Клайв Къслър
Циклопи (22)

21.

Пит се бе гмуркал до много потънали кораби — той дори бе първият човек, видял „Титаник“ на морското дъно, но сега гледката на потъналия тайнствен легендарен кораб го вцепени до почти суеверно благоговение. Мисълта, че плавателният съд се бе превърнал в гробница на триста души още повече засилваше злокобното му излъчване.

Разбитият кораб лежеше на левия си борд с наклон от двайсет и пет градуса, а носовата му част бе насочена на север. Не приличаше на нищо, което обикновено се среща на морското дъно, и майката природа се бе заела да покрие с було от утайка и морски организми стоманения нашественик.

Целият корпус и надстройката бяха напластени с всевъзможни видове морски свят — стъкловидни гъби, ракообразни животинчета, цветисти актинии, морска папрат и тънки плевели, които изящно се поклащаха от водното течение като ръце на балерини. Като се изключеше изкривената носова част и падналите три дерик-крана, корабът бе изненадващо запазен.

Завариха Джордино да остъргва малка част от пласта под бордовата ограда. Като ги видя до себе си, той им показа резултата от труда си. Беше извадил на показ изпъкналите букви на името на кораба — „Циклопи“.

Пит погледна водолазния си часовник „Докса“ с оранжев циферблат. Имаше чувството, че дирижабълът беше потънал преди цяла вечност, но установи, че са минали само девет минути, откакто изплуваха от коша му за управление. Налагаше се да пестят въздуха си. Тепърва щяха да претърсват корабокруширалия плавателен съд и макар че засега имаха достатъчно количество в резервните бутилки за изравняване на налягането, безопасната граница можеше да се окаже опасно тънка.

Той провери въздушния манометър на Джеси и огледа очите й. Видяха му се бистри и живи. Дишането й беше равномерно. Тя му направи знак с вдигнати палци и кокетно му намигна. Мигът, в който се бе разминала със смъртта, засега бе забравен.

Пит също й намигна в отговор и си помисли: „За нея това явно е забавление“.

Използвайки ръцете си за общуване, четиримата заплуваха в редица над кораба и започнаха да го оглеждат по дължина отзад напред. Вратите на салона на кърмата и тиковата палуба бяха изгнили. Всяка равна повърхност бе покрита с утаечен слой и създаваше впечатлението за прашен покров.

Гюйсщокът беше оголен — от американското знаме не бе останала и следа. Двете кърмови оръдия бяха насочени назад, неми и запуснати. Двата комина се издигаха като часовои над ръждясалите остатъци от вентилаторите, вързалата и бордовите огради; намотките от жици и кабели все още бяха притиснати в прегръдките на ръждясалите лебедки. Като в бедняшки квартал всяко кътче от разнебитения кораб предоставяше гнездо за бодливи морски таралежи, раци и други морски създания.

Пит, който бе проучил плана на вътрешността на „Циклопи“, знаеше, че претърсването на кърмовата секция ще бъде загубено време. Комините се намираха над машинното отделение и жилищните помещения на обслужващия го персонал. Ако възнамеряваха да открият статуята Ла Дорада, трябваше да проверят в общото товарно помещение под командния мостик и бака. Той им направи знак да продължат да търсят напред, към носовата част.

Всички заплуваха бавно и внимателно по преходния мост, който се простираше над разпилените капаци на въглищните люкове, заобиколиха огромните товарни двучелюстни кофи, наподобяващи мидени черупки, и се спуснаха под ръждясалите дерик-кранове, протягащи отчаяно стрели към пречупените лъчи над тях. Беше очевидно, че „Циклопи“ е бил застигнат от бърза и насилствена смърт. Изгнилите останки от спасителните лодки бяха застинали завинаги в лодбалките си, а по-голямата част от надстройката изглеждаше така, сякаш е била смазана от чудовищен юмрук.

От синьо-зеления сумрак бавно изплуваха очертанията на странната, наподобяваща кутия форма на командния мостик. Две от високите й подпори откъм десния й борд бяха разкривени, но наклонът наляво на корпуса компенсираше ъгъла и не им позволяваше да паднат. На фона на полуразрушения кораб, командният мостик стоеше на съвършено хоризонтална плоскост.

Тъмнината от другата страна на вратата на кормилната рубка беше зловеща. Пит включи водолазното си фенерче и бавно навлезе навътре, като внимаваше да не разбърка утайката върху палубата с плавниците си. През покритите с тиня отвори на предната отвесна преграда се процеждаше слаба светлина. Той изтри калта от стъклото на корабния часовник. Потъмнелите стрелки бяха спрели на 12:21. После хвърли поглед към големия компас, все тъй изправен върху стойката си. Във вътрешността му не бе проникнала вода и стрелката продължаваше да сочи предано към магнитния север. Пит видя, че курсовият ъгъл на кораба показва 340 градуса.

