Виктория Фокс
Островът на изкушението (29)

27

Лори

 

Мак Валъри — не кой да е, а Мак Валъри от „Валъри Козметикс“ — искаше среща с нея. Десидерия звънна рано сутринта, за да й съобщи новината.

Лори онемя от удивление. Мак Валъри беше най-голямото име в бизнеса. Ако работеше за него, светът щеше да е в краката й.

А заедно със света — и мъжът на мечтите й.

Взе такси до имението в Бел Еър, където се подвизаваше повелителят на красотата. Десидерия я чакаше издокарана в черно, с тънка ментолова цигара в ръка. Нито веднъж не беше повдигнала въпроса за онази нощ във Вегас. И оттогава насетне се беше превърнала в олицетворение на деловитостта.

С нея имаше още една жена — към двайсетте, с руса коса, проницателни зелени очи и трапчинка на брадичката. Десидерия я представи като Жаклин Спарк, пиарка с големи перспективи в агенция „Един щрих“, с която работеха „Ла Люмиер“. Жаклин стисна ръката на Лори с професионален маниер и я удостои с вежлива усмивка.

— Изглеждаш прекрасно. Готова ли си?

— Винаги. Какво се очаква от мен?

— Да бъдеш себе си — посъветва я Десидерия и загаси цигарата. — Мак има среща с още три момичета, така че трябва да му направиш силно впечатление. Не говори, освен ако не те пита нещо. Запомни — от теб лицето, от мен и Жаклин — останалото.

— Лично аз смятам, че зърне ли те, другите момичета нямат шанс — любезно рече Жаклин.

Имението на Мак Валъри беше оградено с палми. Листата им шумоляха приятно на калифорнийския бриз. До вилата имаше луксозен басейн във формата на полумесец. Лори се мъчеше да запази спокойствие, макар стомахът й да беше свит на топка. Навлизаше в територията на големите момчета. Само постройката на портиера беше по-голяма от бащиния й дом.

Тройка бели къдрави пудели с розови панделки се изстреляха по алеята, дращейки с дълги нокти по размекнатия асфалт.

— Трикси! Тиара! Тили! Тук! Веднага!

Жена с кораловочервен гащеризон и коса с цвят на захарен памук се спусна след тях, олюлявайки се на чехли с тънки токчета и цикламени перца отпред. Гушна кучетата под мишница и лакираните й нокти потънаха в гъстата им козина. Две от животинките я облизаха по лицето с пъргавите си езичета. Независимо от всичките пластични операции жената беше към шейсетте. Белезникавият фон дьо тен се беше наслоил в бръчките под очите й като суха глина.

— Вал Валъри! — представи се тя. — Съпругата на Мак. Елате с мен. Ти си Лориана, нали?

Минаха през главното преддверие и излязоха от другата страна на къщата, където смаяният поглед на Лори се плъзна по безкрайната шир на зеленото голф игрище. Тантурест мъж с хавайски шорти и изпъчени космати гърди разговаряше с двама играчи в традиционно голф облекло. Като видя гостите, веднага дотърча запъхтян и протегна ръка.

— Мак Валъри.

Явно не си падаше по празните приказки, защото ги поведе делово към широката кремава шатра, която му служеше за кабинет. На масата бяха разхвърляни купища документи.

— Та значи искаш да те направим момиче на „Валъри“, тъй ли? — Той сложи слънчевите си очила и се отпусна на стола, преплитайки месести пръсти върху внушителния си тумбак.

Десидерия пое инициативата.

— Нашата Лори е много чаровна. Истинска красавица!

Мак махна към верандата на къщата и се провикна:

— Лимонадааа! — После се обърна към жените: — Обичате ли лимонада?

— Разбира се — усмихна се пресилено Десидерия. — Кой не обича лимонада?

Той свали очилата си и се загледа в Лори.

— Какво те кара да мислиш, че си най-подходяща? Знаеш ли колко фусти ми се молят за тоя договор! При това все известни имена.

