Виктория Фокс
Островът на изкушението (10)

8

Аврора

В тесни кожени панталони и разкопчана бяла риза, Том Наш се загледа в отражението си в стъклените врати на терасата. Звукозаписното студио му разказваше играта. Приглади още веднъж изрусената си на кичури коса. Аврора го наблюдаваше с интерес.

— Не ти ли е топличко в тези панталони? — попита тя, запали тънък джойнт и се отпусна в шезлонга край басейна. Палещото слънце проникваше дори през марковите й слънчеви очила и изпълваше полезрението й с малки точици. — Имам чувството, че ще се стопят на бедрата ти.

Баща й полагаше прекалено големи грижи за външния си вид. Кожата му беше почти оранжева вследствие на процедурите в солариума и сауната в сутерена, които друг така и не използваше. Майка й имаше красива млечнобяла кожа и хроничен страх от меланома. Показваше се на открито единствено под прикритието на широкополи шапки и рокли с дълги ръкави. Аврора нямаше физическа прилика с никой от двамата.

Беше свикнала да не получава отговор на въпросите си, когато баща й се контеше. Последният хит на родителите й, „Неизменна любов“, лежерна, приспивна кънтри балада, струеше от къщата. Аврора пъхна слушалките на айпода в ушите си и усили до дупка любимия си стар албум на „Пърл Джем“. Изтегна се на шезлонга и потъна в музиката. Открай време залиташе по рокаджии. Преди няколко седмици беше отишла на концерт на една нашумяла група от Уисконсин и беше завършила вечерта със секс с китариста в басейна на мама и тате. Обърна поглед към синята вода и си спомни сцената с прилив на копнеж: ръцете й, стиснали мраморния ръб на басейна, тласъците, вливайки граничеща с болка наслада, изплисканата извън ръба вода… В сравнение с Фара тя общуваше с далеч по-готини и по-зрели мъже. Всъщност не се беше виждала с най-добрата си приятелка от нощта на катастрофата.

Над главата й надвисна сянка. Аврора отвори очи и извади слушалките. От нея се разнасяше миризма на трева, но Том, както винаги, се правеше на ударен.

— Ще тръгвам, миличка — обяви баща й с провлачен тексаски акцент, който многото години в Ел Ей не бяха успели да заличат. Той разроши косата й и добави: — И да слушаш.

— Разбира се. Както винаги.

Том повдигна вежди. Скорошният й позор противоречеше с казаното.

— Къде е мама?

— Излезе.

— Няма ли да идва с теб?

— Има сеанс с Линди.

Линди беше психотерапевтката на майка й. Шерилин я посещаваше, откакто двойката беше научила — скоро след раждането на Аврора, — че не могат да имат повече деца. Аврора намираше дълготрайното й упование на Линди и психарските й терапии за леко обидни. Нима беше недоволна, че има дъщеря като нея?! Том не се оплакваше от липса на друго дете.

— Кога ще се върне? — Аврора се надяваше да прекара следобеда сама. Можеше да покани Фара на гости. А и Исус, който, да се надяваме, имаше по-голям брат!

Том не знаеше часа на завръщането на майка й. По отношение на кариерите си родителите й винаги действаха заедно, но опреше ли до лични въпроси, живееха отделно.

— Сериозно ти говоря — каза Том, опитвайки да звучи строго. — Дръж се прилично.

Аврора го удостои с най-пленителната си усмивка.

— Ще слушкам, тате.

Баща й не й повярва. Едва преди два месеца дъщеря му припадна зад волана след коктейл от разнородни наркотици. Ченгетата пристигнаха на мястото на катастрофата и незабавно я откараха в болницата, където изпомпаха целия й стомах и я оставиха да повръща до пълно изтощаване. Не й се размина и арестът. Както и потресаващата снимка. Световните медии я глътнаха като топъл хляб: малката Аврора Наш, някогашното русокосо ангелче на двамата най-преуспели, консервативни и високонравствени американски звезди, се беше превърнало в опиянчена дива на петнайсет години, надрусана до козирката, разминала се на косъм със смъртта. Поведението й шокираше — пренебрежителен поглед и несъответстващо на възрастта й отегчение от живота.

С нагънат като акордеон таван, ферарито ставаше единствено за вторични суровини. Том и Шерилин бяха бесни. Наказаха я за седмица, но още на втората нощ тя се измъкна от стаята си с помощта на Джена. Родителите й така и не разбраха. Том й купи нова кола, но с условието, че ще я кара поне след месец. А и властите още не й бяха възстановили правомощието да шофира. Още колко ли време щеше да кисне без возило?!

— Не може така — заяви Шерилин, но по-скоро състрадателно, отколкото ядосано. Понякога й се искаше майка й да беше с по-силен дух. — Няма да е лошо да те запозная с Линди.

Господи! Предпочиташе да пукне, вместо да посещава кабинета на Линди. По всяка вероятност щяха да провеждат съвместни сеанси или нещо още по-отвратително. Изключено! За пореден път щеше да се измъкне от ситуацията с миловидна усмивчица, големи закръглени очички и искрени обещания.

— Доскоро, дребосък — каза Том и я целуна.

— Доскоро, тате.

Аврора свали горната част на банския си, отпусна се на шезлонга, сложи слушалките в ушите си и отново се замечта за привлекателния китарист и секса в басейна.

Сепна се от хладния въздух. Явно беше задрямала. Слънцето вече залязваше. Колко ли време беше прекарала в страната на сънищата?

