Клайв Къслър
Циклопи (14)

13.

Пит отхвърли всякаква мисъл за обяд и отвори една от няколкото овесени вафли, които държеше в бюрото си. Докато разкъсваше несръчно опаковката над кошчето за боклук, за да изтърсва в него трохите, вниманието му беше насочено върху голяма морска карта, разгърната върху бюрото. За да не се навива обратно, той я бе затиснал в краищата с един настолен бележник и две книги за потънали исторически кораби, отворени на главите, съдържащи данни за „Циклопи“. Картата обхващаше голям район на Стария бахамски канал, ограден на юг от архипелага Камагуей, група пръснати острови край брега на Куба и плитчините край Грейт Бахама на север. Горният ляв ъгъл на картата бе зает от Кей Сал Банк, чиято най-югоизточна точка включваше Ангуила Кейс.

Той се облегна назад и отхапа от вафлата. После отново се наведе над картата, подостри молива си и взе един измервателен пергел. Забоде върховете му върху мащабната скала в долния край на картата, измери двайсет морски мили и внимателно отбеляза с точица разстоянието от най-крайната точка на Ангуила Кейс. Оттам очерта къса дъга за разстоянието от петдесет мили в югозападна посока. Обозначи горната точица с „Кроган Касъл“, а долния край на дъгата с „Циклопи“, добавяйки до него въпросителна.

„Циклопи“ трябва да е потънал някъде над дъгата, реши той. Логическо предположение, като се вземе предвид местонахождението на товарния кораб, превозващ дървен материал, в момента, в който е подал сигнал за бедствие, и разстоянието, на което се е намирал „Циклопи“, съобщено в неговия отговор.

Единственият проблем беше, че елементът „Реймънд Лебарон“ в пъзела не пасваше там.

От опита си в издирвания на потънали кораби Пит беше убеден, че Лебарон е правил същото стотици пъти, само че се е гмуркал по-надълбоко в течението, познавал е атмосферните условия в момента на потъването и скоростта на превозващия въглища военен товарен кораб. Ала едно заключение му се набиваше непрекъснато в съзнанието: „Циклопи“ трябва да е потънал насред канала под 260 фатома^[1] вода на дълбочина 457 метра — прекалено дълбоко, за да се види отгоре нещо повече от някоя риба.

Пит се отпусна на стола и се загледа в бележките върху картата. Ако Лебарон не е измъкнал информация, неизвестна никому другиго, тогава какво може да е търсил? Положително не „Циклопи“, и то с дирижабъл. Едно претърсване с хидролокатор със странично действие от надводен плавателен съд или дълбоководен апарат щеше да е по-подходящо за тази работа.

И още нещо: първоначалният район за облитане се намира на двайсет морски мили от бреговете на Куба. Едва ли това е подходящо място да се лети бавно с газов мех. За канонерските лодки на Кастро той е щял да бъде лесен обект за прицел.

Беше потънал в размишления и хрупкаше от вафлата, напрягайки се да открие вероятността, която му се изплъзваше от плана на Реймънд Лебарон, когато вътрешната уредба изпиука. Той натисна бутона „разговор“.

— Да?

— Сандекър. Можеш ли да дойдеш в кабинета ми?

— След пет минути, адмирале.

— Гледай да е след две.

Адмирал Сандекър беше директор на Националната агенция за подводни и морски изследвания. Наближаващ шейсетте, той имаше дребна фигура, но тялото му, макар и слабо и жилаво, беше яко като стомана. Правата му коса и брадичката му в стил Вандайк бяха яркорижи. Като любител на фитнеса, той спазваше строг режим на спортуване. Въпреки че не се нареждаше сред любимците във вашингтонските социални кръгове, политиците го уважаваха заради честността и организаторските му качества.

Адмиралът поздрави влизащия в кабинета му Пит само с рязко кимване, после посочи с ръка седналата в едно кожено кресло жена.

— Дърк, както разбрах, вече си се срещал с госпожа Джеси Лебарон.

Жената вдигна поглед и се усмихна, но това беше подкупваща усмивка.

— Съжалявам — заговори Пит равнодушно, — но предпочитам да забравя, че съм се срещал с госпожа Лебарон.

