Виктория Фокс
Островът на изкушението (49)

47

Аврора

 

— Майната им на „Страйк Рекърдс“ — заяви Кейси Амос и дръпна от дебелия джойнт, преди да го подаде на Аврора. — Ще говоря с татко и с хората му — и си уредена.

Намираха се в скромното жилище на Роланд Амос край Венис Бийч. Разположили се бяха в домашния киносалон в сутерена. Кейси лентяйстваше върху коженото канапе, заровил ръка в кутия с желирани мечета. Аврора го познаваше едва от месец, но вече знаеше, че е пристрастен към тях не по-малко, отколкото към белия прашец и хапчетата екстази.

„Непотизъм“, една от думите, които беше научила от Паскал, изскочи в съзнанието й. Имаше чувството, че славата на Роланд Амос натежава над главите им: стените бяха отрупани с рамкирани платинени дискове и снимки, от които големецът се хилеше самодоволно в компанията на богопомазани имена от музикалната индустрия, някои чак от звездната ера на седемдесетте и осемдесетте години.

— Забрави — каза Аврора. — Рита е поела нещата в свои ръце.

Кейси вдигна вежда учудено и нима можеше да го вини. Хората от „Страйк Рекърдс“ бяха вбесени. Вече три пъти им беше връзвала тенекии и никак не я изненадваше, че не гледат на нея с добро око. Е, добре де, първия път вината беше изцяло нейна, признаваше си без бой, но можеше да се закълне, че Рита не й беше казала за втората среща (макар и тя самата да твърдеше, че Аврора била твърде пияна, за да си спомни). За третата уговорка беше отишла на грешен адрес, а после беше заседнала в трафика поне час. Докато успее да се придвижи до правилния адрес, всички вече си бяха тръгнали, а входящата поща на айфона й преливаше от гневните съобщения на Рита. „Проваляш си живота“ — упрекваше я агентката й. „Какво се случва, Аврора? Какъв е проблемът?“ Все едно пък можеше да й сподели. Изобщо с кого можеше да сподели?

Непотизъм. Дали щеше да се възползва от привилегии в отношенията си със „Страйк“ заради престижа на Том Наш, или да извлече полза от връзките си с Кейси и баща му нямаше особена разлика. Никаква даже.

— Успех тогава — каза Кейси, ровичкайки из кутията с мечета.

Аврора дръпна стабилно от джойнта и се отпусна назад. На големия екран вървеше новият видеоклип на Джъстин Бийбър. Кейси изпръхтя пренебрежително и напълни устата си с бонбони.

— На кого му дреме така или иначе? — измрънка Аврора под носа си. — И без това не мога да пея.

— И откога бизнесът разчита на талант?

— Къде му е смисълът тогава? Няма ме в танците, сценичното ми поведение е отврат. И един тон не мога да изпея правилно. — Косата на Бийбър беше като мираж.

— Лайняна работа — смънка Кейси. — Човек не може да си смени гена.

Аврора глътна дим. Ген.

— Успешен пиар, удобни връзки — съгласи се тя. — Не опира до талант.

— На кого му е притрябвал шибаният талант? — попита приятелят й, жестикулирайки към екрана. Внезапно звукът от жвакането на желираните мечета стана нетърпим. — За мен се грижи татенцето. Един ден ще ме прати на върха. Да не съм луд да се оплаквам?

— Ами ако ти хрумне да се заемеш с нещо друго?

— Какво например?

— Знам ли, нещо различно.

Кейси сви рамене.

— Защо ми е? — Взе грубо свитата цигара с марихуана, дръпна силно и се отпусна назад, издишвайки тънка струйка дим.

Помълчаха малко. Видеоклипът на Бийбър свърши.

Аврора попита:

— Според теб възможно ли е да откроиш истинското си аз от онова, в което животът те е превърнал?

Кейси направи смахната физиономия.

— Ъ?

— Представи си, че си се родил на другия край на света, отгледали са те други родители, живееш съвсем различно… Как би се чувствал?

— Майната му на всичко.

— Как можеш да си сигурен кой си всъщност?

Кейси се протегна към нея.

— Искаш ли да ми врътнеш една свирка?

— Яж си задника.

Очевидно репликата й не го засегна.

— Спри да мрънкаш. Радвай се на късмета си. Милиони хора биха убили да са на твое място.

Аврора изпита ненадеен копнеж по пансиона „Света Агнес“. Колкото и да го беше плюла, сега всичко даваше, само и само да се върне в общежитието, да поприказва с Паскал в тъмната стая. Искаше й се да разпита старата си приятелка за Жан и за Какатра, и за Рубен ван дер Мейде, но в същото време се боеше да признае пред себе си вероятността Паскал да е била наясно с всичките им мръсни игрички и да си е замълчала, което я правеше не по-малко умопобъркана от братовчед й. Миналата седмица Фран Харингтън й беше написала съобщение, споменаващо, че Паскал била приета в един от най-реномираните колежи в Женева и се била сдобила с двойно по-възрастно от нея гадже, което свирело във фолклорна група. Онази част от живота й сега бледнееше като далечен сън, което й се струваше иронично, при положение че единствено тя се отличаваше с някакъв смисъл. Приятелството й с Паскал я беше свалило от облаците, принудило я беше да преоцени всичко — кога преди се бе замисляла така дълбоко? Глождеше я чувството, че Ел Ей и жителите му я изцеждат отвътре.

