Виктория Фокс
Островът на изкушението (11)

9

Стиви

Партито на Линъс Позън, или по-скоро „приемът“, както тръбеше поканата на Биби, се състоеше в луксозния му нюйоркски апартамент в неделя вечер. Още от пръв поглед Стиви разбра, че Линъс е от онези хора, които организират неделни събирания, за да демонстрират, че са способни да променят правилата. Домакинът беше висок и доста едър, с налагащо се присъствие, тътнещ баритонов глас и злобни, трескави очички като стафиди в сурово тесто.

Стиви моментално изпита неприязън — нямаше навик да прибързва с оценките, но отегченото му, арогантно поведение хич не й допадна.

Докато пътуваха с таксито, Биби попита:

— Сигурна ли си, че изглеждам добре?

— Само не ми казвай, че си падаш по него — учуди се Стиви.

— Естествено. Линъс Позън е голяма работа. Той е режисьорът, който може да даде старт на кариерата ми! Агентката ми твърди, че набирал актьори за новия си филм. Матю Макконъхи бил избран за главната роля.

— И значи ли това, че трябва да си падаш по него?

— По Макконъхи ли?

— По Линъс Позън! Не е ли малко дъртичък?

— Към петдесет. — Биби беше отворила пудрата си за милионен път. — Честно казано, не ми пука. И в инвалидна количка да беше, пак бих го запознала с магическите пинизи на Биби Райнър.

— Ужасна си.

— По-скоро пресметлива.

— И все пак, харесваш ли го или не?

Стиви съзнаваше, че прекалява с въпросите. Това, че се беше подлъгала и отдала на влиятелен мъж, не означаваше, че същото бедствие ще сполети и Биби. И все пак не би искала приятелката й да се разочарова.

— Апетитът идва с яденето — отговори Биби. — Важното е да ме забележи.

Партито гъмжеше от познати физиономии. Двете си проправиха път през оживената, шумна тълпа. Обстановката напомни на Стиви за сбирките на знаменитости, които беше посещавала покрай работата си за „Симс енд Корт“ в Лондон. Ала тук като че ли всичко беше от по-висока класа. Беше се издокарала с черни прилепнали дънки, високи ботуши и потник. Такъв беше стилът й — ненатрапчива елегантност. Биби опита да й пробута своя рокля, но безуспешно. Съгласи се да пусне косата си и само да пробва едни от нейните обувки с токчета. Биби възкликна: „Носим еднакъв номер, ето на, писано ни е да сме заедно!“

Щом влязоха, съжали за подбора на тоалета си. Всички жени бяха с вечерни рокли и поли, което караше Стиви да се чувства доста неглиже, особено до Биби, пременена с много елегантна реплика на минирокля на „Версаче“ и качена на убийствени токчета.

— Добре ли си? — погледна я загрижено приятелката й.

— Да. Защо?

— Ами имаш умислен вид. Всичко наред ли е?

Не за пръв път се опитваше да я предразположи към откритост. Нали беше страшна бърборана, Стиви се беше наслушала на историите й за бивши гаджета и изживявания от миналото. На пръв поглед Биби създаваше впечатление на навита пружина, но под спонтанността й се криеха любвеобилност и всеотдайност.

— Не те лъжа. Нищо ми няма.

Биби прие обяснението. Взе две високи чаши със златисто шампанско от подноса на най-близкия келнер и сръчка Стиви.

— Ето го! Да вървим!

— Ще те познае ли? — Стиви не желаеше да търчи по петите на богатия чичко като тийнейджърка. Изобщо не искаше да се запознава с Линъс, а още по-малко да гледа как приятелката й любезничи с него.

Биби я сграбчи за ръката и я задърпа към тълпата, обкръжила режисьора. За малко да се блъсне в появилия се изневиделица поднос с канапета с хайвер, наподобяващ на истинско произведение на изкуството.

— Ако ли не, ще му дам шанс да ме опознае.

Задържа ги Кери Пиърс, агентката на Биби, жена с леден поглед и къса коса с цвят на удавен плъх, която се държеше така, сякаш клиентката й беше голяма късметлийка, че се ползва от нейното покровителство. Това беше твърде необосновано, тъй като тя непрекъснато се явяваше на прослушвания, но без никакъв резултат.

— Стиви е от Англия! — заяви Биби, придавайки едва ли не екзотична аура на острова, ала Кери не се впечатли и хладно подхвърли:

— В бранша ли сте?

— Работя като асистент по продажби — поклати глава Стиви, рискувайки да разочарова Кери, макар да не виждаше защо трябва да се смущава от това, че най-сетне беше започнала работа на непълен работен ден в магазин за конфекция на Бродуей.

Докато Биби бърбореше, Кери беше лепнала дежурната усмивка и очите й шареха в търсене на по-интересен и известен събеседник. Стиви усети нечий настоятелен поглед и се обърна. Мъж с дълга, подвита под ушите кестенява коса стоеше на няколко метра от тях и не сваляше очи от нея. Вдигна чаша за поздрав. Усмивката му несъмнено беше пленителна. Тя се усмихна, но съжали за привързаността си и извърна очи.

