Виктория Фокс
Островът на изкушението (33)

31

Стиви

 

Нощем я будеше, за да се любят безмълвно, докато ярката луна надничаше през прозореца и къпеше телата им в призрачна светлина. През деня посещаваше снимачната му площадка и открадваха по десетина минутки насаме в караваната му, в най-близката тоалетна, зад прикритието на някой екран, облегнати на закътана стена. Тази сутрин вече го бяха правили два пъти, неспособни да се наситят един на друг дори в края на втория месец от връзката си. Стиви жадуваше тялото му всеки един миг. Точно когато се беше примирила с идеята, че страстта е отживелица и когато беше готова да я замени с нещо по-непреходно, той й бе показал, че може да притежава и двете. Двамата изпитваха напълно сходни чувства.

Имаха почивен ден и останаха да се излежават. Пръстите му стискаха ръката й. Стиви се обърна към него, любувайки се на дългите му, копринени мигли. Никога не си беше представяла, че ще открие такова щастие в Америка. Нима беше възможно разбитото й, накърнено до неузнаваемост сърце да намери любовта?

Зандър отвори очи. Погледът му беше умислен, сякаш търсеше разрешение на проблем. Най-неочаквано седна в леглото и каза:

— Нанеси се у нас. Да ударим печата.

Стиви се надигна на лакът.

— Моля?

— Сериозно ти говоря. Какво ни пречи?

— Как ти хрумна?!

Той хвана двете й ръце и ги целуна една по една.

— Знам, че сме на прав път. Ти също го знаеш. Всичко е такова, каквото трябва да бъде.

Тя се засмя.

— Омъжи се за мен.

— Зандър!

Той се усмихна по онзи негов неустоим начин.

— Нанеси се у нас, омъжи се за мен!

— Ама ние сме… заедно едва от няколко месеца. Сигурен ли си?

— Абсолютно.

Тя опря длан на бузата му и каза тихо:

— Попитай ме пак.

— Искам да ти отдам целия си живот, Стиви — пророни той. — Искам да сме заедно завинаги. Искам да се оженим. Кажи „да“, моля те!

 

 

Биби Райнър беше женена за Линъс Позън по-малко от шест месеца и всяка една секунда от брака им беше същински ад. Линъс дори не прикриваше изневерите си. Опитваше се да я вкара в леглото с още няколко момичета, но тя беше дала да се разбере, че не е съгласна. Поне да я беше оставил на мира. След края на работния ден и всички противни, вулгарни унижения, които съпругът й беше подготвил за Безликата лисица, идваше и неговият ред. Едва издържаше потното му, гнусно туловище и стискаше зъби, молейки се всичко да свърши по-бързо.

Сега я очакваше сватбата на Стиви и Зандър. Щяха да се врекат във вярност на скромна церемония на Бахамите само седмици след вестта за годежа им.

Стиви знаеше всичко за нея. Преди време й се беше обадила с настойчива молба да се срещнат и Биби се беше досетила за причината. Приятелката й не спомена как се е натъкнала на „Храбрият шибач“ и Биби не я попита. Стиви заяви, че ще я измъкне от мръсните лапи на Линъс и се спусна да й събира багажа.

Ала това не беше толкова лесно. Биби все така се надяваше, че униженията й не са напразни и Линъс ще спази обещанието си и ще й помогне да стане известна актриса. Без неговата подкрепа щеше да остане поредната порнозвезда без шансове за кинокариера.

— Умолявам те, Биб — разрида се Стиви. — По-важно нещо от щастието ти няма. Това безобразие не може да продължава.

Но за Биби друг вариант не съществуваше. За разлика от Стиви нея я сполетя такава зла участ…

— Ще ти намеря жилище — продължи Стиви. — Ще заживееш самичка. Ще ми върнеш парите, когато можеш, не го мисли. Ще те свържа с Марти…

Биби се изсмя.

— Като че ли Марти Кинг ще ми обърне внимание! Щом надуши миналото ми и съм вън от играта.

Стиви я накара да обещае, че ще се чуват по телефона всеки ден. Увери я, че размисли ли, моментално идва да я вземе и край на миналото…

 

 

Линъс се беше разплул в стола на хотелската им тераса, докато карибското слънце жареше кълбовидното му, бледо тяло. Спеше с отворена уста и хъркаше, капнал след полета. Зандър и Стиви бяха подсигурили на гостите си хотелски стаи в курорт близо до Насау. Церемонията щеше да се състои на другия ден на брега на съседния остров Парадайс.

Биби се отвращаваше от вида на съпруга си — провиснали гърди със сиви косми, грозни грамадни стъпала, криви, пожълтели нокти…

Разопакова багажа си тихо, за да не го събуди. След сън винаги я награбваше и колкото и да се дърпаше, той надделяваше, докато солените й сълзи попиваха във възглавницата.

Всеки път — едно и също. Страданието й не го притесняваше, а го възбуждаше.

