Виктория Фокс
Островът на изкушението (28)

26

Стиви

 

Апартаментът й гънеше в мрак. Щорите бяха дръпнати до долу и наоколо витаеше неприятна миризма на отпадъци и неизмити съдове. Очевидно нищо не се беше променило след заминаването й. Остави ключовете и се подготви за познатата гледка: братът на Биби изпружен с одеялото на дивана, заровил ръка в кутия пуканки и забол очи в телевизора.

Звуците, които я посрещнаха, бяха пъшкане и виене, придружени с кратки порно реплики. Стиви пристъпи тихомълком в стаята и замръзна с отворена уста и втрещен поглед. Лицето на жената не се виждаше — такава беше „идеята“, но гласът й, колкото и пресилено да звучеше, беше до болка познат. Моментално разпозна слабото телце и татуираната пеперуда на гърба на Биби.

Дъхът й секна, сякаш я бяха ритнали в корема. Милата, любвеобилна, забавна Биби — порнозвезда?!

Скована от ужас, Стиви се обърна към Бен, който беше зает с ръка в джинсите си и не беше забелязал появата й. Гласът й прозвуча като грачене на гарван.

— Искам да знам какво става тук?

Бен скочи от дивана и трескаво закопча ципа си.

Стиви захвърли пълните торби и изключи телевизора.

— Из-извинявай — измрънка Бен. — Мислех, че ще се прибереш утре…

— Бен, как не те е срам!

— Няма да се повтори. Ама нали уж апартаментът беше на мое разположение?

Той изобщо не подозираше кого беше гледал.

— Откъде намери тази гадост? — попита Стиви със сдържан гняв.

— Свалих го от интернет — смотолеви Бен и погледна към лаптопа, който беше включен под масичката на телевизора. До него имаше цял куп дивидита. На обложките им се мъдреше голият гръб на главната „актриса“, украсен с татуировка на пеперуда, както и розов надпис „Безликата лисица“. Въпросната лисица не си поплюваше. Срещала се беше с киборги от бъдещето в „Еякулаторът“ позабавлявала се беше с жезъла на магьосника във „Властелинът на девствените“, беше обладавана и от духа на Коледа в „Гола нощ, скверна нощ“.

— Излез! — процеди Стиви.

— Какво? Заради някакво си тъпо порно?

Умът й трескаво работеше. Как се беше стигнало до тук? Как не се беше досетила? От колко ли време Биб се подвизаваше в тази мръсна индустрия? В колко ли филма беше участвала: пет, десет, двайсет? Повече? И кой я експлоатираше?

— Бен, тази жена… Тази Безлика лисица е… сестра ти.

Той примига и прихна.

— Я стига!

— Това е Биби.

Лицето му пребледня и придоби нездрав зеленикав цвят като на грахова супа.

— Откъде ти хрумна?

— Просто познавам Биб. — Стиви щеше да се разплаче и едва продължи: — Учудвам се, че не си я познал. Гледай! — Грабна едно от дивидитата и тикна обложката в лицето му. — Виж хубаво! Аз познавам татуировката й. Погледни раменете и ръцете й! Тя все увърташе, когато станеше дума за работата й, а сега ще се омъжва за оня плужек! Не е нужно да сме гении, за да видим очевидното!

Той се олюля и притаена ръце към устата си.

— Ще повърна!

После хукна към банята, разтърсван от конвулсии. След секунда бълваше в тоалетната чиния.

Стиви стискаше дивидитата, а лицето й беше обляно в сълзи.

 

 

Ето над какво се беше трудил Линъс Позън през цялото това време… Всичката тази гнусотия обясняваше угнетеното настроение на Биби Райнър и потиснатия й дух.

Обезглавеното й тяло, голо, опошлено, вулгарни, брутални, извратени кадри. Млади, стари, кльощави и дебели, мъже и жени отпред, отзад, отвсякъде.

