Клайв Къслър
Циклопи (56)

55.

Пит напусна изходната стълбищна клетка и се затича с всичка сила по коридора. Стигна до килията, в която бяха затворени Джордино и Гън, завъртя бравата и блъсна вратата навътре с такава сила, че едва не я изкърти от пантите.

Малкото помещение беше празно.

Шумът обаче го издаде. Иззад ъгъла на един страничен проход се втурна пазач и смаян се закова на място пред Пит. Това забавяне за част от секундата му излезе скъпо. Макар че миг след това той вдигна оръжието си, бейзболната бухалка го изпревари и го улучи странично по главата. Пит хвана униформения пазач през кръста и го затътри към празната килия. Метна го върху едно от леглата и се наведе да огледа лицето на младия руснак — беше същият, който редовно го отвеждаше при Великов. Младежът дишаше нормално и Пит прецени, че е получил само мозъчно сътресение.

— Имаш късмет, момче, че никога не убивам човек под двайсет и една години.

Кинтана излезе от стълбищната шахта точно когато Пит заключи пазача в килията и продължи тичешком по коридора. Изобщо не се стараеше да се крие. Беше готов да цапардоса по главата всеки, който се изпречи на пътя му. Стигна до вратата на килията на Джеси и я отвори с ритник.

И Джеси я нямаше там.

Тръпка на ужас пропълзя по тялото му. Той се втурна по коридорите към стая номер шест. Вътре нямаше нищо, освен смрад на мъчения.

Ужасът му отстъпи място на коравосърдечен, необуздан гняв. Пит изведнъж стана друг човек, човек без съвест, без морални задръжки, неспособен да въздържа чувствата си, човек, за когото опасността беше просто някаква сила, на която не биваше да обръща внимание. Страхът му от смъртта изчезна напълно.

Кинтана дотърча до Пит и го хвана за ръката.

— Да те вземат дяволите, веднага се връщай на брега! Знаеш, че заповедта беше…

Но не успя да продължи. Пит допря тъпата цев на АК-74 в корема на Кинтана и бавно избута мъжа назад до стената. Майорът много пъти се бе озовавал лице в лице със смъртта, но сега, вторачвайки се в леденото изражение на набръчканото лице и виждайки смъртоносното равнодушие в зелените очи, разбра, че е с единия крак в гроба.

Пит не каза нищо. Отдръпна оръжието си, нарами бейзболната бухалка и си проправи път през хората на Кинтана. Изведнъж спря, обърна се и тихо каза:

— Асансьорът е ей там.

Кинтана направи знак на войниците да го последват. Пит ги преброи набързо, включвайки и себе си — бяха общо двайсет и петима. Той забърза към асансьора за горните нива. Други пазачи не се появиха по пътя им. Коридорите бяха празни. След като затворниците му са вече мъртви, заключи наум Пит, Великов е решил, че е достатъчен само един пазач за складовете на долния етаж.

Стигнаха до асансьора и Пит тъкмо понечи да натисне бутона, когато моторът забръмча. Той направи знак всички да се облегнат на стената. Заслушаха се и чуха, че асансьорът спря на етажа над тях и оттам долетяха приглушени гласове и смях. Всички замръзнаха на местата си, когато след малко кабината продължи надолу и от процепа между вратите й просветна светлина.

Всичко това продължи десет секунди. Вратите се разтвориха и от асансьора излязоха двама мъже с бели престилки. И двамата умряха, без да се чуе никакъв звук от ножовете, които прободоха сърцата им. Пит остана удивен от прецизното изпълнение. В очите на нито един от кубинците нямаше и следа от угризение.

— Време е да вземем решение — заговори Пит. — Асансьорът побира само десет души.

— До приземяването на космическата совалка остават само четиринайсет минути — съобщи бързо Кинтана. — Трябва да намерим и прекъснем захранването на обекта.

— Над нас има още четири нива. Кабинетът на Великов е на най-горното. Там са и жилищните помещения. Съветът ми е да се разделим на три групи за всяко ниво. Така ще покрием повече територия за по-кратко време.

