Клайв Къслър
Циклопи (36)

35.

Пит разреши проблема с непрекъснато светещата флуоресцентна лампа, която му пречеше да спи, като просто се качи на гардероба и откачи жичките в тръбите. Събуди се едва когато пазачът му донесе закуската. Чувстваше се бодър и се нахвърли на овесената каша с такъв апетит, сякаш това беше любимото му ядене. Пазачът се показа обезпокоен, като видя, че осветителното тяло е тъмно, но Пит само разпери ръце в знак на безпомощност и довърши кашата си.

След два часа бе заведен в кабинета на генерал Великов. Както предполагаше, последва безкрайно чакане, имащо за цел да бъдат пречупени емоционалните му задръжки. Господи, колко прозрачни били руснаците! Реши да ги избудалка и започна да крачи нагоре-надолу, създавайки впечатлението, че е нервен.

Следващите двайсет и четири часа бяха, меко казано, критични. Беше сигурен, че ще може да избяга отново от военния обект, но не бе предвидил, че по пътя му можеха да се издигнат нови пречки, нито дали щеше да има достатъчно физически сили след още едно „събеседване“ с Фос Глай.

Не биваше да има никакво отлагане, никакво падане по гръб. По някакъв начин още тази вечер той трябваше да изчезне от острова.

Великов влезе най-после в стаята и изгледа продължително Пит, преди да го заговори. От него лъхаше неприкрита студенина, очите му гледаха сурово. Той кимна на Пит да седне на един твърд стол, който не беше в кабинета предишния път. Гласът му прозвуча заплашително.

— Ще подпишете ли достоверно признание, че сте шпионин?

— Стига това да ви удовлетвори.

— Няма да спечелите нищо, като ми се правите на остроумен, господин Пит.

Пит не можа да сдържи гнева си, който надделя над разума му.

— Не се отнасям любезно с отрепки, подлагащи на мъчения жени.

Великов вдигна вежди.

— Бъдете по-ясен.

Пит повтори думите на Джордино и Гън, все едно че бяха негови.

— Звуците се пренасят ясно в бетонен коридор. Така че чух писъците на Джеси Лебарон.

— Така ли? — Великов приглади косата си със заучен жест. — Струва ми се, че няма да е лошо да прозрете предимството на сътрудничеството. Ако ми кажете истината, може и да направя нещо, за да облекча неудобството на приятелите ви.

— Вие знаете истината. Затова стигнахте до задънена улица. Четирима души ви казват едно и също. Това не е ли странно за един професионален разпитвач като вас? Четирима души, измъчвани поотделно физически по различно време, всеки път да ви дават едни и същи отговори на едни и същи въпроси. Пълната липса на дълбочина в руския манталитет слага равенство между закостенялото ви заслепение и признанията. Ако подпиша признание за шпионаж, вие ще поискате ново — за престъпления срещу безценната ви държава, последвано от още едно, че плюя на тротоара например. Тактиките ви са толкова несъвършени, колкото и архитектурата и готварските ви рецепти. Едно изискване води до друго. Истината ли? Та вие няма да приемете истината дори ако тя се надигне от земята и ви цапардоса по главата.

Великов седеше мълчалив и оглеждаше Пит с онова презрение, каквото може да изрази само един славянин към монголец.

— Още веднъж ще ви призова към сътрудничество.

— Аз съм само един морски инженер. Не знам никакви военни тайни.

— Интересува ме единствено какво са ви казали вашите шефове за острова и как попаднахте тук.

— Какъв е процентът? Нали вече ми дадохте ясно да разбера, че приятелите ми и аз ще умрем.

— Може и да удължим бъдещето ви.

— Това е без значение. Вече ви казахме всичко, което знаем.

Великов забарабани с пръсти по бюрото.

— Значи продължавате да твърдите, че сте попаднали случайно на острова.

— Да.

— И очаквате да ви повярвам, че от всички острови и плажове на Куба госпожа Лебарон е била изхвърлена на брега точно на мястото — без да е знаела предварително — където се намира съпругът й?

— Честно казано, аз също трудно бих го повярвал. Но се случи точно това.

Великов го изгледа кръвнишки, но като че ли долови нотка на честност в гласа на Пит, макар да му беше трудно да я приеме.

— Разполагам с цялото време на света, господин Пит. Убеден съм, че просто отказвате да дадете важна информация. Ще си поговорим пак, когато не сте толкова самонадеян. — Той натисна един бутан върху бюрото си, с който повика пазача. По лицето му имаше усмивка, но не и задоволство. Усмивката всъщност беше тъжна.

— Трябва да ме извините за внезапните ми действия — каза Фос Глай. — Но от опит знам, че неочакваното дава по-добри резултати от дългото очакване.

Дума не бе изречена повече, след като Пит влезе в стая номер шест. Едва прекрачи прага, и Глай, който стоеше зад открехнатата врата, заби юмрук в гърба му, точно над бъбрека. Той изпъшка от болка и за малко не припадна, но успя някак да се задържи прав.

— И тъй, господин Пит, сега, когато съм удостоен с вниманието ви, може би ще пожелаете да ми кажете нещо.

— Някой да ви е казвал, че сте психопат? — промълви Пит през стиснати зъби.

