Виктория Фокс
Островът на изкушението (14)

12

Стиви

 

Стиви се събуди и слънцето блесна ослепително в очите й. Мъчеше я лек главобол, понеже беше прекалила с коктейлите миналата нощ. Смътно си спомняше бара, в който се бяха озовали с Уил Гарднър. Бяха минали седмици от запознанството им в къщата на Линъс Позън и можеше да се каже, че имаха някаква връзка, изразяваща се в ходене по барове и търкаляне в кревата. Уил не знаеше много за нея и тя не виждаше причина да го просветлява повече от най-необходимото. Още от началото го беше предупредила, че не търси сериозна връзка, и той се беше съгласил с условията й.

Лежеше под тежестта на преметнатата му ръка. Загледа се в красивото му спящо лице, дългите мигли и набола брада. Той беше чаровен, забавен и приятна компания — мъжът мечта за всяко момиче. Секса си го биваше, доставяше й удоволствие, но рядко стигаше до оргазъм, и то единствено когато беше отгоре. Преди да започне работа в „Симс енд Корт“, Стиви беше сменила доста гаджета, с които сексът беше нито по-добър, нито по-лош. Дали й беше писано вечно да сравнява сексуалните си партньори с мъжа, който беше внесъл промяната? Та той се беше отнесъл толкова зле с нея! Омразата й към него нарастваше с всеки изминал ден. Вече година от раздялата им, а още не можеше да го забрави.

Какво го открояваше от останалите? Кое го правеше толкова различен? Дали това, че след дълги години на безгласност в семейството й най-накрая се беше намерил човек, който я изслушваше, сякаш беше най-запленяващата жена на земята? Или пък беше подвластна на възрастта и внушителното му влияние? Осъзнаваше, че разсъждава като леконравна секретарка в стереотипна ситуация. Шефът остава в офиса след работно време, асистентката приготвя питиетата и дори се обажда на съпругата му, за да я извести, че „скъпият съпруг“ ще закъснее… За свой срам и позор веднъж го беше нарекла точно така и реакцията на жена му се беше загнездила в съзнанието й. Чак след края на аферата им съумя да анализира потулените нотки на примирение, отчаяние и най-вече тъга в гласа й. Безкрайна, дълбока тъга, породена от многократните му изневери. Възхищението й към този мъж и уверението, че бракът му е пред разруха, бяха осуетили способността й да разсъждава логично и тя беше прокудила спомена за клетата женица в тъмните недра на съзнанието си. Баща й беше постъпил по същия начин с майка й. И този факт я караше да се презира още повече.

Уил отвори очи и по лицето му плъзна доволна усмивка. Обърна се по гръб, а Стиви в опит да прогони миналото го целуна и плъзна ръка към слабините му. Той я притисна и изстена. Жадна за самозабрава, тя се пресегна за презерватива, след миг се надвеси над него и двамата се понесоха в плавен ритъм.

— Приказна си — промълви Уил и се надигна, за да я придърпа в скута си. Гърдите им се долепиха, следвайки танца на телата, а устните им се сляха.

Темпото се засили. Стиви почувства първите тръпки на наближаващата кулминация, бутна Уил назад върху възглавниците и увлечена в желанието си да заличи миналото и запълни празнотата, задвижи бедрата си още по-бързо и настоятелно. Стисна ръцете му и отметна глава назад. Той плъзна длани по шията и гърдите й, докосвайки с целувки всяко достижимо кътче на тялото й.

Оргазмът й беше стихиен, придружен от сподавен вик и горещи, разтърсващи вълни. Уил удължи екстаза й, прониквайки все по-дълбоко, докато и той стигна върха, потръпна и въздъхна изнемощял.

— Божичко, Стиви! Какво ми причиняваш!

Тя се загърна с ризата му и тръгна към банята. Душът я заля с вряла, после с ледена вода. Таванският апартамент на Уил, макар и в центъра, беше по-долнопробен и от общото им жилище с Биби, но в повечето случаи преспиваха тук. Така избягваше сутрешния кръстосан разпит на приятелката си.

Щом излезе от банята, телефонът й иззвъня. Беше Биби.

— Днес те искам на едно прослушване с мен! — заяви тържествено тя.

Стиви си сложи очилата и седна на леглото. Уил развърза възела на хавлиената й кърпа, тя се свлече и той прокара лениво пръсти по гърба й.

— Как така?

— Трябва ми партньор. Ще се получи хиляди пъти по-добре, ако чета репликите с мой човек, а с теб се чувствам най-удобно и се отпускам. Така мога да изкарам целия си потенциал наяве. Инак все се притеснявам и пропилявам шанса си! А ти успяваш да извлечеш най-доброто от мен.

— Не знам, Биб…

— Моля те — настояваше Биби, — ролята си струва и много я искам! Моля те, ела с мен!

Стиви беше объркана. След партито у Линъс Позън приятелката й сътрудничеше на режисьора по няколко проекта и настояваше и Стиви да му звънне, но вече се беше предала след дългата поредица от откази. Стиви знаеше единствено, че срещите на Биби и Линъс са на някакви поверителни места. Повече така и не научи, което беше доста странно за приказливата й приятелка.