— Звучи смислено — съгласи се Кинтана. — Стигнахме дотук, без някой да ни посрещне, така че те няма да очакват ненадейна поява на посетители по едно и също време на различни места.

— Аз ще се кача с първите осем души на второто ниво и ще изпратя асансьора обратно за следващата група, която ще слезе на третото ниво и ще направи същото за групата за последното ниво.

— Добре — не възрази Кинтана и бързо подбра осем човека, като им нареди да последват Пит в асансьора. Миг преди вратите му да се затворят, той рязко додаде: — И да се опазите живи, дяволите да ви вземат!

Пътуването нагоре като че ли нямаше край. Никой от мъжете не поглеждаше в очите другите. Неколцина избърсаха потта по лицето си. Другите се почесваха там, където не ги сърбеше. Всеки беше сложил пръст на спусъка на оръжието си.

Най-накрая асансьорът спря и вратите се отвориха. Кубинците нахлуха в един оперативен пункт, обслужван от близо двайсет служители на ГРУ и четири жени, също в униформи.

Повечето бяха покосени на местата си зад бюрата от градушка от куршуми, издъхвайки със застинал израз на огромна почуда в очите. Само след секунди помещението заприлича на костница, потънала в кръв и с пръсната навсякъде разкъсана плът.

Пит нямаше време да оглежда повече. Натисна бутона за асансьора и се качи сам на етажа, където се намираше кабинетът на Великов. С гръб, опрян плътно до стената, и с оръжие, насочено за стрелба, той хвърли бърз поглед във вътрешността на стаята. Гледката го изпълни едновременно с въодушевление и дива ярост.

Седем офицера от ГРУ бяха седнали в полукръг и наблюдаваха с опиянение садистичното изпълнение на Фос Глай. Явно, не чуваха приглушената стрелба на етажа под тях. Вероятно сетивата им бяха притъпени, както заключи Пит, от погълнатото съдържание на няколкото бутилки вино.

На пода лежеше на една страна Руди Гън, с лице, превърнато в пихтия, но подтикван от несломима гордост, отчаяно се опитваше да показва презрително високомерие. Един от офицерите бе насочил малък автоматичен пистолет към окървавения Ал Джордино, който бе вързан за метален стол. Главата на якия, нисък италианец висеше почти до коленете му и той бавно я тръскаше ту на една, ту на друга страна, сякаш искаше да прочисти зрението си и да пропъди болката си. Друг мъж вдигна крак и ритна отстрани Джордино, който се прекатури заедно със стола. Малко встрани зад Глай седеше Реймънд Лебарон. Някогашният финансист сега се бе превърнал в подобие на сянка, сякаш духът бе изтръгнат изцяло от тялото му. Очите му бяха безвзорни, лицето му не издаваше никакъв израз. Глай го бе превърнал в разлагащ се вегетиращ човек.

Джеси Лебарон беше коленичила в средата на стаята и гледаше Глай с нескрито пренебрежение. Косата й бе грубо подстригана късо. Държеше събрани пред себе си краищата на одеялото, покриващо раменете й. По откритите крака и ръце се виждаха червени белези от камшик и тъмни синини. Като че ли бе претръпнала пред страданието и пред всяка следваща болка. Въпреки жалкия си външен вид, пак изглеждаше невероятно красива със спокойствието и стойката си.

Фос и другите мъже се обърнаха, когато чуха асансьора да спира, но като видяха, че е празен, възобновиха заниманията си.

В мига, в който вратите на асансьора започнаха да се затварят, Пит прекрачи в стаята с почти нечовешко ледено спокойствие. Цевта на вдигнатото на нивото на очите му оръжие забълва огън.

Първите му внимателно премерени изстрели уцелиха мъжа, който бе ритнал Джордино на пода. Вторите попаднаха в гърдите на окичения с два медала офицер, седнал до Гън, и го изхвърли назад до един шкаф за книги. Следващите изстрели покосиха тримата мъже, които седяха плътно един до друг. Пит движеше дулото на пистолета в полегата дъга, но когато го насочи към Фос Глай широкоплещестият изменник реагира по-бързо от другите.