Видя изхвърлянето на юмрука — очакваше го — пое удара и се претърколи назад към стената, просна се на пода и се направи на припаднал. Усети вкус на кръв в устата си и почувства, че лявата страна на лицето му започва да изтръпва. Държеше очите си затворени, а тялото — отпуснато. Трябваше да се справи с този набит садистичен подлец, да прецени реакциите му и да предугади кога и къде ще нанесе следващия си удар. Не беше възможно да спре жестокостта му. Единствената цел на Пит беше да издържи на разпита, без да бъде осакатен.

Глай отиде до мивката, напълни кофа с вода и я плисна върху Пит.

— Хайде, господин Пит. Доколкото умея да преценявам хората, сигурен съм, че ще можете да издържите на още юмруци.

Пит непохватно се изправи на четири крака, изплю кръв върху циментовия под и убедително, дори жално изохка.

— Не мога да ви кажа нищо повече от това, което вече казах — промълви той.

Глай го вдигна с лекота, сякаш вдигаше дете, и го тръшна на стола. С крайчеца на окото Пит забеляза приближаващия се със силен замах юмрук на Глай. Сви се, за да намали силата на удара и юмрукът го улучи малко над едната му буза, под слепоочието. Той застина неподвижен за няколко секунди, за да поеме зашеметяващата болка, после се престори отново на изпаднал в несвяст.

Нова кофа с вода го обля и той пак започна да стене. Глай се наведе ниско над лицето му.

— За кого работите?

Пит вдигна ръце и притисна тупкащата си от болка глава.

— Джеси Лебарон ме нае да открия какво е станало със съпруга й.

— И сте излезли на брега от подводница.

— Излетяхме от Флорида Кий с дирижабъл.

— Целта на идването ви тук е била да съберете информация за прехвърляне на военна сила в Куба.

Пит изглеждаше напълно объркан и сбърчи вежди.

— Прехвърляне на военна сила ли? Нямам представа за какво говорите.

Този път Глай удари Пит в горната част на корема и изкара и последния кубически сантиметър въздух от него. После спокойно седна и зачака реакция.

Пит се вцепени, докато се мъчеше да си поеме дъх. Стори му се, че сърцето му е спряло. Усети вкус на жлъчен сок в гърлото си, по челото му избиха капки пот, а белите му дробове сякаш се бяха свили на топка. Стените на стаята затрепкаха и се разлюляха пред очите му. Глай като че ли се усмихваше в края на дългия тунел.

— С какви заповеди дойдохте на Кайо Санта Мария?

— С никакви — едва чуто отвърна Пит.

Глай стана и се приближи за нов удар. Пит мъчително се изправи на крака, олюля се и започна да се свлича с клюмнала на една страна глава. Беше разбрал колко струва Глай и улучи слабото му място. Като повечето садисти, и Глай беше в основата си страхливец. Сега щеше да се сепне и заблуди.

Глай се приготви да замахне, но изведнъж замръзна от изумление. Пит вдигна юмрук от пода, извъртя рамо и с всичката си останала сила го стрелна напред. Ударът попадна в носа на Глай, скашка хрущяла и раздроби костта. Последваха два леви удара и един кос удар в тялото. Изпита чувството, че удря каменния ъгъл на Емпайър Стейт Билдинг.

Всеки друг би се проснал по гръб на пода. Глай обаче само помръдна назад с няколко сантиметра и остана прав с лице, започващо да почервенява от ярост. От носа му течеше кръв, но той не обърна никакво внимание. Вдигна юмрук и го стовари върху Пит.

— Ще те убия за това.

— Ето ти още — отвърна Пит враждебно, грабна стола и го запрати към него.

Глай просто го отби с ръка настрани. Пит долови хитростта в очите му и разбра, че скоростта на замаха му щеше да отстъпи пред животинската сила.

Глай изкърти мивката от стената, като буквално я изтръгна от водопроводните тръби и я вдигна над главата си. Направи три крачки напред и я метна към Пит. Пит отскочи настрани и се наведе. Докато мивката летеше към него като сейф, падащ от високо здание, той разбра, че се е забавил с част от секундата. Вдигна инстинктивно ръце в безпомощен жест, за да отблъсне летящата маса от желязо и порцелан.

Спасението на Пит дойде от вратата. Единият ъгъл на мивката се удари в бравата и я изби. Вратата се отвори и Пит изхвръкна заднешком в коридора и се просна в краката на слисания пазач. Остра болка в слабините и дясната ръка прониза едната страна на тялото и главата му. С посивяло лице и с напъни за повръщане, той успя да се удържи да не припадне и се изправи на крака, подпирайки ръце на стената.

Глай вдигна мивката от вратата и загледа Пит с поглед, който можеше да се определи единствено като убийствен.

— Ти си мъртъв, Пит. Ще умираш бавно, малко по малко, и ще се молиш да те освободя от мъките ти. Когато се видим следващия път, ще натроша всяка кост на тялото ти и ще изтръгна сърцето ти.

В очите на Пит не се четеше страх. Болката започваше да стихва и да се сменя с въодушевление. Беше оцелял. Имаше много рани, но пътят му бе разчистен.

— Когато се видим следващия път — каза той отмъстително, — ще нося голяма бухалка.