Клайв Къслър
Циклопи (39)

38.

Президентът надникна през вратата на кабинета на Даниел Фосет и махна с ръка.

— Не ставай. Искам само да ти кажа, че се качвам горе да обядвам тихо и кротко с жена си.

— Не забравяйте, че след четирийсет и пет минути имаме среща с началниците на разузнаването и Дъг Оутс — напомни му Фосет.

— Ще дойда навреме.

Президентът си тръгна и взе асансьора за жилищните помещения на втория етаж на Белия дом. В апартамента на Линкълн го чакаше Айра Хейгън.

— Имаш уморен вид, Айра.

Хейгън се усмихна.

— Нощи наред не съм мигнал.

— Докъде я докарахме?

— Открих самоличността на деветимата члена на „тайното ядро“. За седем от тях научих всичко. Само Ленард Хъдсън и Гунар Ериксън са все още извън мрежата.

— Не им ли хвана следата от търговския център?

Хейгън отговори след кратко мълчание.

— Нямах този късмет.

— Съветската лунна станция бе изстреляна преди осем часа — продължи президентът. — Не мога да отлагам повече. Днес следобед ще издам заповед за задържането на всички членове на „тайното ядро“, до които можем да се доберем.

— Кой ще ги задържи, военните или ФБР?

— Нито едните, нито другите. Мой стар приятел от морската пехота ще има тази чест. Вече му предадох списък с имена и адреси. — Президентът изгледа продължително Хейгън и добави: — Казваш, че си разкрил самоличността и на деветимата мъже, Айра, но в доклада си споменаваш само осем имена.

Хейгън се намръщи, но бръкна в джоба на сакото си и извади сгънат лист хартия.

— Пазех последното име, докато не се уверя напълно, че е замесен. Но анализатор на гласа потвърди подозренията ми.

Президентът пое листа, разгъна го и прочете едно-единствено име, написано на ръка. Свали очилата си и започна да бърше стъклата, сякаш не можеше да повярва на очите си. После прибра листа в джоба си.

— През цялото време го подозирах, но отказвах да повярвам, че е съучастник.

— Недей да съдиш толкова сурово, Винс. Всичките тези мъже са патриоти, а не предатели. Единственото им престъпление е мълчанието им. Вземи случая с Хъдсън и Ериксън. Толкова години са се правили на мъртви. Помисли колко са страдали за приятелите и семействата си. Държавата никога няма да може да им се отплати за направените от тях жертви, нито да оцени напълно резултатите от постижението им.

— Наставляваш ли ме, Айра?

— Да, друже, наставлявам те.

Президентът изведнъж проумя вътрешната борба на Хейгън. Разбра, че сърцето на приятеля му не е склонно на крайна конфронтация. Лоялността на Хейгън запазваше равновесие на ръба на бръснача.

— Премълчаваш нещо, нали, Айра?

— Няма да те лъжа, Винс.

— Значи знаеш къде се крият Хъдсън и Ериксън.

— Да речем, че имам някакво силно интуитивно чувство.

— Мога ли да разчитам, че ще ги доведеш?

— Да.

— Ти си чудесен скаут, Айра.

— Къде искаш да дойдат и кога?

— На Камп Дейвид — отвърна президентът. — Утре в осем сутринта.

— Ще бъдем там.

— Но не мога да включа и теб, Айра.

— А би трябвало, Винс, в знак на любезност от твоя страна. Приеми го като вид възнаграждение. Дължиш ми участие във финала.

Президентът се размисли над думите му.

— Прав си. Това е най-малкото, което ще мога да направя за теб.

 

 

Мартин Броган, директорът на ЦРУ, Сам Емет от ФБР и държавният секретар Дъглас Оутс станаха на крака, когато президентът влезе в заседателната зала, следван от Дан Фосет.

— Моля, седнете, господа — покани ги с усмивка президентът.

В продължение на няколко минути, докато изчакваха появата на съветника по националната сигурност, разговорът се състоеше от общи приказки.

— Извинете, че закъснях — каза с влизането си съветникът Алън Мърсиър и побърза да седне. — Нямах време дори да измисля някакво основателно извинение.

— Ето един честен човек — разсмя се Броган. — Какъв ужас!

Президентът извади писалка и я сложи върху бележника си.

— Докъде стигнахме с кубинския договор? — попита той, поглеждайки към Оутс.

— Докато не започнем тайни разговори с Кастро, ще продължим да тъпчем на едно място.

— Има ли някаква вероятност Джеси Лебарон да му е предала последния ни отговор?

Броган поклати глава.

— Много се съмнявам, че е осъществила връзка. Откакто бе свален дирижабълът, нашите източници нямат никакви сведения за нея. Предполага се, че е загинала.

— А някакви сведения за братята Кастро?

— Също никакви.