— Хайде! — дръпна я Биби, щом Кери Пиърс се оттегли. Стиви я последва с нежелание към опашката желаещи да разговарят с Линъс. Тумбестата му бяла глава лъщеше под яркото осветление.

Когато най-сетне дойде ред на Биби да размени няколко думи с именития режисьор, тя го поздрави фамилиарно и се разприказва жизнерадостно, докато Линъс я слушаше с безразличие, дъвчейки ордьоври. Хранеше се с отворена уста и зяпаше апатично и безочливо в деколтето на Биби. Стиви едва се сдържаше да не повърне.

От мъже като Линъс я побиваха тръпки. Според техните виждания високата позиция в обществото им даваше права върху всяка жена и те живееха с увереността, че и да удареха на камък, винаги имаше следваща. Разтягаха локуми за любов и розово бъдеще, за развод със съпругата, за предстоящ съвместен живот — всичко беше една голяма лъжа. Докато един ден заслепената от сладки обещания жертва, се опомняше и проумяваше, че напразно е загърбила собствената си същност, ценности и убеждения.

— Няма ли да ме запознаеш с… прелестната си приятелка? — попита Линъс, забивайки поглед в Стиви.

Биби почти не близваше алкохол и шампанското й беше завъртяло главата. Гримът й се беше размазал, а лицето й пламтеше.

— Ама, разбира се! Стиви Спелър, това е Линъс Позън.

— Приятно ми е — рече той, взе ръката й и я целуна. От допира на устните му й призля.

— Тя е моя съквартирантка — похвали се Биби. Последва мълчание. На Стиви й беше пределно ясно що за филм се върти в главата на режисьора. — Голяма сладурана, нали?

Линъс се ухили и притвори натежалите си клепачи.

— О, и още как — отвърна похотливо той, попивайки класическата красота на Стиви, бледото й овално лице и тъмните бадемови очи зад очилата. Сериозно момиче. Разумно. От онези, които биха те издали на учителката, ако си направил беля. — Неустоимо привлекателна!

Линъс пъхна по една визитка в ръката на Биби, а после и в ръката на Стиви, която я прие от любезност. Не приличаше на бизнес визитка, а по-скоро на лична: само инициали и телефонен номер.

— Потърсете ме, ако ви потрябва работа — предложи той с красноречив поглед. — Искрено се надявам да ви помогна.

Жестът му беше някак снизходителен, все едно раздаваше бонбони на деца. Биби стисна визитката и щом се разделиха, ахна възторжено:

— Чу ли! Току-що ми предложи работа! Предложи и на двете ни! Невероятно! Това е началото на нещо страхотно! Ще станем супер актьорски дует! Ще се прочуем — също като Кагни и Лейси! Или като Телма и Луис!

— Не знам, Биб, струва ми се някак…

— Как така не знаеш? Това е най-бомбастичният ни пробив! Той ще ни превърне в звезди! Всичко, което докосне, се превръща в злато!

Стиви разгледа визитката.

— Не ми вдъхва доверие.

— Моля?! — Ухилена до уши, Биби взе следващата чаша шампанско и тръгна към Кери Пиърс, за да й съобщи новината на века.

За съжаление Стиви имаше чувството, че агентката не дава пет пари за клиентката си. Колкото до Линъс, може и да не беше по вкуса й, но това не означаваше, че е отвратителен, долен тип. Крайно време беше да преодолее съмненията си, че всеки срещнат мъж представлява заплаха и че е неин дълг да спаси женското съсловие от опустошителния чар на силния пол. Не искаше да прекара живота си в огорчение и самота, но с това недоверие…

Прибра визитката в джоба си, огледа се и срещна погледи на мъжа, който не отлепяше очи от нея. Беше привлекателен, но изпитите чаши шампанско несъмнено подсилваха притегателността му. Размениха си по едно безгласно „Здравей“, той го възприе като покана и започна да си проправя път към нея.

— Привет. Казвам се Уил. — Изглеждаше с няколко години по-възрастен. На брадичката имаше трапчинка, която хлътна очарователно, когато се усмихна.

— Стиви.

— Хубав акцент — отбеляза той.

— Благодаря. — Тя го погледна с усмивка и усети, че не беше забравила как се флиртува. — Твоят също.

Уил ухаеше приятно, на канела. Може би трябваше да се отпусне, да приеме това ново запознанство, да загърби лондонския спомен и да преодолее болката.

— Искаш ли да се махнем от тук? — попита той.

Биби бърбореше все така оживено с агентката си.

— Защо не — съгласи се Стиви, преди да успее да размисли, и го хвана за протегнатата ръка.

В крайна сметка нюйоркският живот не беше чак толкова отчайващ.