Клайв Къслър
Циклопи (68)

67.

Излизането от швейцарското посолство стана смешно лесно. Под него имаше изкопан отпреди двайсет години тунел на дълбочина около три метра под улиците и тръбите на канализацията, доста под всички шахти в квартала, до които кубинската охрана можеше да проникне. Стените му имаха защитно покритие срещу вода, но и безшумни помпи работеха непрекъснато, за да изсмукват евентуалните течове.

Кларк поведе Пит надолу по дълга стълба, а оттам по проход, който минаваше под близо две пресечки и свършваше в шахта. Те се изкачиха по стълбата на шахтата и се озоваха в пробната на магазин за дамско облекло.

Работното време на магазина беше приключило преди шест часа, а витрините напълно закриваха вътрешността му. В складовото помещение седяха трима изтощени на вид мъже, които почти с нищо не показаха, че познаха Кларк, когато го видяха да влиза заедно с Пит.

— Не е нужно да се знаят истинските имена — каза Кларк. — Това са Мани, Моу и Джак.

Мани, огромен чернокож, с дълбоко набраздено лице, облечен със стари, избелели светлокафяви панталони и зелена риза, запали цигара и само погледна Пит с пълна незаинтересованост. Имаше вид на човек, който е изпитал най-лошото в живота и вече за нищо не хранеше илюзии.

Моу беше забил поглед през очилата си в руски разговорник. Приличаше на академик — погълнат от мисли, с разрошена коса и брадичка. Той кимна безмълвно и устните му за миг се изкривиха в нещо като усмивка.

Джак беше стереотип на южноамериканец от филм от трийсетте години — блестящи очи, набито телосложение, искрящи от белота зъби и триъгълни мустачки. Липсваше му само малък африкански тъпан. Той единствен даде да се разбере с думи, че е познал Кларк.

— Хола, Томас! Какво, идваш да навиваш за работа войската ли?

— Господа, това е… ъ-ъ-ъ… Сам. Идва с друга гледна точка, която хвърля нова светлина на работата ни по претърсването.

— Ще си струва повече, ако вземе да ни закара до проклетите докове — изсумтя Мани. — Нямаме излишно време да слушаме празнословни теории.

— Не сте напреднали в откриването на бомбата повече, отколкото бяхте преди двайсет и четири часа — отвърна търпеливо Кларк. — Предлагам ви да го изслушате.

— Майната ти! — сопна му се Мани. — Тъкмо намерихме начин да се промъкнем на борда на един от товарните кораби, и ти ни караш да се връщаме.

— И да претърсите сантиметър по сантиметър тия кораби, пак няма да намерите и следа от тежащото сто и половина тона ядрено устройство — намеси се Пит.

Мани прехвърли вниманието си към него и го измери с поглед от главата до петите като защитник, който преценява на какво е способен противниковия полузащитник.

— Добре, умнико, къде тогава е бомбата?

— Трите бомби — поправи го Пит. — При това нито една от тях не е ядрена.

В помещението настъпи тишина. Всички, с изключение на Кларк, изглеждаха скептично настроени.

Пит измъкна изпод ризата си карта и я разгърна. Взе няколко топлийки от един манекен и я забоде за стената. Привидното безразличие на групата от агенти на ЦРУ не го смути. По очите им разбра, че това са бдителни, точни и способни мъже. Знаеше, че са добре подготвени за най-различни дейности и са изпълнени с решителност, която не им позволява да приемат с лека ръка провала.

— „Ейми Бигълоу“ е първата брънка в унищожителната верига. Товарът му от двайсет и пет хиляди тона амониев нитрат е…

— Нищо друго освен обогатен тор — прекъсна го Мани.

— … също така бързо изпаряващ се химикал — продължи Пит. — Ако това количество амониев нитрат се взриви, силата му ще бъде много по-голяма от тази на бомбите над Хирошима и Нагасаки. Те бяха пуснати от въздуха и голяма част от разрушителната им сила се е загубила в атмосферата. Когато „Ейми Бигълоу“ избухне на нивото на земята, повечето от мощността му ще премине през Хавана като ураган от течна лава. Вероятно товарните трюмове на „Озеро Зайсан“, който според митническата му декларация превозва военни продоволствия, са претъпкани догоре с бойни припаси. Той ще отприщи унищожителния си погром със сродна на „Ейми Бигълоу“ експлозия. Към цялото това опустошение ще се включи с петрола си и третият кораб цистерна „Озеро Байкал“. Резервоарите за гориво, рафинериите, химическите заводи и фабриката с бързо изпаряващи се химикали ще хвръкнат във въздуха. Огромният пожар като нищо може да продължи няколко дни.

На външен вид Мани, Моу и Джак изглеждаха така, сякаш нищо не проумяват, лицата им бяха неразгадаеми. Вътрешно обаче и тримата бяха изумени от адската картина, която им описваше Пит.