Естествено, името на Позън не фигурираше. Нищо чудно и най-печените холивудски играчи да бяха заровили мазните си ръце в делвата с мед. Този бизнес носеше много пари. Спомни си безсрамните погледи на Дърк Майкълс на партито в къщата на Позън. За такива мъже нямаше закони. Особено законите на щата Калифорния, където се пристъпваха основните принципи на човешко благоприличие и зачитане на личността.

Стиви се посвести и влезе в стаята на Бен. Намери го легнал по корем на леглото с възглавница върху главата.

— Дано си се засрамил достатъчно!

Бен хвърли възглавницата. Очите му бяха червени от плач, но колкото и да рови за съчувствие в сърцето си, Стиви не го съжали. Това откритие би сразило всеки, но мъж, който намираше подобни зверства за възбуждащи, заслужаваше безмилостно наказание.

— Откъде можех да знам? — изхленчи той. — Откъде да знам, че онази жена е… Шибана работа. Не искам да имам нищо общо с това.

— Така значи! А защо не питаш Биб как се чувства?

Бен се изправи и взе комплекта за свиване на цигари от чекмеджето на шкафа.

— Остави ме на мира. Трябва да премисля нещата.

— Благодарение на хора като теб тази гнусотия продължава! Вие сте виновни, че изобщо съществува!

— Моля? Обвиняваш мен за цялата порноиндустрия?

— Търсене и предлагане.

— Я се разкарай! Тя поне получава чек. Някои и с толкова не можем да се похвалим.

Стиви едва се въздържа да не го зашлеви. Такова арогантно, гадно копеле!

— На теб ти излезе късметът — продължи той. — Но не и на Биби! Славата трябваше да е нейна, а ти я открадна под носа. Затова недей да ми прехвърляш вината!

— Не смей да обръщаш нещата в моя посока. Забрави ли в какво положение те спипах? Седеше като омагьосан от тая долна гнус!

— Така ли било? А ти къде беше през това време, невинна ми Стиви? Да чуем! Сред хайлайфа във Вегас, докато приятелката я чукаха няколко души едновременно! Ако не бях свалил точно този филм, изобщо нямаше да разбереш!

— Дотук бяхме с приказките!

— Изчезвай от стаята тогава!

— Тази стая не е твоя. Веднага се изнасяй.

— Няма да стане.

— Никой не те пита.

— Как ще го обясниш на Биб, а? Истината ли ще й кажеш? Че си ме хванала да се забавлявам на последното й творение?

— Ако се наложи, ще й кажа.

Всъщност едва ли би го сторила. Биби щеше да рухне. И Бен го знаеше.

— Виж, трябва да намерим решение на проблема и да й помогнем — промълви Стиви.

Той запали цигарата с марихуана.

— Аз не участвам. Какво очакваш да направя? Ако не забравя за случилото се, ще откача.

— Замисляш ли се някога за друг човек, освен за себе си?!

— Остави ме на мира.

Бен включи телевизора и засили звука, за да не я чува какво му говори. Тя излезе от стаята и затвори вратата. В главата й се блъскаха хиляди мисли.

 

 

Изпитваше силна нужда да поговори с Биби, но положението беше много деликатно. В крайна сметка стигна до решението да потърси единствения друг човек, на когото имаше вяра: Зандър Джейкъбсън. Бяха се разбрали да поддържат връзка след сближаването си по време на снимачния период и въпреки чувствата си към него Стиви беше стигнала до заключението, че ще бъде доволна да го има поне като приятел.

Уговориха си среща в закътан бар в центъра. Зандър изслуша търпеливо цялата история — за Биби, за Линъс и накрая за Бен.

— Собственият й брат?

— Да.

— Божичко! — Зандър поклати глава и прокара пръсти по необръснатата си брада. — Жал ми е за нея. Човек би си помислил, че в наши дни подобни неща вече са излезли от мода…

— Можем ли да направим нещо?

