Виктория Фокс
Островът на изкушението (22)

20

Стиви

 

Бен Райнър, деветнайсетгодишният брат на Биби, се оказа отвратителен съквартирант. В началото Стиви прояви търпение — момчето нямаше пукната пара, а и страдаше, защото тъкмо беше скъсал с приятелката си. Покрай собствените си по-малки братя и сестри знаеше, че нещата рано или късно ще си дойдат на мястото. Но още от първия ден хлапакът отчаяно пафкаше марихуана, нагъваше пилешки бутчета и зяпаше порно по интернет. Бен нямаше нищо общо със сестра си. След появата си в няколко реклами за продукти против младежки пъпки, в които, по негови думи, приличал на пълен смотаняк, той беше престанал да търси работа. Въпреки това Стиви го търпеше. В името на приятелството си с Биби събираше свити на топки мръсни чорапи, изключваше порно програмата на телевизора посред нощ и се тревожеше за него, ако не си покажеше носа до три следобед.

Хубавото беше, че присъствието му допринесе за скъсването й с Уил Гарднър. Уил не гледаше с добро око на нанеслия се в апартамента й нехранимайко. Дразнеше се и й го показваше. А на Стиви й трябваше съвсем малко, за да сложи край на връзката им. Агентът й одобри раздялата — тя беше вече свободата да кръжи като пеперуда сред обществото. Работата по „Лъжи ме“ почти приключваше. Критиците определяха филма като „разтърсващо правдива обрисовка на приятелството и многото лица на любовта“, а актьорската й игра прославяха като „впечатляващ дебют“. Стиви имаше чувството, че е надянала нечия чужда кожа. Мисълта, че беше обсебила ролята на Лорън, не я напускаше. Толкова много искаше да й се отблагодари!

Биби пристигна в Ел Ей към края на месеца. Стиви й намекна няколко пъти за преместването на Бен в скромната резиденцийка на Линъс Позън в Бевърли Хилс, но тя все й отказваше: „Съжалявам, Стив, ама знаеш как е с новите връзки! Ще може ли да поживее при теб още малко?“ Стиви стигна до заключението, че Линъс нямаше никакво намерение да помага на Биби и семейството й, и това затвърди първоначалните й опасения около режисьора. Нямаше му никакво доверие.

Най-сетне Биби я покани на гости и Стиви отложи всичките си планове за вечерта. Биби и Линъс щяха да бъдат домакини на грандиозно парти по случай нанасянето им в новия дом.

— Ами екстра, тъкмо ще ме запознаеш с тоя-оня — заяви Бен, който се беше разплул на дивана пред лаптопа, от който сваляше порнофилми.

Стиви се опита да запази спокойствие. Бен все я дрънкаше да го влачи със себе си и да го представя на агенти и режисьори, след което го домързяваше да поддържа контакти и лентяйстваше по цял ден. Често я поставяше в неловко положение, защото излизаше, че пробутва един не само нереализиран, а и неамбициозен актьор. Успокояваше се с мисълта, че прави услуга на Биби и така й се отблагодарява.

 

 

Двамата с Бен пътуваха към къщата на Позън. Когато го вземаше със себе си, Бен я караше да го хваща под ръка заради папараците, но Стиви не се съгласяваше, защото не искаше да плъзват слухове. Единствената физическа прилика между брата и сестрата беше ситно къдравата, червеникава коса. Момчето беше леко затлъстяло около брадичката и си пускаше брада. На снимките като малък беше много сладък, но пубертетът имаше свойството да заличава детското очарование.

Колата спря и папараците се втурнаха към Стиви, която беше с къса бяла къса рокля на Стела Маккартни (съветваха я винаги да носи английски марки тоалети). Светкавици, подсвирквания, подвиквания. Вълнистата й вишневочервена коса се разстилаше до раменете. Усмивката й искреше с чара на Мона Лиза и подлудяваше папараците.

Биби я посрещна на прага.

— Толкова се радвам да те видя, Стив! Нямаш представа колко много ми липсваше! Видя ли само как те посрещнаха? Сигурно вече си свикнала и все пак! Изглеждаш ослепително! Харесваш ли роклята ми?

Роклята беше хубава, но не и видът на Биби. Зелените й очи бяха мътни, а под тях тъмнееха кръгове, маскирани с фон дьо тен. Чаровно хаотичните й червеникави къдрички бяха подстригани и изсветлени до восъчен цвят. Светлината й беше угаснала.

— Прекрасна рокля! — каза Стиви и я целуна по бузата. Изпита желание да я загърне с меко одеяло и да я отведе у дома, за да се погрижи за нея. — Не виждам Линъс…

— О! Тук някъде е. Бен дойде ли? Слуша ли те?

