Клайв Къслър
Циклопи (64)

63.

Президентът се върна от космическия център в Хюстън късно вечерта и се качи право в Овалния кабинет на Белия дом. След като проведе тайна среща със Стайнмец и лунните колонизатори и изслуша ентусиазираните доклади върху проучванията им, настроението му се повиши. Дори не помисли за сън, когато влезе сам в кабинета си, обзет от въодушевлението да състави план за осъществяването на нови космически цели.

Седна зад голямото си писалище и отвори долното чекмедже, откъдето извади орехова кутия за пури с овлажнител и взе една пура. Махна целофана й, загледа се в плътно навитите тъмнокафяви листа и вдъхна силния им аромат. Това бяха най-хубавите пури, произвеждани в Куба — „Монтекристо“, но забранени да се внасят в Америка поради ембаргото над кубински стоки.

Президентът разчиташе на свой доверен съученик още от колежа да му доставя контрабандно по една кутия всеки месец. Дори жена му и най-близките му помощници не знаеха за тайния му склад. Той подряза единия край на пурата и равномерно запали другия, като се запита — за кой ли път — какъв ли вой щеше да надигне обществеността, ако научеше за тайната му и донякъде незаконна привилегия.

Но точно тази вечер той не даваше пукната пара за това. Беше на върха на успеха. Икономиката беше стабилизирана и Конгресът най-сетне реши да приеме съкращенията на бюджета и данъчния закон. Международната сцена се намираше в период на изчакване, макар и временно, а рейтингът му се бе покачил с пет пункта. И ето че сега той беше на път да извлече политически дивиденти от предвиждането на предшественика си, както направи Никсън след успеха на програмата „Аполо“. Изумителният успех на лунната колония щеше да се яви кулминационната точка в управлението му.

Следващата му стъпка беше да си спечели добро име в отношенията с Латинска Америка. Кастро беше открехнал вратата с предложението си за договор. Сега, ако президентът можеше да прекрачи прага преди вратата да се е затръшнала отново, имаше изгледи да успее да неутрализира марксическото влияние в страните на Латинска Америка.

За момента тези изгледи бяха доста смътни. Съществуваше вероятност Пит и Джеси Лебарон да са или убити, или арестувани. А ако още не е станало едно от двете, само часове ги делеше от неизбежното. Единственият начин на действие беше да изпрати някой друг да се промъкне нелегално в Куба и да осъществи връзка с Кастро.

Вътрешната разговорна уредба звънна.

— Да?

— Извинете, че ви безпокоя, господин президент — разнесе се гласът на телефонистката на Белия дом, — но господин Броган се обажда и казва, че трябва спешно да говори с вас.

— Няма нищо, свържи ме с него.

Чу се прещракване и Мартин Броган заговори:

— В леглото ли сте вече?

— Не, не още. Какво е това толкова спешно, което не може да почака до утрешната ни среща?

— Все още съм в базата „Андрюс“. Заместникът ми чака с един преведен от руски документ, взет от Кайо Санта Мария. Съдържа направо абсурден материал.

— Можеш ли да ми кажеш за какво става дума?

— Руснаците се готвят да убият Кастро вдругиден. Операцията се нарича „Ром с кола“. Има за цел да подмени кубинското правителство изцяло с руски агенти.

Президентът проследи с поглед пътя на синкавия дим от хаванската си пура към тавана.

— Значи ще предприемат хода по-рано, отколкото предвиждахме — рече замислен той. — И как смятат да елиминират Кастро?

— Това е най-безумната част от плана — отвърна Броган. — Ръката на КГБ — ГРУ — смята да извърши внезапно нападение над града едновременно с убийството му.

— Над Хавана?

— Над голям район от нея.

— Боже господи! Говориш като за водородна бомба.

— Откровено казано, в документа не се споменава точното средство, но става напълно ясно, че от кораб в пристанището е внесено контрабандно взривно устройство, което може да покрие площ от десет квадратни километра.

Униние обзе президента и попари доброто му настроение.