Погледна часовника си: наближаваше седем.

Взе дрехите си и влезе в къщата през големите плъзгащи се врати. Имението беше в кънтри стил с нюанси на холивудски блясък. В чест на Том се забелязваха и елементи на тексаска архитектура. Аврора си наля чаша лимонада от хладилника. Отделението за плодове и зеленчуци беше запълнено с авокадовите маски за лице на Том.

Вратата зад гърба й се затвори и тя подскочи.

— Ти пък кой си?!

Някакво момче — по нейна преценка година-две по-голям — стоеше на входа, натоварено с кафяви пазарски торби. Младежът беше с мургава кожа, тъмна коса, набито тяло, зелени очи и свежо, гладко лице. Той изглеждаше не по-малко стреснат от нея.

Аврора се осъзна, че е гола от кръста нагоре. Покри гърдите си с ръце, но голотата й вече беше оказала ефекта си върху неканения гост. Бузите му пламтяха.

— Аа… аз съм… Майка ми е… — Английският му беше доста зле. В съзнанието й изплува мъгливият спомен за мексиканската икономка, която родителите й бяха наели неотдавна.

— Син си на Хулиета?

— Да — отвърна той, все още забил засрамен поглед в земята. — Днес тя не добре… Аз дойдох да помогна… Госпожата каза, че може…

— Говорил си с майка ми? — попита Аврора, свали ръцете си и отпи глътка лимонада. В стаята беше прохладно заради климатика и зърната й се втвърдиха.

Момчето закима. Остави торбите на плота и промълви:

— Аз тръгвам… Вие заета…

— И няма да ми помогнеш да прибера продуктите? — учуди се Аврора, сочейки към пълните торби. — Нали беше дошъл да помагаш?

Досега не беше виждала тъмнокож да се изчервява. Той не беше по-висок от метър и седемдесет, не точно предпочитаният от нея калибър мъже, но определено я привличаше. Интересно дали беше девствен.

— Как се казваш?

— Себастиан.

Тя се усмихна, седна върху плота и кръстоса крака. Очите му бяха на нивото на гърдите й.

— Играеш ли билярд?

Той преглътна и стрелна поглед към басейна.

— Защо гледаш басейна, глупчо? — Не че не можеше да се сети и за няколко развлекателни водни игри. Придърпа ръката му към дясната си гърда и усети как пръстите му притискат меката й плът. Погледът му се плъзна по тялото й. Устата му беше полуотворена — може би от страх, може би от захлас. Допирът на Себастиан стана по-настоятелен и другата му ръка стисна лявата й гърда. Той се наведе и пое едното й зърно с устни.

— Ела с мен — прекъсна го Аврора, слезе от плота и го поведе към игралната зала. На билярдната маса със зелен филц лъщяха подредените топки, а отстрани бяха подпрени щеките.

Момичето седна на ръба на масата, докосвайки гладкия, лъскав фурнир с голите си бедра.

— Съблечи се — нареди тя.

С нервни пръсти Себастиан изхлузи тениската си през глава, разкопча колана и събу дънките си. Имаше широки плещи и мускулести, яки крака. Пенисът му напираше под бельото и беше със скромен, но достатъчен размер. Смъкна слиповете си и ги изрита настрана.

Тя свали бавно долнището на банския си и в момента, в който разтвори крака, Себастиан я притисна, обезумял от страст.

— По-кротко! — дръпна се Аврора. — Не забравяш ли нещо?

Мексиканецът клекна и зарови в джобовете на дънките, докато извади цветна опаковка с презерватив. До тук с предположението за девствеността. Момчето я облада, тя легна на масата и билярдните топки се разпиляха. Вкопчи ръце в ръба, а Себастиан проникваше все по-навътре и по-настървено с ръце под задника й. Почти се беше покатерил върху масата, с едното коляно опряно на зеления филц, а с другия крак здраво стъпил на земята за опора. Такова яко чукане не й се беше случвало. Той се качи на масата, застана на колене и я обърна по корем. Две от топките се затъркаляха и се чу кадифеното туп на точно попадение. Мексиканецът притискаше с едната ръка корема й, а с другата мачкаше гърдите й. Когато влязоха в равномерен ритъм, Аврора сграбчи една от щеките и я придърпа под себе си, докато не почувства хладната й, гладка повърхност между краката си. Момчето пое нещата в свои ръце, стисна края й и когато Аврора беше на ръба на оргазма, извади щеката изпод тялото й, оттегли члена си и плъзна на негово място гладкото дърво. После свърши със заседнал в гърлото стон. Аврора извика в неудържим оргазъм. Момчето се отпусна върху нея и двамата останаха неподвижни и без дъх.

— Мамка му! — успя да рече Аврора. — Чукаш се като истински бик!

Себастиан зацелува гърба й, от тила чак до опашката. Още не бяха отшумели спазмите от оргазма й, когато прокара език между бедрата й. Тя се усмихна сластно и се отдаде на поредния прилив на наслада. Той продължи с пръсти и тя изпита втори оргазъм, който я разтърси, така че не чу вратата на игралната стая да се отваря.

Шерилин Роуз изпусна чантата си на земята. Себастиан скочи от масата и трескаво нахлузи дънките си, мърморейки на испански.

По дяволите!

По дяволите, и пак по дяволите!

Аврора вдигна поглед, издуха падналите върху лицето си потни кичури и каза:

— Здрасти, мамо.