— Лори може и да е нова — намеси се Жаклин, — но отзивите за нея са само положителни. Тя е истинска жена от плът и кръв, а не от кожа и кости. Такава е целевата публика на „Валъри“. Ето защо смятаме, че партньорството ви ще е безкрайно плодотворно.

— Простете, мадам, но ми се струва, че не попитах вас.

Подозренията на Жаклин се бяха потвърдили — Мак Валъри беше поредният кретен. От къщата излезе едрогърда блондинка с поднос. Жълто-зеленикавият й бански беше с твърде оскъдно долнище. Като сервира питиетата и се обърна да си ходи, Мак я шляпна по задника.

— Е? — обърна се той към Лори.

Тя държеше на този договор. Имаше нужда от него. С подписването му щеше да направи още една стъпка към бленувания живот. Пое дъх и подхвана:

— Жаклин казва истината. Образът на кльощавата жена не изглежда добре. По мое мнение продуктите на „Валъри“ се стремят да постигнат онзи естествен вид, който кара жените да се чувстват уютно в кожата си и да подчертават природните си надарености. А чувстваме ли се добре, то и изглеждаме добре, независимо от формите си. Вярвам, че мога да изразя и внуша тази идея от името на вашата компания.

Мак сръбна лимонада. Без всякакви уговорки щракна Лори с полароида си и заразмахва снимките под топлото слънце. Ръцете му бяха космати чак до кокалчетата на пръстите. Същински върколак. Масивни златни пръстени жълтееха тук-там между козината. За сметка на това главата му беше почти напълно плешива и темето му лъщеше от пот. Той проучи снимките и заключи:

— Не е зле. Имаш поглед „ала най-добра приятелка“. Но пък зависи как ще го разтълкуваш, прав ли съм?

— Поглед „ала най-добра приятелка“, добре казано! — ахна Жаклин.

— Ако бях момиче, бих споделяла всичко с нея. А ако бях младеж, честно казано, щях да съм й много наточен…

— Подписваме дванайсетмесечен договор и Лори става представително лице на „Валъри“ — намеси се Десидерия. — Получаваш изключителни права и мога да ти гарантирам, Мак, че тази година ще бъде бомбастична за нашата Лори. Линията ти се нуждае от свеж стил, от подмладяване! Време е да й влееш нов живот.

Лори стискаше притеснено ръце. Спомни си лепкавите стени в салона за красота, мухите над тезгяха, неспирните атаки на доведените си сестри. Всичко това се намираше на километри зад гърба й. Сети се за баща си и за Корасон, която седеше на верандата в далечна Испания, заслушана в радиото. И за Рико, момчето, което обожаваше, но така й не бе обикнала. А дали изпитваше обич към Жан Моро?

— Одобрявам я — обяви Мак. — Пък и е крайно време да подхвана партньорство с Моро. Няма да се срещам с другите момичета. Вземам нея.

 

 

След седмица Жан ги покани да отпразнуват договора.

— Моро не урежда току-така срещи със служителите — каза Десидерия. — Голяма късметлийка си, да знаеш.

Лори не го беше виждала от ревюто във Вегас. Договорът с Мак им даваше основателна причина да поговорят. Жан Моро, магнатът на модния свят, се беше появил в живота й в онзи съдбовен ден, но кой би очаквал, че същото това момиче ще се изправи на прага му след броени месеци! Най-вероятно и него го бяха разяждали същите мисли… Но поканата за обяд бележеше промяна във възгледите му. Дори беше сключила този договор в името на бъдещите им отношения.

Цяла вечност се чуди какво да облече. Новият й гардероб предлагаше разкошни тоалети, за каквито не беше мечтала. И макар че всеки един имаше свое собствено очарование, никой не подхождаше на случая.

В крайна сметка избра семпла кремава блуза без ръкав, копринен панталон с висока талия и затворени обувки. Косата върза на конска опашка.