Глай сграбчи Джеси и я изправи на крака пред гърдите си като щит. Пит закъсня толкова, колкото седмият руснак, който седеше почти до него, да успее да извади от кобура автоматичния си пистолет и да произведе напосоки един изстрел.

Куршумът засегна задната част на цевта на оръжието на Пит, проби я и рикошира в тавана. Пит вдигна безполезния си пистолет и отскочи настрани в мига, в който видя насреща си пламъка в цевта от втория изстрел. Всичко като че ли започна да забавя темпо. Страх се изписа по лицето на руснака, когато натисна спусъка за трети път, но изстрел не последва. В следващия миг негодното тяло на АК-75 проряза въздуха и проби главата на руснака отстрани.

Отначало Пит помисли, че вторият летящ към него куршум го е подминал, но после почувства струйка кръв да се стича по врата от лявото му ухо, откъдето липсваше парченце. Той се закова на място и нова вълна на ярост го обля, когато видя как Глай грубо блъсна Джеси обратно върху килима.

По злобното лице на Глай се появи ехидна усмивка и той подхвърли подигравателно:

— Върна се значи.

— Каква схватливост от един кретен.

— Обещах ти, че ще умреш бавно, като се срещнем отново — заплаши го Глай. — Забрави ли?

— Не, не съм забравил — отвърна Пит. — Дори се сетих да си взема голяма тояга.

Пит не се съмняваше, че Глай възнамерява да отнеме живота му с огромните си ръце. Но знаеше, че единственото му предимство освен бухалката беше пълната липса на страх. Глай беше свикнал да вижда жертвите си безпомощни и беззащитни, сплашени от бруталната му сила. Устните на Пит изкопираха ехидната му усмивка и той започна да дебне Глай, изпълвайки се с коравосърдечно задоволство при вида на смущението в очите на противника си.

Пит приклекна в бейзболна стойка и целейки се ниско, замахна с бухалката и удари Глай по коляното. Ударът раздроби капачката му и Глай изохка от болка, но не падна. След секунда се възстанови и се нахвърли върху Пит, но получи нов удар, този път в гръдния кош, който изкара целия въздух от тялото му. За миг остана неподвижен, без да изпуска Пит от поглед, опитвайки да си поеме въздух на пресекулки, поради болката от пукнатите му ребра.

Пит отстъпи назад и свали бухалката.

— Името Брайън Шоу говори ли ти нещо?

Изкривеното от омраза лице на Глай бавно се отпусна и по него се появи израз на изумление.

— Английският агент ли? Нима го познаваш?

— Преди шест месеца спасих живота му на един влекач по река Сейнт Лорънс. Не помниш ли? Малко оставаше да го пречукаш до смърт, когато се появих зад гърба ти и те цапардосах по главата с гаечния ключ.

Пит с удоволствие наблюдаваше кръвнишкия поглед в очите на Глай.

— Ти ли беше?

— Това ще е последната ти мисъл — усмихна се сатанински Пит.

— Изповедта на един смъртник. — В гласа на Глай нямаше презрение, нито дързост, само увереност.

Без нито дума повече двамата мъже започнаха да се дебнат в кръг като два вълка — Пит с вдигната високо бухалка, Глай, влачейки ранения си крак. В стаята настъпи неземна тишина. Преборвайки се със силните си болки, Гън се опита да стигне с ръка отхвръкналия на пода автоматичен пистолет. Глай обаче забеляза движението му с крайчеца на окото си и изрита оръжието далеч от него. Безпомощният Джордино, все още вързан за стола, се мъчеше непохватно да се освободи от въжетата, а Джеси лежеше неподвижно и гледаше като омагьосана.

Пит пристъпи крачка напред и тъкмо да замахне, кракът му се подхлъзна в кръвта около един издъхнал руснак. Бухалката щеше да улучи Глай отстрани по главата, но описаната дъга се оказа няколко сантиметра по-висока. Глай инстинктивно вдигна ръка и пое удара с масивния си бицепс.