— Моля те само да ми подхвърлиш няколко реплики — продължаваше Биби. — Страшно много искам тази роля. Моля те!

— Добре — въздъхна Стиви. Все някак трябваше да й се отблагодари за помощта и добрината. — Кога ме искаш?

Уил я притисна в прегръдките си и тя усети възбудата му.

— На момента! — прошепна в ухото й той.

— В два часа — радостно отговори Биби. — На Парк авеню. Страшно съм ти благодарна!

Стиви затвори телефона и каза:

— Трябва да тръгвам.

Уил я хвана през кръста.

— Трябваш ми за пет минутки! После те пускам да си ходиш.

 

 

Прослушването беше на втория етаж на стара сграда с офиси на Парк авеню. Пред стаята имаше опашка от изпълнени с надежди кандидати. Още с пристигането си двете момичета привлякоха поредица от недружелюбни погледи. Според Биби това било напълно нормално. След като си взеха кафе от автомата, тя подаде куп листове на Стиви и каза:

— Ти ще четеш репликите на Джери.

— Джери мъж ли е?

— Не. Като Джери Хол, сещаш ли се?

— Аха… А ти коя си?

Лицето на Биби придоби замечтано изражение.

— Аз съм Лорън. Тайничко съм влюбена в съпруга ти, но ти за нищо на света не бива да научаваш, защото сме много близки приятелки. А пък ти още по-тайничко си влюбена в мен! Тъй като си много примерна домакиня, ти в никакъв случай не би разтрогнала брака си заради друг човек, особено пък заради жена! Шок, ужас и разни такива. Пиперливо, нали?

— Ролята на Джери ми звучи по-интригуващо от тази на Лорън.

Биби сви рамене.

— Но пък Лорън е главната героиня. Сюжетът разказва нейната история. От което следва — тя направи артистична чупка в кръста, — че получа ли ролята, аз ще съм звездата на филма!

— Мислех, че нещата се развиват добре с проектите на Линъс — подхвана Стиви. — А ти като че ли си решила да изпробваш нещо ново…

Биби хвана ръцете й.

— Да вървим, инак ще изпуснем реда си.

Прослушването мина по мед и масло. Стиви успя да прочете репликите ясно и не предаде надеждите на Биби, което си беше сериозен подвиг, тъй като сценичните изяви никак не й допадаха. Е, първите няколко минути се обърка, но после влезе в тон. Биби изнесе мелодраматично представление, по-подходящо за Шекспировия театър, отколкото за холивудска снимачна площадка. Стиви определено намираше излъчването й за обаятелно, но не можеше да пренебрегне факта, че малко преиграваше: сценарият предполагаше лека степен на загадъчност, един вид покана към зрителите сами да си направят заключение за чувствата на героите. Но може и да не беше права, защото не познаваше мистериите на актьорското майсторство.

След прослушването членовете на журито обсъдиха представянето им насаме, благодариха им и се обърнаха към следващите кандидати.

Двете излязоха на улицата и Биби подскочи от радост.

— Разказахме им играта!

Стиви се усмихна поощрително.

— Справи се блестящо. Как успяваш да запаметиш всичките тези реплики! Аз не бих могла.

— Наистина ли мислиш, че се представих добре?

— Абсолютно. Кога очакваш да ти се обадят?

— Кери ще се свърже с мен веднага.

Биби започна да маха на такситата и добави:

— Стискай кълки за мен!

— Моля?

— Шегичка! — засмя се приятелката й. — Знам, че не можеш, нали си все с Уил.

— Доста тъпа шега. Освен това не съм с Уил. Не съм с никой.

Биби присви очи.

— Да не би да имаш фобия от обвързване?

— Нищо подобно — усмихна се Стиви. — А ако е така, сигурно е временно.

— Но, мила, любовта е най-чудното нещо на света. — Тя притисна длани към гърдите си. Обичай силно и за цял живот!

— Не на мен такива.

Едно такси спря и Биби отвори вратата.

— Е, знаеш какво ти пожелавам!

Стиви знаеше. Но любовта й беше донесла само болка и мъка. Той нито веднъж не й беше казал, че я обича. Дори когато направи аборт.

— Благодаря ти, че дойде, Стив.

— За теб — винаги. А и се забавлявах.

В този миг от сградата изскочи млада руса жена с чорлава конска опашка, огледа улицата и им махна. Стиви я разпозна — отговорничката за разпределянето на ролите.

— Биб, онази жена ни маха, виж!

— Божичко, Стив! Дали няма да ми предложи ролята? Какво да правя?

Стиви се засмя.

— Ще я приемеш и толкова.

Жената приближи и каза:

— Бихте ли се върнали? Искаме да ви чуем отново.

— Разбира се — зарадва се Биби.

— Не вие. — Отговорничката гледаше Стиви. — Вас искаме да чуем, ала този път в ролята на Лорън. Търсим персонаж като вас от дълго време. Мислим, че сте идеална за ролята. — Усмихна се широко, разкривайки дребни, но хубави зъби. — Е?