Имаха резервация за изискан ресторант в Ел Ей на име „Ла Кут“. В колата пръсна парфюм зад ушите си и опита да се успокои. Дотук срещите й с Жан бяха епизодични — бегъл поглед в агенцията, мимолетна реплика на някое парти или подочута от тук от там клюка. А сега щяха да вечерят заедно. Какво щеше да й каже? Как щеше да му отвърне? Щеше ли да им се удаде възможност да поговорят насаме?

„Ла Кут“ се славеше с лазурния изглед към Венис Бийч и искрящия зеленикав хоризонт на Тихия океан. Помоли шофьора да я остави на една пресечка преди ресторанта. Сърцето щеше да изскочи от гърдите й. Едва събра сили да тръгне към входната алея.

Минувачите се любуваха на калифорнийското слънце, златните пясъци и океанската синева, караха кънки по крайбрежната алея и ближеха сладоледи.

„Спомни си как те целуна. Не забравяй, че вложи сърцето си в тази целувка… Хайде, действай, преди да си размислила.“

Жан седеше на терасата в компанията на Десидерия, Жаклин и Мак. Забеляза ги още в първия момент, но се направи на разсеяна, докато Десидерия не й махна. Пътят към масата й се стори безкраен.

Жан стана, за да я посрещне. Беше с широка бяла риза с навити ръкави и разкопчана яка, а косата му й се стори по-тъмна, отколкото я помнеше. Косъмчетата на ръцете му бяха изсветлели от слънцето, а усмивката му едва ли не прикриваше белега.

— Лори.

От неговата уста името й прозвуча като търкулната перла. Целуна я по двете бузи — истински, не като въздушните целувки за поздрав, с които започваше да свиква напоследък, — и мъжкото му ухание я подлуди.

— Заповядай, седни, изчакахме те, за да поръчаме заедно.

— Благодаря. — Уравновесеността на гласа й я смая. — Извинете, че закъснях.

Жан се облегна и протегна ръка към бутилката в кофичката с лед. Един от келнерите се спусна да му помогне, но той го отпрати с деликатен жест.

— Идваш точно навреме за шампанското.

— Всяко уважаващо себе си момиче на „Валъри“ трябва да закъснява — усмихна се Жаклин и протегна празната си чаша към Жан. — Права ли съм, Мак?

Мак Валъри намигна. Топчестата му, мургава глава се подаваше от яката на риза с крещящ десен.

— Няма нищо по-пленително от драматичната поява — отвърна той и метна една маслинка в отворената си уста.

— За новото момиче на „Валъри“ — вдигна тост Жан с чаша в ръка. Докато отпиваше, очите му наблюдаваха Лори. — И за светлото й бъдеще.

Тя извърна очи. Нямаше сили да го гледа, защото се чувстваше като гола. Трепереше като ученичка, а самоувереността и куражът, които си беше наложила на идване, се бяха изпарили.

Двете жени подхванаха разговор с Мак. Жан привика келнера и поръча стриди. После насочи вниманието си към Лори.

— Предполагам, че си била доста изненадана.

Думите му я озадачиха.

— Моля?

— Очакваше ли всичко това или не?

Ако съдеше по тона на гласа му, Жан нямаше предвид договора.

— Не.

— Аз също.

Сините му очи просветнаха и тя си спомни думите на Десидерия: „Само щраква с пръсти и дотърчават като кученца… А още на следващия ден, бам, все едно че ги е нямало…“

Лори не знаеше какво да каже и затова посочи незаетото място на масата.

— Кого чакаме? Вал?

Мак отвори менюто и заяви:

— Слава богу — не! Ще си устроя пиршество и майната му на холестерола.

Десидерия направи физиономия, отпи глътка и каза:

— Ребека закъснява.

Лори забеляза как светлината в очите на Жан загасна и тихо попита:

— Коя е Ребека?

В този миг донесоха стридите и лъхна на море. Жан ги подкани да започват и каза:

— Ребека е съпругата ми.