Сандекър събра вежди.

— Пропуснал ли съм нещо?

— Вината е моя — обади се Джеси, впила поглед в очите на Пит, където виждаше само зелени ледени топчета. — Снощи се отнесох грубо с господин Пит. Надявам се той да приеме извиненията ми и да ми прости за отвратителното ми държане.

— Не е нужно да говорите толкова официално, госпожо Лебарон. Тъй като сме стари познайници, хич няма да се разсърдя, ако ме наричате Дърк. Колкото до прошката, какво ще ми струва тя?

— Имам намерение да ви наема — отвърна тя, подминавайки подигравката.

Пит погледна с изумление Сандекър.

— Странно, аз пък все си мислех, че работя за НЮМА.

— Адмирал Сандекър най-любезно даде съгласието си да ви освободи за няколко дни, стига, разбира се, вие да нямате нещо против — поясни тя.

— Какво трябва да направя?

— Да потърсите съпруга ми.

— Няма да стане.

— Мога ли да ви попитам защо?

— Имам си други задачи.

— Отказвате да работите за мен, защото съм жена, нали?

— Полът не влияе на решенията ми. Ще ви кажа направо, че не работя за човек, когото не уважавам.

В стаята настъпи неловко мълчание. Пит хвърли поглед към адмирала. Той беше свил устни, но в очите му трепкаха леки пламъчета. Старият хитрец се забавлява, помисли си той.

— Зле си ме разбрал, Дърк. — Лицето на Джеси пламтеше от смущение, но погледът й режеше като кристал.

— Моля, моля — вдигна ръце Сандекър. — Нека установим примирие. Предлагам вие двамата да се уговорите да идете на вечеря някой път.

Пит и Джеси заковаха погледи един в друг. След малко устните на Пит се отвориха в широка заразителна усмивка.

— Съгласен съм, при условие, че аз черпя.

Противно на волята си Джеси също се усмихна.

— Позволи ми малко самоуважение. Какво ще кажеш да си разделим сметката?

— Дадено.

— Е, значи може да продължим служебния разговор — обади се Сандекър със сериозен глас. — Преди да дойдеш, Пит, ние обсъждахме предположения за изчезването на господин Лебарон.

Пит се обърна към Джеси.

— Не се ли усъмнихте поне за миг, че труповете в дирижабъла са на господин Лебарон и на екипажа му?

— Ни най-малко — поклати глава Джеси.

— Аз ги видях. Не беше останало много плът по тях, за да се разпознаят самоличностите им.

— Тялото в моргата беше по-мускулесто от това на Реймънд — поясни Джеси. — Освен това на ръката му имаше имитация на ръчен часовник „Картие“, от онези евтини фалшификации, които се произвеждат в Тайван. А аз бях подарила на съпруга си скъп, оригинален часовник по случай една година от сватбата ни.

— Аз лично се обадих тук-там — допълни Сандекър. — Съдебният лекар от Маями подкрепя твърдението на Джеси. Физическите характеристики на трите трупа в моргата не съвпадат с тези на трите тела, свалени от „Проспъртиър“.

Пит отмести поглед от Сандекър към Джеси Лебарон, съзнавайки, че бива въвличан в нещо, което предпочиташе да избегне: емоционалното обвързване, което усложняваше всеки проект, чието осъществяване зависеше от солидно проучване, практическо инженерство и стегната организация.

— Телата и дрехите не съвпадат, личните вещи са заменени с фалшиви — рече Пит. — Имате ли някакви предположения за мотивите, госпожо Лебарон?

— Не зная какво да предполагам.

— Знаехте ли, че в промеждутъка от време от изчезването на дирижабъла и появата му отново над Кей Бискейн газовите мехове под обвивката е трябвало да бъдат презаредени с хелий?

Тя отвори чантата си, извади книжна кърпичка и с изящно движение попи ноздрите си, колкото да намери работа на ръцете си.

— След като полицията освободи „Проспъртиър“, ръководителят на наземния екип прегледа всеки сантиметър от него. Имам доклада му, ако пожелаете да се запознаете с него. Много сте проницателен. Той установи, че меховете настина са били пълнени повторно. Но не с хелий, а с водород.