— Кейси, може ли да ти споделя нещо?

— Давай.

— Не мисля, че Том и Шерилин са истинските ми родители.

Той се обърна към нея с кървясали очи и прихна в смях, преди да осъзнае, че говори сериозно.

— Мисля, че са ме осиновили още като бебе, но не знам как и от кого.

Кейси видимо се мъчеше да установи дали не го занася.

— Друг път.

— Май не са могли да си направят свое дете, незнайно защо, но не са искали да се разчува, затова намерили бебе, което представяли за свое.

— Глупости на търкалета — изненада я Кейси с присмеха си.

— Ти пък откъде знаеш?

Кейси прокара пръсти през косата си.

— Слушай, човече, съвсем нормално е. И аз съм си задавал тези въпроси. Не е ли така с всяко хлапе? Родителите са кофти работа. Ще ти мине.

— При мен е различно — настоя Аврора. — Чувствам го. Чувствам, че съм попаднала на истината. Но приема ли я, трябва да приема и факта, че цялото ми съществуване е било лъжа.

Очите му имаха крайно дрогиран вид.

— Кейси…?

— Хмм?

— Моля те кажи нещо.

Той й предложи кутията с мечета.

— Искаш ли бонбонче?

Аврора призова всичката си смелост за следващото откровение.

— Мисля, че са ме поръчали. — Погледна го, за да види как ще реагира. — Сещаш се, от каталог или нещо такова.

Той се разсмя искрено.

— Това е откачено.

— Така ли смяташ? — Ръцете й така трепереха, че едвам успя да запали цигара. — Виж какво, представи си… представи си, че на някой голям, ама голям богаташ му скимне да изкарва пари, като открие бизнес с деца. Да продава на разни величия. Като моите родители например.

— Няма кой да му позволи да открие такъв бизнес.

— Ами ако се преструва, че се занимава с друго? — Млъкна за момент, чудейки се колко ли близо до линията е разумно да припари. — Рехабилитационен център например. По този начин ще привлича точно уязвими хора, загубили вяра в живота си.

Кейси се беше отнесъл нанякъде.

— Готина идея — провлече мудно той.

— Такава си е, нали? Тъкмо там е въпросът. Хитроумна е. Големи пачки. Фрашкани с пари двойки, готови да си платят за какво ли не. За какво друго да ги похарчат, ако не за единственото нещо на земята, което не се купува с пари? Само дето вече и то се купува, Кейси. Имат ли пари, уредени са.

Кейси вдигна вежда невярващо.

— И си решила, че ти си едно от тези деца, така ли?

— От твоята уста звучи сякаш току-що съм ти изтърсила, че са ме отвличали извънземни.

— Също толкова изтрещяло е.

— Знаех си, че няма да разбереш.

Кимна с глава към екрана, където поредната малолетна звезда се перчеше с новата си песен.

— Може и тя да е от тях, а? — След секунди изникна и ликът на красавец от елитен холивудски сой. — Ами той?

Аврора си спомни как изглеждаха родителите му.

— Аха… — каза замислено. — Като нищо.

— А на вашите пък защо им е да го правят?

Толкова пъти беше прехвърляла същия въпрос в главата си, мъчейки се да измисли отговор. Кое нещо на света си заслужаваше да потопиш целия си живот в лъжа? Какво криеха Том и Шерилин?

— Не знам.

Кейси изсумтя.

— Голяма си кукувица.

— Чуй ме — примоли му се тя. — Мама и татко се държат като непознати. Нищо не правят заедно, почти не се засичат дори; нищо не ги свързва и понякога имам усещането, че просто са ни заточили в обща къща и никой от нас не знае как е попаднал там! Казвам ти, бракът им е шантав…

— Всеки брак е шантав. — Отвори торбичката си с тютюн. — Просто не се омъжвай.

— Не е само това. Животът ми също не е наред. Това… — размаха ръце из стаята — … всичко това някак не пасва!

Кейси вирна вежда за пореден път.

— Сигурна ли си, че си преживяла пубертета?

— Знаеш ли какво? — Едвам сдържа напиращите сълзи. — Забрави, че изобщо подхванах темата.

Той се метна на креслото до нея и лепна една влажна целувка на бузата й.

— Извинявай, но предпочитам да ти го кажа директно. Звучи гламаво.

Аврора се отдръпна от него и съсредоточи вниманието си върху цигарата. Съзнаваше, че на този етап твърденията й са чиста мъгла — нужни й бяха доказателства. Дори след година, когато видеше двойката от острова на Рубен ван дер Мейде да парадира с чуждото бебе пред пресата, пак беше с вързани ръце.

— Вероятно си прав — отвърна отнесено.