Брат й бърбореше с един третостепенен шотландски актьор и усърдно пресушаваше чашата си. Стиви отвори уста да каже: „Нали знаеш какви са тийнейджърите“, но усети, че ще прозвучи като петдесетгодишна лелка.

— Слуша с двете уши. Още свиква с обстановката.

Имението Позън имаше неземен интериор. На високите тавани искряха кристални полилеи, луксозни карирани канапета и старинни трикраки масички (имитация на английски мебели от деветнайсети век) красяха мраморния под на хола, по стените висяха огромни огледала с позлатени рамки и плакати на най-прочутите филми на Линъс — екшън кадри на апетитни актриси, хукнали да се спасяват от незнайна опасност. Някой би описал атмосферата като елегантна, но така или иначе й липсваше всякаква индивидуалност.

— Ето го и него! — Биби посочи застарелия си, възпълен възлюбен, който си проправяше път през разнородната тълпа и оглеждаше гостите с недружелюбен поглед.

Стиви не го беше виждала от първата им среща в Ню Йорк, но отново я полазиха тръпки на отвращение. Междувременно той беше качил още няколко килца, а бялата му коса беше остригана почти до кожа, в армейски стил, който подчертаваше розовите му месести бузи.

— О, Стиви Спелър! — поздрави я режисьорът с влажна целувка. — Знаех си, че ще се прочуеш. Не ти ли го казах още на първата ни среща?

Тя не си спомняше да й е казвал подобно нещо, но в съзнанието й изникна визитката, която й беше дал. Същата като на Биби.

— Дай надежда на стареца — продължи той, облизвайки устни и плъзвайки похотлив поглед по тялото й. — Обещай ми, че някой ден ще работим заедно…

Бен се приближи и Биби се зарадва, като протегна ръце за прегръдка.

— Малкото ми братче! Как върви животът с най-добрата ми приятелка?

— Не се оплаквам — сви рамене брат й.

За ужас на Стиви Линъс се възползва от възможността и й зашушна:

— Сериозно ти говоря. Дърк много те хвали. Предложението ми е в сила, когато и да проявиш интерес.

Интересно защо Линъс я обсъждаше с Дърк Майкълс… Излизаше, че я одумват зад гърба й.

— Ще го имам предвид — кимна тя, а Линъс обгърна кръста й с дебелата си ръка. Стиви се дръпна като ужилена.

— Колко хубаво, че най-сетне сме заедно! — възкликна Биби, но сърдечният й ентусиазъм не успя да разсее нито безразличието на Бен, нито отвращението на Стиви от противния допир на Линъс.

Режисьорът стрелна Биби с очи и й нареди, сякаш се обръщаше към домашен любимец:

— Хайде, скъпа, раздвижи се, отивай да посрещаш гостите.

Настъпи неловко мълчание. Стиви остана изумена от снизходителния тон на баровеца и още по-изумена от реакцията на приятелката си, която веднага се запъти към вратата. Предишната Биби, която тя познаваше, никога не би откликнала на подобна арогантност.

 

 

Биби Райнър се качи на горния етаж и влезе в една от стаите за гости. Напоследък спеше там. Главата й се въртеше, а устата нагарчаше. Разрови с разтреперани пръсти едно от чекмеджетата и извади бутилката. Разви капачката и отпи голяма глътка.

Преди да се запознае с Линъс Позън, не беше посягала към алкохол. Но напоследък не можеше без него.

Проклет да бъде този Линъс! Биби се намираше на кръстопът между зависимостта и отвращението си от този гаден тип. Беше й обещал целия свят на сребърен поднос: луната, звездите и всичко останало. Вместо това я беше впримчил в съвсем различна, мръсна игра без изход.

Линъс Позън ръководеше доходоносен страничен бизнес в сферата на порноиндустрията. Денем режисираше холивудски хитове, а нощем превключваше на филми със заглавия като „Момичето, което не знаеше не“ и „Шестима в кревата“. Правеше го от години. И не заради парите — отдавна се беше замогнал, — просто му харесваше. Хобито му доставяше истинско удоволствие.

Биби затвори очи и изтръпна. Какви ли неща не я беше насилвал да прави… с мъже, с жени, с предмети… Стиви я беше посъветвала да не му се обажда, но кой да я чуе? Не и Биби. Беше си уредила среща с Линъс още на следващата седмица и му беше позволила да я омае с обещанията си за слава и знаменитост, като я превърне в своя слугиня. Първоначално й се беше ядосал, че е дошла сама, предпочиташе ги двечките в пакет: Биби с необузданата коса и големи, невинни очи и Стиви с хладната, класическа красота. Искаше да сподели потреса от преживяното с приятелката си, но не можеше…

Постепенно се беше стигнало до поквара от най-долна класа. Линъс я беше хванал на въдицата си с напразни обещания за величие и блясък. Докато се осъзнае, Биби беше стигнала твърде далеч и светлината в тунела не се виждаше.

