Виктория Фокс
Островът на изкушението (8)

6

Стиви

Биби Райнър беше същинска фъртуна. Дребничка, пъргава, с безумен облак от ситно къдрава кестенява коса и огромни зелени очи. Още от първата среща със Стиви на прага на апартамента й преди около месец не беше спряла да плямпа.

— Двечките с теб така ще се забавляваме! — бърбореше тя, докато развеждаше Стиви из жилището си на „Уест Стрийт“ 54, напълно убедена, че съвместният им живот ще бъде прекрасен.

Апартаментът — паркет, снежнобели стени и множество лампички с тесни абажури — беше на най-горния етаж на внушителна кооперация с изглед към Сентръл парк. Стаята на Стиви беше просторна и светла, с предостатъчно място за вещите й и с голямо, удобно легло. През лятото я заемал братът на Биби, също актьор, преселил се в Ел Ей. Стиви се беше обадила в подходящ момент и се радваше на късмета си.

— Как беше полетът ти? — не спираше да говори Биби. — Как е Лондон? Обожавам го! С какво се занимаваш? Аз съм веганка — не ям месо, нито млечни продукти, но веднъж в годината си позволявам по един хотдог, защото много ги обичам. Освен това съм будистка. Не пия алкохол, само шампанско. Задължително спя по девет часа, инак организмът ми залинява и кожата ми става като на смъртник. Твоята е прекрасна. Какви продукти използваш? Толкова си красива, къде-къде по-красива от мен. Умирам си за коса като твоята. Колко е права! Моята на нищо не прилича. Нали? Какво ли не съм пробвала. Ужасно косище! Трябва да я боядисам. В червено може би? Или пък в розово. Все ми се ще да е розово. Искам и татуировка на гърба, ето тук, пеперуда. — Тя се пресегна към въпросното място на гърба, но не успя да го достигне. — Съвсем мъничка, сладуранска пеперудка. Агентът ми обаче смята, че така ще си огранича ролите. А аз искам да преуспея.

Биби не млъкваше. Инак беше мила, забавна и грижовна. В случая на Стиви, която си отваряше устата единствено когато има какво да каже, новата й съквартирантка се оказа и идеалният слушател. Момичетата бяха на светлинни години една от друга, но пък си паснаха моментално. Биби се смяташе за развейпрах и затова гледаше на Стиви като на най-прекрасното същество на земята, което притежаваше така непознатите й спокойствие и мъдрост.

Стиви търсеше работа вече пет седмици. Наемът беше съвсем сносен и все пак краят на спестяванията й вече се виждаше. Обикаляше града, докато краката й не се подгънеха, оставяше автобиографии къде ли не, но се поддаваше и на поканите на Били за обяд, партита, пазарски турове и кафе.

Беше четвъртък. Стиви се излежаваше по корем на леглото и се прозяваше. Облегнала брадичка на едната си ръка, тя се ровеше безцелно с другата в сайтовете за работа. Вече дори не знаеше какво точно търси. Попаднеше ли на нещо подходящо, или срокът на обявата беше изтекъл, или работното място беше в друг град, а често изискваха и сертификат, с какъвто не разполагаше.

Тъй като беше прилежна ученичка, Стиви разочарова учителите си, защото не пожела да следва. Беше само на петнайсет, когато баща й ги напусна, и следващите няколко години от живота й се оказаха крайно напрегнати. Наложи се да припечелва — баща й ги беше оставил без пукната пара, а майка й се бореше да отгледа и изхрани цяла армия от деца. Не можеха да си позволят изплащането на цял куп университетски такси.

От десетина години работеше като личен асистент. Поверявани й бяха задачи с различно ниво на отговорност и към всичките подхождаше експедитивно и организирано. Или поне така беше допреди година.

На вратата се почука. Биби подаде ухилената си глава и попита:

— Може ли да вляза?

— Разбира се — усмихна се Стиви. Усмивката озаряваше цялото й лице и безспорно беше едно от най-хубавите й качества. Понякога изглеждаше доста сериозна и макар това да се дължеше само на съсредоточеността й, контрастът беше зашеметяващ.

Биби, пременена в избелял джинсов гащеризон и кърпа за глава в стил осемдесетте, влетя с две чаши кафе. Остави ги на нощното шкафче, пльосна се върху леглото и обяви тържествено:

— Трябва ми гадже!

Стиви затвори лаптопа.

— Не ти трябва гадже, а искаш гадже. Има разлика.

— Да не би да си станала феминистка?

— А ти не си ли?