— В документа пише ли името на кораба?

— Говори се за три кораба, но и трите са без имена.

— И за кога е заплануван взривът?

— За Деня на образованието. Руснаците разчитат Кастро да се появи по някое време и да произнесе обичайната си двучасова пламенна реч.

— Не мога да повярвам, че Антонов е участник в такова зверство. Защо не изпрати екип от местни наемници, които да стрелят в Кастро? Какво ще спечели, като покрай него загинат още хиляди невинни хора?

— Кастро е култова фигура за кубинците — поясни Броган. — За нас може да е комунист от комиксите, но за тях е нещо като бог. Едно обикновено убийство ще възпламени огромното недоволство срещу подкрепяните от руснаците партии, докато експлозия от такъв мащаб ще даде на новите лидери причина да подбуди хората да стегнат редиците си около новото правителство, особено ако се докаже, че виновници са Съединените щати и по-специално — ЦРУ.

— Умът ми не го побира този чудовищен план.

— Уверявам ви, господин президент, че всичко е написано черно на бяло. — Броган замълча и прелисти една-две страници от документа. — Странното е, че подробностите за взрива са доста бегли, докато пропагандната кампания, целяща да се хвърли цялата вина върху нас, е описана стъпка по стъпка. Изброяват се дори имената на руснаците и постовете, които ще заемат, след като завземат управлението. Вероятно ще ви е любопитно да научите, че се предвижда новият президент на Куба да бъде Алисия Кордеро.

— Бог да ни е на помощ! Тя е два пъти по-изявена фанатичка от Фидел.

— Във всички случаи руснаците печелят, а ние губим.

Президентът остави пурата си в пепелника и затвори очи. Проблемите нямат край. Единият поражда друг. Победите не траят дълго. Напрежението и безпокойството никога не свършват.

— Не могат ли нашите военноморски сили да препречат пътя на тия кораби?

— Според плана им два от тях вече са хвърлили котва в пристанището на Хавана — отвърна Броган. — Третият трябва да пристигне там всеки момент. И аз си помислих същото, но малко сме закъснели.

— Трябва да научим имената на тези кораби.

— Вече съм наредил на моите хора да проверят всички пристигащи кораби в пристанището на Хавана. До един час ще имам резултати.

— Сега ли точно намери Кастро да се крие! — не скри яда си президентът.

— Открихме го къде е.

— Къде?

— В извънградското си убежище. Прекъснал е всякакви връзки с външния свят. Дори най-близките му съветници и руските „влиятелни другари“ не могат да се доберат до него.

— Кой от екипа ни може да се срещне лично с него?

— Никой — измърмори Броган.

— Все трябва да има някой, когото да изпратим.

— Ако Кастро е настроен да се среща с хора, мога да ви посоча поне десет души, работещи за нас, които са в състояние да влязат през главния вход. Но нещата не стоят така.

Президентът въртеше пурата между пръстите си, очаквайки да го осени някоя подходяща мисъл.

— На колко кубинци, които работят на хаванското пристанище и са опитни моряци, можеш да се довериш?

— Ще трябва да проверя.

— Горе-долу.

— Грубо казано, някъде около петнайсет-двайсет.

— Добре, използвай ги — каза президентът. — Прати ги да се качат на борда на въпросните кораби и да открият на кой от тях е натоварена бомбата.

— Онзи, който знае какво търси, ще трябва да я обезвреди.

— Ще се занимаем с този проблем, когато открием къде точно се намира.

— Ден и половина съвсем не е много време — рече обезсърчен Броган. — По-добре да се съсредоточим върху последствията от хаоса след това.

— Ти си върши задачите. Дръж ме в течение на всеки два часа. Уведоми всички твои хора от кубинското разузнаване по въпроса.

— А да предупредим ли Кастро?

— Остави на мен, това е моя работа.

— Успех, господин президент!

— На теб също, Мартин.

Президентът затвори телефона. Пурата му беше загаснала. Той я запали, вдигна отново телефонната слушалка и набра номера на Айра Хейгън.