 

 

В другия край на града Том Наш се наслаждаваше на ежеседмичния си комплект от спа процедури в „Спрингс Сентрал Ризорт“ в Бевърли Хилс. Обожаваше да релаксира: какво по-хубаво от това да се поизпотиш в сауната и да си направиш една отпускаща парна баня, преди да се оставиш в ръцете на професионалистите за масаж на скалпа и пилинг на кожата. Заслужил си го беше. Благодарение на триумфалното си турне с един замах беше подсигурил на марката „Наш“ челна позиция в шоубизнеса. Сбръчкал се беше от работа, за да ощастливи феновете и звукозаписното студио. Тук получаваше възнаграждението си — малко почивка и блажен отдих. Така обичаше да се глези.

— Едва не ме съсипа — заяви пред Стюарт Лъвъл, продуцента му. Двамата често разпускаха заедно. — Май силите ми се изчерпаха.

От години Стюарт имаше тежката дума в „Страйк Рекърдс“. Мъж над четирийсетте, с яко телосложение, боядисана в смолисточерно коса и месесто, восъчно лице. Вследствие на нескопосана пластична операция кожата беше изопната по черепа му като маска, а в лошите дни, за негова огромна тревога, изглеждаше като превъплъщение на Майкъл Майърс от „Хелоуин“. Беше семеен човек, редовен клиент на елитните агенции за компаньонки, и вкъщи го чакаха съпруга, сякаш излязла от списание за домакини, и двама синове — тийнейджъри. Направо смърдеше на пари, изкарани с усърдния труд на другите и пазени на сигурно в джобовете му.

— Нямат да хвърляш толкова сили, като върнем Шерилин в играта — отвърна Стюарт, облягайки се на стената в парната баня. Въздухът беше така наситен с евкалиптови пари, че виждаше само на няколко сантиметра пред себе си. Едва различаваше силуета на Том на отсрещната пейка.

— Точно това ме притеснява — сподели Том, вдишвайки дълбоко ментовия аромат през ноздрите си. Имаше чувството, че скалпът му се разтапя; капчици пот се търкаляха в корените на косата му и го гъделичкаха. — Не съм убеден, че ще ни позволи да я върнем в играта. В лошо състояние е…

— Не можем да си позволим да я носим на гръб — заяви Стюарт безцеремонно. Двамата си бяха много близки от години, затова не се стесняваха да говорят болезнено откровено един с друг. — Трябва ни цялото семейство Наш в комплект. Това включва Шерилин и Аврора.

— Знам — съгласи се вяло Том, изморен от жените в живота си. — Ще намерим начин.

Стюарт се изправи. Изпод бялата кърпа около кръста му щръкна възбуденият му пенис.

Дъхът на Том секна. Колкото и пъти да се беше случвало, пак онемяваше при гледката. Също както се беше стряскал като дванайсетгодишно момче, когато, разлиствайки списания от рода на „Мистър Гей Америка“ в стаята си, дочуеше стъпките на баща си по стълбището и се спуснеше с разтуптяно сърце да крие порното под матрака и да закопчава ципа на панталона си, молейки се да не разкрият мръсната му тайна, понеже не беше позволено да си падаш по други момчета. Абсурд. Всяко момче като него трябваше да залита по момичетата, с техните сладникави кожи, плиткоумни хихикания и лепкави устни.

Учеха го, че гейовете са извратени. Че страдат от душевна болест. Порок, с който задължително трябваше да се борят.

Сега пак се чувстваше като онова ужасено момче. Сякаш всеки момент щяха да го спипат в крачка. В стомаха му се надигаше онова прималяващо усещане — странна смесица от отвращение и приятна тръпка.

— Ела при мен — каза дрезгаво, облизвайки устните си, пресъхнали въпреки влажната пара.

Стюарт се подчини. Коленичи между краката на Том, свали кърпата и забоде глава в чатала му. На Том открай време му трябваше малко повечко време да се надърви. Дори след дългогодишната му практика страхът, че някой ще ги хване, попритъпяваше страстта.

И двамата съзнаваха колко рискуват.

Когато членът му потъна в устата на музикалния продуцент, Том се отдаде на сладкия прилив на удоволствие. Хвана с ръце главата на Стюарт и затвори очи, тласкайки ерекцията си в задната стена на гърлото му. Това беше единственият начин да изживее фантазиите си, единственият дискретен начин. Свърши бързо и в обилно количество, усещайки бесните удари на сърцето си и леещата се по тялото му пот. От крайчеца на едното му око се отрони сълза.

С отработената точност на часовников механизъм Том стана от пейката и се обърна. Вирна задника си и разтвори крака. След секунди от точката на напъна в тялото му избухна същински екстаз.

Беше се заклел да се наслади на всеки един миг. Денонощно копнееше за мъжки ласки, мислите му непрекъснато се връщаха към нещото, което обществото му забраняваше. Вместо това го заставяше да си играе на семейство, на американския модел мъж, мачо от класа. Още откакто кариерата му се изстреля преди двайсет години…

Дълго време беше залъгвал света.

Дланите му се залепиха за пейката, давайки му опора срещу мощните тласъци на Стюарт.

Поне в този момент жена му и дъщеря му бяха на светлинни години от съзнанието му.