Клайв Къслър
Циклопи (47)

46.

Хъдсън регулира яснотата на образа и кимна в знак на поздрав на лицето, което го гледаше от екрана.

— Илай, тук съм с един човек, който иска да говори с теб.

— Винаги ми е приятно да видя ново лице — отвърна весело Стайнмец.

На мястото на Хъдсън, под видеокамерата и монитора, застана един мъж и загледа като хипнотизиран изображението.

— Наистина ли се намирате на луната? — заговори той най-накрая.

— Веднага ще ви го докажа — отвърна Стайнмец с подкупваща усмивка. Той се отдръпна от екрана, вдигна преносимата камера от триножника й и промушвайки я през един кварцов прозорец, я постави на лунната повърхност. — Съжалявам, че не мога да ви покажа земята, но ние се намираме от другата страна на земното кълбо.

— Вярвам ви.

Стайнмец върна камерата на мястото й и отново застана пред нея. Наведе се напред и впери поглед в монитора. Усмивката му бавно изчезна, очите му загледаха въпросително.

— Наистина ли сте този, за когото ви мисля?

— Познахте ли ме?

— Приличате и говорите също като президента.

Сега президентът се усмихна на свой ред.

— Не бях сигурен, че ще ме познаете. Когато сте напуснали земята, аз бях сенатор, а не вярвам там горе да са ви доставяли вестници.

— В дадено положение на орбитата на луната около земята ние можем да се включваме към повечето съобщителни спътници. Така например по време на последната си почивка екипажът гледа един филм с Пол Нюман. Освен това поглъщаме програмите на Си Ен Ен като гладни кучета.

— Колонията Джърси е невероятно постижение. Признателната нация ще ви бъде задължена завинаги.

— Благодаря ви, господин президент, макар че Лио хвърли бомбата и обяви успеха на проекта, преди да сме се върнали на земята. А това не влизаше в плана.

— Това още не е станало обществено достояние — отвърна със сериозен тон президентът. — Аз съм единственият, освен „тайното ядро“, който знае за съществуването ви, и може би руснаците.

Стайнмец го изгледа изненадан от 384 хиляди километра разстояние.

— Откъде са могли да научат за колонията Джърси?

Преди да отговори, президентът хвърли поглед към Хъдсън, който стоеше извън обсега на камерата. Хъдсън поклати глава.

— От лунните снимачни сонди „Селенос“ — уточни президентът, като премълча, че в тях е имало екипаж. — Една от тях е успяла да изпрати данните си в Съветския съюз. Според нас направените от тях снимки изобразяват колонията Джърси. Освен това имаме причина да вярваме, че руснаците подозират, че вие сте разрушили сондите им от лунната повърхност.

В очите на Стайнмец се появи безпокойство.

— И мислите, че кроят планове да ни нападнат ли?

— Да, Илай — потвърди президентът. — „Селенос 8“, съветската лунна станция, влезе в орбита около луната преди три часа. Компютрите на НАСА са я програмирали да отмине безопасното място за кацане на лицевата страна и да се прилуни на тъмната страна в съседство до вас. Рискован ход, освен ако нямат строго определена цел.

— А именно колонията Джърси.

— В лунния им десантен кораб има седем души — продължи президентът. — За управлението му са нужни двама пилоти инженери. Значи останалите са за битка.

— Ние сме общо десет — каза Стайнмец. — Двама срещу един не е чак толкова плашещо това неравенство.

— Само че те ще са въоръжени и добре обучени. Тези мъже ще представляват най-смъртоносният екип, който руснаците ще хвърлят в сражение.

— Много мрачна картина рисувате, господин президент. Какво ни предлагате да правим?

— Вие постигнахте много повече работа, отколкото някой от нас е имал правото да очаква. Но картите са подредени във ваш ущърб. Затова разрушете колонията и се махайте оттам, преди да се е проляла кръв. Искам вие и хората ви да се върнете благополучно на земята, за да бъдете удостоени с почестите, които заслужавате.

— Явно, не сте съвсем наясно на какво сме се подлагали, за да изградим всичко това тук.

— Каквото и да сте направили, то не струва колкото живота ви.

— Шест години живяхме между живота и смъртта — рече бавно Стайнмец. — Още няколко часа няма да имат значение.

— Не се погубвайте заради една безумна битка — възрази президентът.

— Съжалявам, господин президент, но вие разговаряте с човек, който загуби баща си на един малък пясъчен атол, наречен Уейк. Готов съм да поставя предложението ви на гласуване, макар че вече знам какъв ще е резултатът. Другите момчета също няма да си плюят на петите. Така че, оставаме и ще се бием.

Президентът се изпълни едновременно с гордост и с чувство на поражение.

— С какво оръжие разполагате? — попита той с уморен глас.

— Арсеналът ни се състои от една употребявана пускова уредба за ракети, в която има само един снаряд, една пушка „Нешънъл Мач“ М-14 и един двайсет и два калибров пистолет. Купихме ги, за да направим няколко експеримента с гравитацията.

— Руснаците ще ви превъзхождат, Илай — отчаян рече президентът. — Толкова ли не го проумяваш?

— Не, сър. Отказвам да напускам заради техническата страна на въпроса.

— Каква техническа страна?

— Ами руснаците са гостите, а не ние.

— Е, и?

— Това ни прави играчи на собствен терен — измъкна се хитро Стайнмец. — А играчите на собствен терен винаги имат предимство.

— Те кацнаха! — изрева Сергей Корнилов и удари юмрук в дланта си. — „Селенос 8“ е вече на луната!

Под залата за наблюдение, определена за специални гости, на етажа, на който се намираше съветският космически команден център, космическите инженери и техници избухнаха в диви крясъци и ръкопляскания.

Президентът Антонов вдигна чаша с шампанско.

— За славата на Съветския съюз и партията!

Тостът беше повторен от високопоставени служители от Кремъл и военни от висок ранг, които изпълваха залата.

— За нашия трамплин към Марс! — вдигна чашата си генерал Есенин.

— Точно така, точно така! — отвърна хор от гърлени гласове. — Към Марс!

Антонов остави празната си чаша върху подноса до него и се обърна към Есенин. Лицето му изведнъж доби сериозен вид.

— Кога най-рано майор Левченко ще се озове до лунната база? — попита го той.

— Като пресметнем времето за обезопасяване на системите на космическия кораб, за запознаване с терена и за разположението на хората ни за атака, според мен ще са нужни четири часа.

— На какво разстояние се намира базата от мястото за кацане?

— „Селенос 8“ е програмирана да кацне зад верига от ниски хълмове на по-малко от три километра от мястото, където „Селенос 4“ откри астронавтите — отвърна генералът.

— Доста близо ми се струва — каза Антонов. — Ако американците проследят спускането, Левченко губи всяка възможност да ги изненада.

— Те едва ли са разбрали какво им готвим.

— Не си ли обезпокоен?

— Предимството ни е в опита на Левченко и превъзходството ни на бойната сила, другарю президент. — По лицето на Есенин се изписа израз, наподобяващ израза на боксов треньор, който току-що е пратил на ринга боксьора си да се бие срещу еднорък противник. — Американците са изправени пред ситуация, в която е невъзможно да победят.