Срещу компаса, от пода се издигаха два стълбовидни предмета с ветрилообразни върхове, целите покрити със стъкловидни гъби, които под светлината на фенерчето на Пит добиха ярък червен цвят. Озадачен, Пит избърса натрупания слой от морски организми от левия стълб и отдолу се показа стъклена повърхност, върху която едва се четяха думите: „ПЪЛНИ ОБОРОТИ“, „СРЕДНИ“, „НИСКИ“, „СЪВСЕМ НИСКИ“, „СТОП“ и „ПРЕКЪСВАНЕ НА ДВИГАТЕЛИТЕ“. Това беше телеграфът на командния мостик за машинното отделение. Месинговата стрелка сочеше на „ПЪЛНИ ОБОРОТИ“. Пит се оттласна по-нататък и изчисти стъклото и на десния телеграф. Стрелката беше замръзнала на положение „ПРЕКЪСВАНЕ НА ДВИГАТЕЛИТЕ“.

Джеси се намираше на около два метра от Пит, когато нададе силен писък, от който косата му настръхна. Той рязко се обърна с мисълта, че е нападната от акула. Тя обаче енергично му сочеше нещо, което стърчеше от дънната утайка.

Два човешки черепа, пълни до ноздрите с кал, го гледаха с празните си очни ябълки. Неприятното чувство, че е наблюдаван, притесни Пит. В подножието на кормилото лежаха костите на друг моряк, едната ръка от скелета все още стоеше втикната между спиците на кормилното колело. Пит се запита дали това не бяха тленните останки на капитан Уорли.

Нямаше какво друго да гледат там, затова той поведе Джеси навън от кормилната рубка и по един коридор двамата продължиха към пътническите жилищни помещения. Почти в същото време Гън и Джордино изчезнаха от поглед в един люк, който се спускаше към малък товарен трюм.

В тази част на кораба утаечният слой беше тънък, не повече от два сантиметра. Вътрешната стълба водеше към дълъг коридор с малки отсеци от двете страни. Във всеки един имаше легла, порцеланова мивка, разхвърляни лични вещи и кости от скелетите на обитателите им. Пит вече загуби броя на мъртъвците. Спря и допълни с въздух плавателния си компенсатор, за да задържи тялото си в свободно хоризонтално положение. И най-слабото докосване с плавниците където и да е щеше да вдигне огромни облаци заслепяваща утайка.

Пит потупа Джеси по рамото и насочи лъча на фенерчето си към малко помещение с вана и две тоалетни. Направи й въпросителен жест. Тя се усмихна през накрайника си и му отвърна с комичен, но отрицателен жест.

Запаленото фенерче на Пит случайно попадна върху един паропровод, минаващ по тавана, и той мигом го загаси. Внезапно настаналото царство на непрогледен мрак ги изпълни с чувството, че двамата са попаднали в ковчег, чийто капак мигом хлопна върху тях. Пит нямаше никакво желание да остава заобиколен от вечната тъма в гроба на „Циклопи“, затова побърза отново да светне с фенерчето. Светлината разкри колонията от жълти и червени стъкловидни гъби, прилепнали към отвесните прегради на коридора.

Скоро стана ясно, че тук няма да намерят никакви следи от статуята Ла Дорада. Те минаха по коридора на смъртта и излязоха отново на палубата на бака. Там чакаше Джордино и им направи знак да доплуват до един полуотворен капак на люк. Пит се провря през него, остъргвайки в рамката му бутилките си под налягане, и се спусна над силно разядената стълба.

Влезе в помещение, което приличаше на багажно отделение, и заобикаляйки купчините от разбъркан и гниещ боклук, продължи към неземната светлина от фенерчето на Гън. Мина над струпани отделни кости и черепи, чиито зейнали челюсти като че ли надаваха викове на ужас.

Пит завари Гън да проучва съсредоточено прогнилата вътрешност на огромен товарен сандък. Между сандъка и една от преградните стени бяха заклещени скелетните останки на двама мъже.

За миг сърцето на Пит се разтуптя от вълнение и предчувствие, съзнанието му беше сигурно, че са открили най-ценното съкровище в морето. В този момент Гън вдигна поглед и Пит прочете горчиво разочарование в очите му.

Сандъкът беше празен.

Претърсването на товарния трюм доведе до смайващо откритие. В черния мрак, като разкъсана гумена кукла, бе проснат дълбоководен водолазен костюм. Ръкавите бяха разперени настрани, крачолите бяха прибрани в тежки ботуши в стил Франкенщайн. Потъмнял месингов шлем и нагръдник покриваха съответно главата и гърдите. Отстрани, като мъртва сива змия, лежеше основният кабел с маркуча за сгъстен въздух и спасителното въже. Те се намираха на около два метра от съединенията на шлема.

Пластът утайка и тиня върху водолазния костюм показваше, че той е престоял тук много години. Пит извади нож, завързан за десния си глезен и сряза гайката с крила, която крепеше нагръдника на шлема. Отначало се затрудни, но след малко тя се разхлаби достатъчно и той я махна. Отвори нагръдника и насочи лъча на фенерчето си под него. Запазена от опустошенията на разрушителното море чрез гумения костюм и предпазните вентили на шлема, по главата все още беше останала коса и тук-там плът.

Оказа се, че Пит и групата му не са първите, които са се ровили в страховитите тайни на „Циклопи“. Някой друг вече бе идвал и отнесъл съкровището Ла Дорада със себе си.