Клайв Къслър
Циклопи (21)

20.

Мътният облак тиня, който забулваше разкъсаните останки на „Проспъртиър“, се разнесе бавно от слабото водно течение на дъното. Пит се надигна на четири крака и огледа съборетината, която допреди малко представляваше кош за управление. Вътре, изправен и облегнал гръб на една изметната отвесна преграда, стоеше Гън. Левият му глезен бе издут като пашкул, но той, лапнал накрайника на дихателната тръба, вдигна ръка и с два пръста направи знака V.

Джордино упорито полагаше усилия да се изправи, като внимателно притискаше дясната страна на гърдите си. Дотук имаме един счупен глезен и вероятно няколко пукнати ребра, помисли си Пит. Можеше да бъде и по-лошо. Той се наведе над Джеси и повдигна главата й. През стъклата на леководолазната й маска очите й изглеждаха безизразни. Глухото свистене от регулатора и повдигането и спускането на гърдите й говореха, че дишането й е нормално, макар и малко по-учестено. Той прекара пръсти по ръцете и краката й, но не установи никакви пуквания. С изключение на няколкото тъмни синини, които щяха да изпъкнат още повече през следващите двайсет и четири часа, нямаше други наранявания. Сякаш да потвърди мислите му, тя хвана ръката му и здраво я стисна.

Удовлетворен, Пит насочи вниманието към себе си. Всичките му стави се сгъваха както подобава, мускулите му функционираха, нямаше нищо изкълчено. Въпреки това не се бе отървал невредим. На челото му се издуваше моравочервена цицина, а вратът му беше странно вдървен. Той пропъди чувството си за неразположение с утехата, че поне няма кървящи рани. Едно разминаване на косъм със смъртта за деня е достатъчно, рече си той. Сега последното нещо, което им трябваше, беше появата на някоя акула.

Пит съсредоточи мислите си върху следващия проблем: излизането им от коша за управление. Вратата беше заяла — малко чудо, като се имаше предвид удара, на който бе подложена. Той седна, хвана се здраво с две ръце за изкривената каса и ритна вратата. „Ритна“ беше доста преувеличено. Водното налягане спъваше силата на изхвърлянето на краката му. Все едно че се опитваше да изрита дъното на огромен буркан, пълен с лепило. На шестия опит, когато ходилата и петите му отмаляха, металната спойка поддаде и вратата започна бавно да се отваря.

Пръв излезе Джордино, изпускайки облак мехурчета от регулатора за дишане, който обгърна цялата му глава. Той заби крака в пясъка, притисна ръка в гърдите си в очакване на нов пристъп на болка и силно се оттласна. Тогава Пит и Гън изтикаха отвътре огромен, трудно преносим товар, който бавно се промуши през вратата и падна в пясъка. След това двамата започнаха да подават един по един осемте метални резервоари, съдържащи по три кубически метра въздух, към протегнатите ръце на Джордино.

Сред безпорядъка в командния кош Джеси се мъчеше да изравни налягането в ушите си с водното. Кръвта й бучеше и остра болка прободе главата й, надделявайки болката от натъртванията й при падането. Тя защипа носа си и се напъна силно да изкара въздуха през ушите си. При петия опит ушите й изпукаха и от огромното облекчение тя чак се просълзи. Захапа здраво накрайника на регулатора и пое дълбоко въздух. Колко хубаво щеше да бъде да се събуди в собственото си легло, помисли си тя. Нещо докосна ръката й. Беше друга ръка — твърда и груба. Вдигна поглед и видя вторачените в маската й очи на Пит, които като че ли й се усмихваха. Кимна й да го последва.

Пит я изведе навън в необятната водна пустош. Джеси вдигна глава и проследи с поглед въздушните мехурчета, които съскаха тихичко и поемаха нагоре към неспокойната повърхност. Независимо от вълнението отгоре, видимостта на дъното достигаше почти шейсет метра и цялата дължина на основната конструкция на въздушния кораб, който лежеше близо до коша за управление, се виждаше съвсем ясно. Но от Гън и Джордино нямаше и следа.

Пит й направи знак да изчака до бутилките под налягане и странния товар до тях. След като погледна компаса на лявата си китка, той се гмурна в синкавата мъгла. Джеси се поклащаше на място, в безтегловност, и усещаше главата си лека от азотната наркоза. Обзе я неудържимо чувство на самота, но то мигом се изпари, като видя Пит да се връща. Той й направи знак да го последва, след това се обърна и заплува бавно. Джеси размаха тежко крака, преодолявайки водното налягане, и скоро го настигна. Дъното от бял пясък отстъпи пред гроздове от корали, населени с различни по форма риби. Естествените им ярки цветове бяха потъмнели до светлосиво от разсейването и поглъщането им от водните частици, които филтрираха червените, оранжевите и жълти цветове, и оставяха само тъмнозелените и сините тонове. Размахвайки плавници, двамата се движеха на една ръка разстояние над необикновената и екзотична подводна джунгла, наблюдавани с подозрение от отделни групи малки, причудливи по форма риби. Пит сравни забавната гледка с деца, които наблюдават огромни балони във формата на различни герои от рисувани филми, издигнати във въздуха над Бродуей по време на парад по случай Деня на благодарността.

Изведнъж Джеси заби пръст в крака на Пит и посочи нагоре и назад. Там, на около пет метра от тях, плуваше лениво и апатично стадо баракуди. Трябва да наброяваха около двеста, всяка дълга не по-малко от метър и двайсет. Като по даден знак те се обърнаха едновременно и започнаха да кръжат около водолазите, хвърляйки им любопитни погледи с кръглите си като мъниста очи. После вероятно решиха, че Пит и Джеси не са плячка, за която си заслужаваше да си губят времето, защото за част от секундата промениха посоката си и изчезнаха от поглед.

Пит се обърна назад и видя Руди Гън да изниква от мътната синкава завеса. Гън се спря и им махна да тръгнат бързо към него. После им направи знака за успех — V.

Значението беше ясно. Гън се оттласна силно с единия си плавник, бързо се плъзна нагоре под ъгъл и спря на около девет метра над група корали. Пит и Джеси доплуваха минута след него.

Те изминаха почти триста метра, когато Гън внезапно спря и изви тялото си във вертикално положение, после издаде напред едната си ръка и посочи с леко свит пръст.

Като замък на призраци, очертаващ се в мъглата над йоркширско тресавище, във водния сумрак изплува призрачната форма на „Циклопи“, зловещ и мрачен, сякаш някаква невъобразима сила се спотайваше в утробата му.