Биби сви рамене и впери поглед в тавана. Покри с длан едното си око, после другото и повтори упражнението няколко пъти.

— Виждам по-ясно с лявото.

— Може би ти трябват очила.

— Май да. Искаш ли да излезем?

Стиви се надигна.

— Не мога да си го позволя, Биб. Трябва да си намеря работа.

— Трябва?

— Да. Иначе как ще ти платя в края на месеца?

— Я стига! — Апартаментът принадлежеше на далечна леля на Биби, та затова по думите й наемът беше „суперготски“, но Стиви не желаеше да се възползва от този факт, пък и хич не й беше приятно да стои безработна. — Искаш ли довечера да отидем на купона у една приятелка? Не трябва да пропускаме! Хайде!

Стиви забоде унил поглед в лаптопа си.

— Ама още е едва три!

— Е, и? Първо ще обиколим магазините. А на купона ще има готини момчета! А знаеш ли какво значи това? Флиртове. А знаеш ли какво предполагат флиртовете?

— Да се събудиш в нечие чуждо легло на следващата сутрин без грам идея как се казва господинът?

Биби погледна невинно.

— Щях да кажа закачки, а не легло, но щом настояваш…

Стиви я замери с възглавницата.

— Хайде! — Биби се погледна в огледалото и нагласи кърпата над ушите си. — Актьорчета са, ще падне голяма забава!

Стиви обичаше Биби и не се съмняваше, че един ден ще се превърне в прочута и талантлива актриса — тя се кълнеше, че мечтата й е да се посвети на кинобизнеса, — но напоследък беше развила лека фобия към тези среди. Ето например скандалът с Аврора Наш. Беше й жал за момичето — само на петнайсет, а снимката от ареста беше плъзнала във всички вестници. Миналия месец беше катастрофирала с колата от богатия тате и се беше сдобила с досие. В организма й имало наркотици, достатъчни за упояването на цял кон. Всъщност едно от веществата наистина било транквилант за коне. Грозна картинка. И пагубна невъздържаност.

Последната работа на Стиви беше личен асистент на директор на фирма, занимаваща се със съдебните дела на знаменитости: разводи, съдебни решения, политически скандали — всичко. По задължение посещаваше служебните банкети, които ненавиждаше. Парите правеха тези хора недосегаеми, или поне им внушаваха тази убеденост. Скоро след назначението шефът й се зае с делото на женен телевизионен водещ, заснет да съблича и облича четири двайсетгодишни руски проститутки като Вълшебника от Оз. Фирмата им трябваше да отблъсне медиите от горещата диря. Опита се да прогони спомена от главата си. Защото с този случай беше започнало всичко… Работните дни преминаваха в работни вечери… Той отиваше до прозореца и разхлабваше вратовръзката си на фона на позлатените от залеза лондонски кули… Покана за питие и после…

— Нали си падаш по мъже? — прекъсна Биби унеса й. — Когато бях на шестнайсет, целунах най-добрата си приятелка на ваканционния лагер.

— Е, и?

— Ами питам да не си обратна.

— Не.

— Само проверявам. Защото познавам много момичета, с които мога да те уредя.

— Кой е казал, че изобщо искам да ме уреждаш? — Стиви свали очилата си и отиде до гардероба, за да избърше стъклата с някоя памучна тениска. — Колкото и да не ти се вярва, не се оплаквам от живота си.

— Виждаш ли без очила?

— Горе-долу. Просто не различавам по-далечните предмети.

— Трябва да си сложиш лещи.

— Ще видим — каза Стиви и затвори лаптопа.

— Значи не се навиваш? — скръсти ръце Биби.

— Не.

— Добре тогава. — Хубавото на Биби беше, че бързо разпознаваше поражението и лесно го преживяваше. — Така или иначе трябва да се пазиш за партито на Линъс Позън.

— Кой?

Биби се беше запътила към вратата, но се обърна и се престори на изненадана.

— О! Да не би да съм пропуснала да ти спомена?

Стиви вдигна вежди.

— Аха.

— Не може да не си чувала за Линъс Позън.

— Режисьор? Продуцент?

— Първото. Агентката ми ще ходи и обеща да ни вкара. Това е партито на сезона! Линъс е много влиятелен. Ако се представя добре, наистина може да ми се отвори вратичка! Ще дойдеш, нали? За морална подкрепа?

Стиви се двоумеше.

— Направи го заради мен!

— Май ме изнудваш…

— Нали си в Ню Йорк, моето момиче, трябва да го удариш на живот! Не се дърпай, за твое добро е!

Биби й смигна и излезе.