Дървената дръжка потрепери в ръцете на Пит, сякаш бе ударила броня на автомобил. Глай стрелна напред ръка, сграбчи края на бухалката и го повдигна като щанга. Пит се вкопчи здраво за дръжката, когато усети как краката му се отлепват от пода и той увисна във въздуха като малко момче. В следващия миг полетя през стаята и се залепи в стена от библиотечни шкафове, откъдето се стовари на пода сред лавина от книги с кожена подвързия.

Джеси и останалите със свити сърца решиха, че Пит никога няма да се съвземе от смазващия сблъсък със стената. Дори Глай се отпусна и спокойно закрачи към проснатото на пода тяло. По лицето му се четеше тържествуващ израз, устните му бяха разтеглени в усмивка на хищническо предчувствие за предстоящия смъртоносен край.

Изведнъж Глай се закова на място и загледа с изумление как Пит се надигна изпод планината от книги като проснат на ринга боксьор — замаян, леко дезориентиран, но готов за следващия рунд. Никой освен Пит не знаеше, че всъщност книгите омекотиха удара му в шкафа. Изпитваше непоносими болки, но не чувстваше да има разкъсана плът или счупена кост. Той повдигна бухалката, за да посрещне приближаващия се железен мъж и с всичка сила стовари тъпия й край в подигравателно захиленото му лице.

Но подцени безбожната сила на гиганта. Глай отскочи настрани, изби с юмрук бухалката от ръцете му и възползвайки се от инерцията на Пит, обви стоманените си ръце около гръдния му кош. Пит успя да се извърне и заби коляно в слабините на Глай — всеки друг мъж би се превил надве от такъв яростен удар, но не и Глай. Той само изохка леко, замижа и затегна още повече свирепата си мечешка прегръдка, която трябваше да изцеди живота от тялото на Пит.

Глай загледа Пит в очите от педя разстояние, без да мига. По лицето му не се долавяше и следа от физическо усилие, само устните му бяха запазили презрителната си усмивка. Той повдигна Пит, като продължаваше да го стиска, с предчувствието, че жестоката болка ще се появи по лицето на жертвата му миг преди края.

Целият въздух от дробовете на Пит беше изкаран и той се мъчеше да си поеме дъх. От парещата болка в гърдите стаята започна да се замъглява пред погледа му. Чуваше как Джеси пищи, а Джордино крещи нещо, но не можеше да различи думите. Въпреки болката, съзнанието му остана будно и ясно. Той отказваше да приеме смъртта и хладнокръвно изнамери начин да я измами.

Едната му ръка беше свободна, но другата, с която държеше бейзболната бухалка, беше заклещена от безмилостната хватка на Глай. Пред очите му за последен път започна да се спуска черна завеса и след като разбра, че само секунди го делят от смъртта, реши да направи последен отчаян опит.

Повдигна свободната си ръка на нивото на лицето на Глай и с цялата си сила заби палец в едното му око, натискайки навътре през черепа чак до мозъка му.

Шокът заличи усмивката на Глай, шок от зверска болка и силна изненада. Тъмните черти на лицето му се изкривиха като маска на страданието, той инстинктивно отпусна ръце и ги вдигна към очите си, надавайки чудовищен вик.

Въпреки непоносимата рана Глай остана на крака и се замята насам-натам из стаята като полудяло животно. Пит не можеше да повярва, че чудовището е още живо, дори беше готов да се закълне, че Глай е ненараняем. И тъкмо тогава оглушителен грохот погълна виковете на болка.

Веднъж, два пъти, три пъти, спокойно и напълно хладнокръвно, Джеси натисна спусъка на падналия до нея автоматичен пистолет и улучи Фос Глай в слабините. След всеки забит в тялото му куршум той отстъпваше по крачка, после застина за няколко секунди в уродлива поза като кукла на конци. Накрая се сгърчи и се строполи на пода като отсечено дърво. Едното му око остана отворено — черно и зловещо в смъртта, каквото беше и в живота.