Пит я погледна изненадан.

— С водород? Че той не се използва за въздушни кораби, откакто „Хинденбург“ се запали.

— Не се безпокой — намеси се Сандекър. — Меховете на „Проспъртиър“ са били пренапълнени с хелий.

— Как да разбирам това? — попита предпазливо Пит.

Сандекър задържа поглед в него.

— Подочувам, че искаш да търсиш „Циклопи“.

— Да, не е тайна — призна Пит.

— Ще трябва да го вършиш през свободното си време без персонал и съоръжения на НЮМА. Конгресът ще ме изяде с парцалите, ако се разчуе, че съм одобрил търсене на съкровище с държавни пари.

— Наясно съм с това.

— Готов ли си да чуеш друго предложение?

— Готов съм.

— Няма да те заливам с празни приказки за това, че ще ми направиш голяма услуга, ако запазиш този разговор за себе си. Излезе ли дума от него, аз отивам на кино, което си е мой проблем. Така ли е?

— Щом го казвате, значи е така.

— За следващия месец си определен да ръководиш изследване на морското дъно в Берингово море край Алеутските острови. Ще повикам Джак Харис от дълбоководния минен проект да те замества тук през това време. За да се предотвратят всякакви въпроси или по-късни разследвания на бюрократични закононарушения, ще прекъснем връзките ти с НЮМА. Считано от този момент, ти излизаш в отпуск, докато не намериш Реймънд Лебарон.

— Докато не намеря Реймънд Лебарон — повтори с насмешка Пит. — Колко му е: следата се е изстудила преди две седмици и продължава да се изстудява с всеки изминал час, няма мотиви, няма улики, няма нито едно предположение на какво се дължи изчезването, кой го е извършил и как. По-невъзможно от това, здраве му кажи!

— Ще направиш ли поне един опит? — попита го Сандекър.

Пит заби поглед в тиковата облицовка на пода и си представи тропическо море на три хиляди километра оттук. Никак не обичаше да се обвързва с гатанка, ако не е в състояние да предположи поне приблизително разрешаването й. Знаеше, че Сандекър е уверен, че той ще приеме предизвикателството. Да преследва задалото се на хоризонта поредно неизвестно, беше примамка, на която Пит никога нямаше да устои.

— Ако се наема с това, ще ми е нужен най-добрия научноизследователски екип на НЮМА за управление на първокласен плавателен съд, ресурси и политическо влияние зад гърба ми, военна подкрепа, в случай че нещо се обърка.

— Дърк, ръцете ми са вързани. Не мога да ти предложа нищо такова.

— Какво?!

— Добре ме чу. Ситуацията изисква издирването да се проведе възможно най-безшумно. Ще трябва да се справиш без никаква помощ от страна на НЮМА.

— Нима сте предрешил всичко? — попита Пит. — И очаквате от мен да свърша сам-самичък половината работа, която военноморските сили, военновъздушните сили и бреговата охрана не успяха да свършат? Не можаха да открият цял четирийсет и пет метров въздушен кораб, докато той сам не се появи. Какво очаквате от мен да използвам, лескова пръчка и кану ли?

— Идеята е — заговори търпеливо Сандекър — да прелетиш по последния известен курс на Лебарон с „Проспъртиър“.

Пит бавно се отпусна на дивана.

— Това е най-налудничавият план, който някога съм чувал — рече смаян той, после се обърна към Джеси: — Вие съгласна ли сте с него?

— Ще направя всичко, което трябва, за да открия съпруга си — отвърна тя с равен тон.

— Кукувичо гнездо — подхвърли мрачно Пит; изправи се и тръгна да се разхожда из кабинета, забивайки юмрука на едната си ръка в дланта на другата. — Защо е нужна тази тайнственост? Съпругът ви беше видна личност, известен, тясно свързан с високопоставени правителствени лица, финансов гуру на изпълнителните органи на големите корпорации. Аз ли, за бога, съм единственият човек в тази страна, който може да го издири?