Моу се обърна към Кларк.

— Знаеш ли, той май не се шегува.

— Така е. В Лангли са изтълкували погрешно съветския замисъл. Същите резултати могат да бъдат получени и без да се прибягва до ядрено насилие.

Мани стана и стисна с огромните си длани раменете на Пит като в менгеме.

— Човече, не мога да не те поздравя. Наистина много ти сече пипето.

Джак се обади за първи път.

— Не е възможно да разтоварим корабите до началото на утрешното честване.

— Но можем да ги изместим — каза Пит.

Мани премисли за миг думите му.

— Колкото до товарните кораби, да, ще ги отдалечим от пристанището, но се съмнявам, че ще успеем да потеглим с петролния танкер навреме. Ще имаме нужда от влекач, за да обърнем носа му към канала.

— С всеки километър, с който можем да отдалечим корабите от пристанището, спасяваме стотици човешки живота — отбеляза Пит.

— Трябва да предвидим допълнително време и за откриването на детонаторите — вметна Моу.

— Ако ги намерим, преди да сме излезли в открито море, толкоз по-добре.

— Ако не — смотолеви навъсен Мани, — значи сме обречени на самоубийство.

— Тъкмо ще спестиш на жена си разноските по погребението — подхвърли Джак с усмивка като на мъртвец. — Нищо няма да остане от теб.

Моу изглеждаше замислен.

— Малко хора сме.

— Колко корабни инженери можете да съберете? — попита Пит.

Моу посочи с брадичка към Мани.

— Мани е бил главен инженер. Кого друг можеш да посочиш, Мани?

— Енрико е запознат с пътя до машинното. Както и Хектор, когато е трезвен.

— Дотук, трима — каза Пит. — А моряци?

— Петнайсет, като прибавим Моу и Джак, стават седемнайсет — отвърна Кларк.

— Значи двайсет, плюс мен — двайсет и един — пресметна Пит. — А лоцмани?

— Тия копелета до един са хора на Кастро — отвърна с презрение Мани. — Сами ще трябва да изведем корабите от пристанището.

— Не бързайте толкова — намеси се Моу. — Дори и да обезвредим охраната на доковете, ще остане да се преборим с корабните екипажи.

— Лично аз ще водя една ударна група — поясни Кларк. — Но ми е любопитно как вие смятате да извършите своята задача.

— Считайте я за изпълнена — обади се Пит с широка усмивка. — Корабите са изоставени. Аз ще се погрижа екипажите да бъдат евакуирани тихомълком на безопасно място извън зоната на разрушението.

— Руснаците може и да спасят живота на своите хора — каза Моу, — но едва ли ще ги е грижа за чуждестранния екипаж на „Ейми Бигълоу“.

— Естествено. От друга страна обаче, те не са рискували да оставят някой любопитен моряк да се мотае наоколо, докато са разполагали детонаторното устройство.

Джак се замисли за малко, после каза:

— Две и две прави четири. Този човек има ум като бръснач.

Мани изгледа Пит с новооткрито уважение в погледа.

— Ти от Управлението ли си?

— Не, от НЮМА.

— Докъде я докарахме, съвети от аматьор! — въздъхна Мани. — Май е време да се пенсионирам.

— Според теб колко души патрулират корабите? — обърна се към него Кларк.

Мани извади зацапана носна кърпа и преди да отговори, шумно изсекна носа си, все едно че дива гъска изкряка.

— Около десетина души охраняват „Бигълоу“. Горе-долу толкова има и около „Зайсан“. Малък патрулен катер е хвърлил котва близо до петролния танкер. В него едва ли има повече от шест-седем души.

Кларк заговори, крачейки напред-назад.

— Тогава това е всичко. Събирайте екипите си. Моята група ще извади от строя охраната и ще брани операцията. Мани, ти и твоите хора потегляте с „Ейми Бигълоу“. Моу, заеми се с „Озеро Зайсан“. Влекачът остава за теб, Джак. Само гледай да не настане паника, когато го отвлечеш. Разполагаме с още шест часа дневна светлина. Нека да използваме всяка минута от нея. — Той спря да крачи и огледа лицата на мъжете. — Някакви въпроси?

Моу вдигна ръка.

— Какво ще стане с нас, след като излезем в открито море?

— Задействай корабния двигател и отпрашвай колкото можеш по-бързо, преди началото на взривовете.

Никой не направи коментар. Всички знаеха, че шансовете им граничат с безнадеждността.

— Предлагам да тръгна с Мани — обади се след малко Пит. — Много ме бива на кормилото.

Мани стана на крака и удари Пит с длан по гърба, което изкара въздуха му.

— За бога, Сам, май ще почнеш да ми харесваш.

Пит го погледна със сериозно лице.

— Да се надяваме, че ще живеем достатъчно дълго, та да се убедя в това.