Биби извади несесерчето си, влезе в банята и засмърка от белия прашец. Денят мигновено се проясни.

 

 

Стиви беше пожелала спокойна церемония без камери и без публичност — само приятелите и семейството. Златистият бряг на остров Парадайс подхождаше на желанието й. Роклята й беше на английски дизайнер — класическа кройка, дълбоко обло деколте и дълги дантелени ръкави. Двамата със Зандър се венчаха под окичена с цветя арка на плажа.

— Поздравления, госпожо Джейкъбсън — каза Марти Кинг, похапвайки от ордьоврите. — Да си призная, хубавата новина ме изненада.

— Сериозно? — Стиви не беше яла нищо и шампанското я беше замаяло. — Впрочем не съм госпожа Джейкъбсън. Запазвам фамилията си.

Уанда Джерънд кимна одобрително.

— Точно така. Винаги ми е харесвало името ти — Стиви Спелър!

— Менделсон го прави още по-благозвучно! — пошегува се Стиви, сочейки сватбената си халка.

— Изненадах се, защото и двамата ми се струвате твърде съсредоточени в кариерите си — поясни Марти.

— Не е лъжа — потвърди Стиви. — Но бракът е друго нещо.

Съвместният им проект, филмът за кабаретната танцьорка от Вегас, беше обрал овациите на критиците. Уанда я беше предупредила, че като нищо ще плъзнат слухове как бракът им е рекламен трик, целящ да обсеби медийното пространство точно в седмицата на филмовата премиера, но този факт не я тревожеше. Светът гъмжеше от теории на конспирацията.

— Марти, бъди готов — подразни го Уанда, — може ти да си следващият.

— Силно се съмнявам.

Той беше заклет ерген, прекалено ангажиран, за да се отдаде на романтична връзка. А и още не беше намерил достойната жена. Кариерата беше на първо място в живота му.

Стиви мярна Биби и Линъс да вървят по брега. Биби беше събула обувките си и джапаше във водата, напомняйки й за безгрижното момиче, което беше срещнала в Ню Йорк. Извини се на Марти и Уанда, които бяха подхванали разпален спор за женените двойки в Холивуд, и тръгна към приятелката си.

— Ето я и прекрасната булка — захили се Линъс. Под мишниците на сивото му сако тъмнееха потни петна.

Стиви прегърна Биби, но не събра сили да прегърне и мъжа й. Ако не се беше чувствала длъжна да го покани, не би го допуснала дори на километри от сватбата си.

— Тъкмо разказвах на Линъс за съжителството ни в Ню Йорк! — усмихна се Биби с блестящи очи. Личеше си, че пак е надрусана, но Линъс явно не го беше грижа.

— Страхотно си прекарвахме — кимна Стиви.

— И още как! — Биби огледа гостите. — Братчето ми защо го няма?

Защото не съм го канила.

— Изникна му някаква работа…

Беше успяла да се отърве от Бен едва преди няколко седмици, когато най-накрая си беше намерил приятелка и беше решил да се пренесе у тях и да използва нея. Не беше проявил никакво желание да помогне на Биби навярно защото собствените му срам и отвращение надделяваха над братската любов. Стиви го беше намразила до непоносимост. Егоизмът, безделието, пристрастеността му към царевичните пръчици, които се търкаляха из целия апартамент, и слухтенето пред спалнята, когато Зандър оставаше при нея, засилиха ненавистта й. Гледката как се задоволява, наслаждавайки се на Безликата лисица, се беше запечатала в съзнанието й.

— Може би участие? — попита с надежда Биби.

— Не съм сигурна.

Зандър се присъедини към тях и прегърна Стиви през кръста.

— Привет, мила ми съпруго.

— Не знам кога ще свикна с това обръщение.

— Гледай да е по-бързо.

— „Съпруже“ звучи по-добре от „съпруго“ — отбеляза Стиви. — Направо гали ухото.

Биби се засмя, а Линъс посъветва Зандър:

— Най-добре я дръж под око! Кой я знае какви ги мисли.

— Винаги мога да проследя мисълта й — сдържано отвърна той и се усмихна.

— Тук ли ще прекарате медения си месец? — попита Линъс и намигна: — Да се запасите с мед, ако схващате какво имам предвид.

— Всъщност ще посетим Европа — обясни Зандър, опитвайки се да смени темата. — Мой приятел има яхта край италианското крайбрежие.

— Европа е чудесно място — изпухтя Линъс и плъзна поглед по тялото на Стиви. — Европейките са страхотни жени!

Биби продължаваше да се взира в океана. Стиви усети, че бяха прекалили с приказките за съвместно щастие, и докосна Зандър по лакътя, за да му даде знак, че ще го остави за малко. После хвана ръката на приятелката си.

— Хайде, ела да се поразходим.

Двете тръгнаха по плажа. Когато се отдалечиха, Биби спря.

— Стив, искам да споделя нещо с теб.

— Разбира се. Можеш да ми кажеш всичко.

Биби пое дълбоко въздух и разкри плана си.