— Дърк — започна меко Сандекър, — финансовата империя на Реймънд Лебарон засяга стотици хиляди хора. Точно сега тя виси на косъм, тъй като той е все още сред изчезналите. Не може да се докаже жив ли е, или мъртъв. Правителството прекрати всички по-нататъшни търсения, защото бяха изразходвани пет милиона долара от военни спасителни екипи без резултат, без дори някаква следа, че може да е изчезнал. Конгресмените, треперещи над бюджета ще нададат вой до небето, ако се отпуснат още държавни пари за безплодни усилия.

— Ами частния сектор и търговските дружества на Лебарон?

— Много водещи бизнесмени са уважавали Лебарон, но по едно или друго време той е триел носа на повечето от тях в изданията си. Те няма да дадат и стотинка, нито ще си помръднат пръста да го търсят. Колкото до приближените му, те дори ще спечелят от смъртта му.

— Както и самата Джеси — подметна Пит, отмествайки поглед към нея.

Тя се усмихна леко.

— Не отричам. Само че огромна част от състоянието му отива за благотворителност и за други членове на семейството му. Но и аз ще получа значително наследство.

— Сигурно имате яхта, госпожо Лебарон. Защо не съберете свой екип от следователи и не издирите съпруга си?

— Имам си причини, Дърк, поради които не мога да проведа широко оповестено издирване, причини, които не е нужно да знаеш. Ние с адмирала смятаме, че има вероятност, много слаба вероятност, трима души да тръгнат тихомълком по следите на полета на „Проспъртиър“ при същите условия и да открият какво се е случило с Реймънд.

— Има ли смисъл? — попита Пит. — Всички острови и рифове в обсега на полета на „Проспъртиър“, докато е имал гориво, са били претърсени от първите екипи. Аз ще се натъкна на същите следи.

— Те може да са пропуснали нещо.

— Като Куба ли например?

Сандекър поклати глава.

— Кастро щеше да огласи, че Лебарон прелита над кубинска територия по нареждане на ЦРУ и нямаше да пропусне случая да се изперчи пред света, че е заловил дирижабъла. Не, отговорът сигурно е друг.

Пит се приближи до ъгловия прозорец и с копнеж загледа флотилия от малки платноходки, които провеждаха регата по река Анакостия. Белите им ветрила блестяха на фона на зелената вода, докато лодките препускаха към плаващите указатели.

— Как да разберем над какво да се съсредоточим? — попита той, без да се обръща. — Имаме площ на търсене поне хиляда квадратни мили. Ще са нужни седмици, за да я претърсим щателно.

— Имам всички дневници и карти на съпруга ми — поясни Джеси.

— Нима не ги е взел със себе си?

— Не, бяха намерени в дирижабъла.

Скръстил ръце, Пит продължи мълчаливо да наблюдава платноходките. Мъчеше се да установи мотивите, да проникне в интригата, да вземе предохранителни мерки. Мъчеше се да постави всяко от тези неща в отделна ниша.

— Кога трябва да тръгнем? — попита той накрая.

— Утре при изгрев-слънце — отвърна Сандекър.

— И вие двамата продължавате да настоявате аз да ръководя експедицията, така ли?

— Да, настояваме — рече равнодушно Джеси.

— Искам двама опитни помощници. И двамата са на щат в НЮМА. Без тях няма да тръгна.

Лицето на Сандекър помръкна.

— Но нали ти обясних…

— Имате луната, адмирале, а питате за Марс. С вас сме приятели достатъчно дълго, за да не знаете, че не работя на половинчата основа. Пуснете в отпуск и хората, които са ми нужни. Всъщност не ме интересува как ще ми ги осигурите.

Сандекър не се разгневи, дори не се подразни. Ако имаше човек в тази страна, който можеше да свърши успешно нещо немислимо, то това беше Пит. Адмиралът беше изиграл всичките си карти, затова се огъна.

— Добре — рече тихо той. — Ще ги имаш.

— Но има нещо друго.

— Какво е то? — попита Сандекър.

Пит се обърна с мрачна усмивка. Погледът му се замести от Джеси към адмирала и обратно. Накрая сви рамене и отвърна:

— Никога не съм управлявал дирижабъл.