— Какви са новините от Кремъл?

— Вътрешната борба, която се води между Кастро и Антонов, е на път да излезе на повърхността — отвърна Мърсиър. — Нашите хора в кубинското военно министерство съобщават, че Кастро се готвел да изтегли войските си от Афганистан.

— Това решава въпроса — обади се Фосет. — Антонов няма да стои със скръстени ръце и да позволи това да се случи.

Емет се наведе напред и събра ръце върху масата.

— Значи трябва да се върнем с четири години назад, когато Кастро поиска да бъде освободен да изплаща дори символично десетте милиарда долара дълг към Съветския съюз от заеми, натрупвани непрекъснато от шейсетте години насам. Той се оказа икономически притиснат в ъгъла и трябваше да превие врат, когато Антонов поиска от него да изпрати войски в Афганистан. И то не само няколко малки роти, ами почти двайсет хиляди мъже.

— Какви са изчисленията на ЦРУ за броя на жертвите? — поинтересува се президентът, отмествайки поглед към Броган.

— Цифрите ни говорят за приблизително хиляда и шестстотин загинали, две хиляди ранени и над петстотин изчезнали.

— Милостиви боже! Това прави цели двайсет процента!

— Още една причина, поради която кубинците мразят руснаците — добави Броган. — Кастро е като удавник, който потъва между пробита гребна лодка, чийто екипаж е насочил оръжие към него, и луксозна яхта, пътниците на която му махат с бутилки шампанско в ръце. Ако ние му хвърлим въже, ония от Кремъл ще го гръмнат.

— Работата е там, че те при всички случаи ще го гръмнат — вметна Емет.

— Имаме ли някаква представа къде и кога ще се извърши убийството? — попита президентът.

Броган неспокойно се размърда на стола си.

— Нашите източници не можаха да се доберат до някаква програма.

— Те я държат в такава строга тайна, както нищо друго досега — каза Мърсиър. — Компютрите ни не успяха да дешифрират никакви данни от космическите ни подслушвателни системи, настроени за тази операция. Само отделни думи и срички, които не ни дават твърдо потвърждение за плановете им.

— Знаете ли кой е натоварен с тази задача? — не отстъпваше президентът.

— Генерал Пьотър Великов от ГРУ, считан за нещо като магьосник по внедряването и манипулирането на правителства от третия свят. Той е архитектът на плана, по който бе свалено нигерийското правителство преди две години. За щастие марксисткото правителство, което после качи на власт, не издържа дълго.

— Той извън Хавана ли действа?

— Толкова е потаен, че няма накъде — отвърна Броган. — Съвършен образ на човек, който все ти се изплъзва. Великов не се е показвал пред обществото от четири години насам. Ние сме сто процента сигурни, че той дърпа конците от тайно място.

Очите на президента като че ли помръкнаха.

— Значи разполагаме само със смътното предположение, че Кремъл крои план да убие Фидел и Раул Кастро, да стовари вината върху нас, а после да поеме управлението, като използва кубински подставени лица, които да изпълняват заповеди, идващи право от Москва. Вижте какво, господа, не мога да се осланям на разните там „ако…“. Нужни са ми факти.

— Но става дума за предположение, основано именно на достоверни факти — заяви с твърд глас Броган. — Имаме имената на кубинците, които работят за руснаците и чакат отстрани, за да поемат властта. Сведенията ни напълно потвърждават намерението на Кремъл да убие двамата Кастро. ЦРУ се явява изкупителна жертва, тъй като кубинският народ не е забравил нескопосаните опити на Управлението за покушение над Фидел чрез мафията при управлението на Кенеди. Уверявам ви, господин президент, всичко това съм го предвидил. Шейсет агента на всяко ниво във и извън Куба са съсредоточили усилия да пробият тайната стена на Великов.

— И пак не можем да стигнем до Кастро за открит диалог, чрез който да си помогнем взаимно.

— Така е, господин президент — обади се Оутс, — защото той отказва всякакъв контакт по официалния канален ред.

— Нима не разбира, че времето му изтича? — попита президентът.

— Той се движи във вакуум — отвърна Оутс. — От една страна, се чувства сигурен, като знае каква огромна маса от кубинците го издига в култ. Малцина държавни глави могат да се похвалят с такова благоговение и привързаност, каквито изпитва народът му към него. От друга страна обаче, той не може да проумее напълно огромната съветска заплаха, надвиснала над живота и правителството му.

— С други думи — заговори с мрачно лице президентът, — искате да ми кажете, че ако не направим разузнавателен пробив или не пратим наш човек да проникне в убежището на Кастро и да го убеди да се вслуша в разума, няма да ни остане нищо друго, освен да седим и да гледаме как Куба затъва под пълното съветско владичество.

— Да, господин президент — обади се Броган. — Точно това искаме да ви кажем.