.

Пит стана и двамата се ръкуваха.

— Вие ще ръководите мисията, нали?

Кинтана кимна.

— Полковник Клайст ми се оплака, че непрекъснато му вадите душата.

— Оставих приятели, които сигурно с последни сили се борят за живота си.

— Аз също оставих приятели в Куба, господин Пит. Само че те изгубиха битката с живота. А и брат ми и баща ми умряха в затвора само защото един член на техния местен комитет, който дължеше пари на семейството ми, ги обвини в противореволюционна дейност. Съчувствам на загрижеността ви, но не си присвоявайте монопол над скръбта.

Пит не му отвърна със същото съчувствие. Кинтана правеше впечатление на човек, който не мислеше дълго за скръбта.

— Докато вярвам, че все още има надежда, няма да престана да пришпорвам нещата — заяви той твърдо.

Кинтана му се усмихна непринудено. Хареса му онова, което видя в погледа на Пит. Прецени, че на Пит може да се разчита, в случай че положението стане опасно. Упорит човек, който не допуска да се стига до провал.

— Значи вие сте този, който е извършил гениално бягство от главната квартира на Великов.

— Цял тон късмет изигра огромната роля.

— Как ще опишете духа на войските, които пазят военния обект?

— Ако имате предвид душевното им състояние, според мен те са отегчени до мозъка на костите си. Освен това руснаците не са свикнали на изтощителната влажност на тропиците. В общи линии са лениви.

— Колко души патрулират на острова?

— Доколкото видях, николко.

— А на караулката до главния портал?

— Само двама.

— Доста хитър е този Великов.

— Предполагам, че го уважавате за приумицата му да направи така, че островът да изглежда безлюден.

— Правилно предполагате. Очаквах малък взвод от пазачи и обичайните съветски предохранителни мерки. Великов обаче не мисли като руснак. Той мисли по американски, изпипва нещата като японец и действа бързо като германец. Проницателен човек.

— И аз така съм чувал.

— Но доколкото знам, вие сте се срещали с него.

— Проведохме няколко разговора.

— И какво е впечатлението ви от него?

— Обича да чете „Уолстрийт Джърнъл“.

— Само това ли?

— Говори английски по-добре от мен. Ноктите на ръцете му са чисти и грижливо изрязани. И ако е прочел половината от книгите и списанията в библиотеката си, значи знае повече за Съединените щати и данъкоплатците им, отколкото половината от политиците във Вашингтон.

— Вероятно вие сте единственият западняк на свобода, който се е срещал лице с лице с него.

— Уверявам ви, не беше никак приятно.

Кинтана замислено разрови пясъка с палеца на крака си.

— Да се остави толкова жизненоважен обект с лека охрана си е чиста покана за влизане в него.

— Не и ако Великов узнае, че сте на път за там — рече Пит.

— Добре, кубинската локаторна мрежа и руските разузнавателни спътници могат да откриват всеки самолет и кораб в обсег от осемдесет километра. Но подводният подстъп лесно може да се изплъзне от координатната им мрежа за откриване на цели. — Кинтана се усмихна. — Във вашия случай плавателният ви съд е бил твърде малък, за да се появи на екрана на локатора.

— Наистина, нямах богат инвентар от океански плавателни съдове — подхвърли шеговито Пит, после стана сериозен и допълни: — Но вие пренебрегвате нещо.

— Какво?

— Умът на Великов. Сам казахте, че е проницателен човек. Не с построил крепост, гъмжаща от мини и бетонни бункери по една проста причина — просто не се е налагало. Вие и полковник Клайст сте наивни оптимисти, ако си мислите, че една подводница или вашето петесе, или както там го наричате, може да пробие охранителната му мрежа.

Кинтана събра вежди.

— Продължавайте.

— Не пропускайте вероятността от подводни датчици — поясни Пит. — Великов сигурно е обточил дъното под острова с датчици, които могат да отчитат всяко движение на водната маса, причинено от корпус на подводница, и всяка водна вдлъбнатина, образувана от витлата й.

— Нашето ПССП е конструирано да се промъква през такива системи.

— Едва ли ще може, ако морските инженери на Великов са поставили датчиците на сто метра един от друг. Тогава нищо освен стадо риби не може да мине край тях. Видях камионите в гаража на обекта. В порядъка на десет минути след подаден предупредителен сигнал Великов е в състояние да изкара охранителна войска на брега, която ще размаже хората ви още преди да са стъпили на сушата. Предлагам ви двамата с Клайст да препрограмирате електронните си военни игри.

Кинтана потъна в мълчание. Прецизно разработеният му план започна да се пропуква и разбива на парчета пред очите му.

— Трябвало е компютрите ни да предвидят това — свъси вежди той.

— Те не могат да създадат нещо, на което не са научени — отвърна философски Пит.

— Нали разбирате, че това означава да отменим мисията. Без елемента на изненадата няма ни най-малка надежда да разрушим обекта и да спасим госпожа Лебарон и останалите.

— Не съм на същото мнение.

— Мислите, че сте по-умен от компютрите ни?

— Избягах от Кайо Санта Мария, без да бъда разкрит. Мога да преведа хората ви дотам по същия начин.

— С флотилия от вани за баня ли? — изсмя се жлъчно Кинтана.

— Дойде ми наум по-съвременен метод.

Кинтана погледна Пит дълбоко замислен.

— Нима имате предвид някаква друга хитрина?

— И още как!

— И можем да спазим определения срок?

— Да.

— И да успеем?

— По-добре ли ще се почувствате, ако ви подпиша застрахователна полица?

Кинтана се почувства напълно убеден от тона на Пит. Той се обърна и тръгвайки към лагера, подвикна през рамо:

— Хайде, елате, господин Пит. Време е да ви натоварим с работа.