Той вдигна чаша. Беше приятно изненадана, че си беше поръчал наливна бира.

— Би могла да разобличиш Линъс. Но ще отприщиш голям бент. Тези хора са едри риби…

— А аз съм попова лъжичка?

— Нещо такова. Порнографията е стара индустрия, а в наши дни продуктите й са по-леснодостъпни от всякога. Не казвам, че е нормално. За съжаление все повече се залага на насилието и извращенията, но това върви на пазара. Не е изключено мръсните филмчета да допринасят повече за джоба на Позън, отколкото общоизвестните му проекти.

— Май не си особено изненадан.

— Не е като да не съм чувал за игричките на Позън и другарчетата му. Дърк Майкълс е един от тях.

— Но той е злоупотребил с доверието на Биби. Беше й обещал съвсем различен живот.

— Не е изключено и да й го подсигури. Все пак е в негов интерес.

— Защо?

— Ако един ден приятелката ти изгради успешна кариера в сферата на сериозното кино, участието й в тези странични проекти ще му донесе солидни приходи.

— Не се бях замислила. Чувствам се ужасно.

— Вината не е твоя. А и не е късно да й помогнеш. Съветвам те да поговориш с нея.

— И какво да й кажа?

— Че искаш да я откъснеш от този тип. А след това ще прецениш обективно дали си готова да се впуснеш във война. Не всички битки си струват.

— Май говориш от личен опит.

— За съжаление…

— Тя ще се омъжва за него.

— Освен ако не я спреш. Лесно е да се мъдрува, когато не си забъркан в кашата. — Зандър поиска сметката и добави: — Но ти би могла да намериш изход.

Помълчаха умислени и Зандър каза:

— Така и не те попитах как мина шоуто на „Фронтлайн Фешън“.

— Нормално. Даже ми доскуча. Първите пет минути бяха забавни, след това моделите като че ли започнаха да стават еднакви. Дрехите не паснаха на вкуса ми.

— Видя ли най-важния човек?

— Жан Моро ли? Да.

— Как ти се стори?

Спомняше си го до най-малката подробност. Осанката на Моро беше необичайна комбинация между поразителна красота и студенина, граничеща с бездушие. Тази двойственост я навеждаше на мисли за болка, съчетана с чувство на удоволствие, за силни емоции и страдание, което води до усет към извисеното.

— Чаровен мъж — кратко каза тя.

— Кой беше с него?

— Не ги познавам. Но видях Рубен ван дер Мейде.

— Моя приятелка работи за агенцията. Говори много ентусиазирано за новото си протеже, момиче с испански произход. Лори Гарсия.

— И нея видях. — Стиви си спомни прелестното момиче, което седеше от другата страна на подиума, няколко реда зад Моро. В нея се съчетаваха чарът на Ева Мендес и красотата на Натали Уд в „Уестсайдска история“.

— Приятелката ми е запленена от красотата й.

— Има защо. Трябваше и ти да дойдеш…

— Не бях в настроение.

Донесоха им сметката и двамата си я поделиха.

Стиви се престраши и най-накрая му зададе въпроса, който я измъчваше от известно време.

— Познаваш ли Жан Моро?

Зандър предпочете да не отговори, взе сакото си и каза:

— Радвам се, че те видях.

Дали беше чул въпроса й? Най-вероятно не. Така или иначе не й влизаше в работата. Беше проявил достатъчно отзивчивост към нея.

— И аз се радвам, че ми отдели време.

— Дръж ме в течение с положението на приятелката ти.

— Разбира се. — Сърцето й се сви при мисълта за клетата Биби. Как щеше да я измъкне от калта? — Е, довиждане — кимна тя. — Звънни ми следващия път, когато дойдеш в Ел Ей.

— Ще бъда тук и утре. Знам един прекрасен ресторант. Искаш ли да вечеряме заедно?