Имаше и добри дни, в които вярваше, че нещата ще се променят. Линъс я уверяваше, че е самороден талант. Постоянно му се молеше да й даде роля поне в един от другите филми. А той обещаваше ли, обещаваше: последно участие, само още веднъж и те изпращам на прослушване… Беше си въобразила, че като официална половинка на Линъс вратите към славата щяха сами да се разтварят пред нея. Напротив. Линъс стартира заснемането на още по-долни и по-перверзни филми, представяйки я на порноиндустрията като „Безликата лисица“. Експериментираше с тялото й по нечувани начини, но лицето й не присъстваше в кадър. Така империята Позън извличаше двойна полза: анонимност на екрана за множеството любители на жените в сянка и в същото време анонимност на бизнеса му.

Най-големият кошмар беше сексът със самия Линъс. Той отсъстваше с дни, а когато се прибираше, беше пиян и потен като прасе. За да го изтърпи, Биби се дрогираше до забрава. Така преживяваше и секса на снимачната площадка. Кокаин и пак кокаин. По изискване на Линъс обличаше ученическа униформа и го чакаше по корем на леглото. Поне имаше късмета (голям късмет, няма що!) да не го гледа в лицето, докато го слушаше да пухти и хрипти зад гърба й.

Мечтаеше да стане актриса — истинска, сериозна актриса, а се беше превърнала в елитна проститутка. Ако обърнеше гръб на Линъс, всичките тези месеци на унижения щяха да се окажат напразно пропиляно време, а тя продължаваше да се надява на помощта му. Как беше стигнала до това падение!

По бузата й се търкулна сълза. Но долу се вихреше купон, гостите я очакваха и не беше време за плач. Шоуто на Биби Райнър трябваше да продължи.

Преди да слезе на долния етаж, смръкна предоволно от кокаина и се почувства малко по-добре.

 

 

Стиви разговаряше с Дърк Майкълс, ръководителя на „Сърчбийм Студиос“ и без съмнение близък приятел на Линъс. Събеседникът й беше сравнително привлекателен, с черни очи, гъста, боядисана в махагоново коса и демонстративно я сваляше.

— Как е дъщеря ти? — попита Стиви, за да му напомни, че има семейство. Единственото му отроче, Фара, заедно със свитата си от тийнейджърки старлетки не излизаше от медийното пространство.

— Кротува. За момента. — Той не спираше да я гледа с нескрита похот.

— Радвам се.

Дърк въздъхна и взе по още едно питие от подноса на минаващия келнер.

— Най-добрата й приятелка е голямо зло. На Том Наш най-сетне му дойде умът да я прати в Англия. Вече можем да дишаме спокойно.

— За Аврора Наш ли става дума?

— Да. Записали я в английско училище. Не може да не си чела по вестниците. Такава дандания вдигнала по средата на полета, че се наложило да приземят самолета преждевременно.

Бен се приближи и се обърна към Стиви:

— Няма ли да ни запознаеш? — Интересът му беше насочен към безспорно известния й събеседник.

Двамата се здрависаха и само след миг се чу настоятелно шъткане — Линъс Позън се беше изтъпанчил на голямото стълбище с усмивка на червендалестото лице и чаша в ръка.

— Приятели! Това тържество бележи началото на постоянното ми жителство в Лос Анджелис — ход, който от дълго време се канех да предприема. Бих искал да се възползвам от повода и да отправя специален въпрос към най-специалната жена в моя живот. — Той огледа гостите. — Къде е момичето ми?

Биби се запъти към стълбището със замръзнала усмивка. Стъпваше някак несигурно на високите токчета. Линъс й подаде ръка и тя застана до него. Дребното й телце изглеждаше още по-миниатюрно до огромното му туловище.

— Мила — обърна се режисьорът към гостите вместо към Биби, — двамата сме заедно от доста време. Мисля, че си пасваме, пък и старото куче няма да стане по-младо. — От тълпата се разнесоха лицемерни възклицания на несъгласие, но Линъс махна шеговито с ръка и продължи: — Биб, съгласна ли си да ми станеш съпруга? Да станеш госпожа Позън?

Надигна се вълна от одобрителни възгласи.

Биби потърси погледа на Стиви. В него се четеше паника и шок, истински шок. Разнесоха се поздравителни аплодисменти и Линъс вдигна ръката на бъдещата си съпруга, сякаш бяха станали шампиони в някакво състезание.

Биби мигаше слисано.

— Но тя още не е казала да! — прошепна Стиви.

Бен се прозя до рамото й.

— Ще каже, ще каже, нали е Биб.