Виктория Фокс
Островът на изкушението (25)

23

Стиви

Марти я запозна със Зандър Джейкъбсън на обяд в „Айви“. Зандър беше с еврейски произход, трийсет и две годишен сценарист и режисьор, прочул се покрай популярен американски комедиен сериал за лекарската професия. Беше мургав и с изпитателен поглед, сякаш се гласеше да подложи събеседника си на кръстосан разпит.

Новият филм на Зандър предлагаше остроумно представяне на живота по прочутата отсечка „Стрип“ в Лас Вегас. Имаше вероятност Стиви да получи главната роля на вариететна танцьорка с трудно минало, която получава неустоимо предложение от загадъчен непознат. Сценарият грабна вниманието й. Стори й се оригинален, дързък и вдъхновяващ. Зандър беше успял да проникне дълбоко в женската психика и всяка дума звучеше истински. Персонажът на танцьорката съчетаваше преживявания, познати на Стиви от собствения й живот. По думите на Марти филмът й осигуряваше стъпка нагоре към славата.

Следващия петък агентът й я зарадва с новината, че е одобрена за ролята.

— Заминаваш за Вегас?! — възкликна Бен Райнър. В последно време той почти не си показваше носа от апартамента и Стиви едва го издържаше.

— Да — троснато отвърна тя. — Май така е най-добре.

Бен отвори хладилника и огледа полупразните му рафтове.

— И кой ще пазарува?

— Ти ще пазаруваш. Не е толкова сложно.

— Не всички тънем в пари — сопна се той.

Стиви осъзнаваше, че възходът на собствената й кариера подчертава горчивия погром на неговата, но както и да постъпеше, все излизаше виновна. Бен щеше да е доволен само ако и тя се излежаваше безработна в апартамента. Но в такъв случай кой щеше да плаща всички сметки и да задоволява неизчерпаемата му потребност от пица, бисквити „Орео“ и кофи със сладолед, сякаш страдаше от постоянен предменструален синдром!

Актьорският състав и останалите от екипа бяха настанени в хотел „Дезърт Джуъл“, внушителна сграда в северната част на „Стрип“. Стиви беше посрещната от пиарката си Уанда Джерънд — блестяща брюнетка с отличен професионален маниер, но и упорита като ротвайлер.

— Следобед ще се срещнем с пресата — уведоми я Уанда, когато се качиха в апартамента на Стиви. — Така ще си спестим удоволствието да гоним хиените от снимачната площадка.

Стиви беше за пръв път в Греховния град и пищността му надхвърляше всичките й очаквания. Никога досега не се беше потапяла в подобна атмосфера. Хората разправяха, че старият блясък бил избледнял, че в наше време всичко било бутафорно, и въпреки това въздействието на града беше неповторимо. Кичозните кабарета, свръхмодерните хотели и арогантните светещи реклами на казината би трябвало да я смутят и притеснят. Но не, тя беше в този прекрасен хотел, имаше лична пиарка и се чувстваше чудесно сред цялата тази помпозност.

— Като че ли съм в палат! — ахна Стиви при вида на гигантското легло със златиста копринена покривка, претъпканото барче и луксозната баня с джакузи и сауна.

— Добре дошла в Лас Вегас — рече Уанда и продължи да щрака по клавишите на блекберито. Тя познаваше града като дланта си и го намираше за доста неприветлив.

Заснемането на филма се оказа най-интересното приключение в живота на Стиви. Снимаха в специално изграден за целта салон, който беше като скалъпен от евтина пластмаса, но на екрана не отстъпваше на обстановката и в най-изтънчените театри на Вегас. Персонажът на Стиви беше изтъкан от крайности: в единия момент пееше, в следващия — плачеше. Ту танцуваше в брилянтен тоалет, ту плюеше отрова срещу отчуждената си майка. После излизаше на сцената за комедиен етюд и след края му откриваше най-добрата си приятелка с игла във вените… Влюбваше се лудо, но и пропадаше в черната бездна на отчаянието. Стиви играеше зашеметяващо. Партньорите й и снимачният екип бяха удивени от скромността й, от блестящото й сценично излъчване и вродения й актьорски талант.

Зандър изискваше от актьорите си пълна концентрация. Макар и перфекционист, режисьорът винаги подхождаше справедливо. Не допускаше компромиси и отделяше внимание и на най-дребните детайли. Беше положил много труд и по сценария.

Всички в студиото се трудеха усърдно и бяха сплотени. Седмица след началото на снимките Зандър я придърпа и я попита без увъртане:

— Съгласна ли си да се съблечеш от кръста нагоре?

В договора не беше спомената голота, в каквато и да е степен… Струваше й се, че би превъзмогнала и неудобството от снимането на подобна сцена, но… като че ли се притесняваше да се съблече пред Зандър, когото харесваше все повече и повече.

— Ами, аз…

— Сцената не се получава в оригиналния си вариант — обясни той. — Изглежда някак неестествено. Струва ми се, че благоприличието е изкуствено. — Вдигна поглед към нея. — Държа да знаеш, че не си длъжна да го правиш. Не бих искал да те поставя в неловка ситуация. Ролята е твоя, решението — също.

Тя кимна.

— Смятам, че си прав.

Сцената — страстен миг на двама влюбени без описване на плът — изглеждаше добре на хартия, но на лента… оставяше чувство на наложена нравственост.

— Ще говоря с Тайлър и може да направим проба. — Тайлър изпълняваше главната мъжка роля. В реалния живот беше по-гей и от Елтън Джон. — Ако усетиш, че се притесняваш, кажи.

Зандър се оказа прав. Сцената стана добре още първия път. Стиви остана доволна, макар лицето й да пламтеше, докато я изгледа. Сластните целувки на Тайлър, пръстите му върху копчетата на роклята й, свличането на фината материя, голите й гърди… и „Стоп!“. Смущението й идваше от факта, че екстазът по лицето й беше породен от мисълта за Зандър Джейкъбсън и за това, че не друг, а той беше свидетел на този интимен момент. За пръв път след пристигането си в тази страна изпитваше истинско желание да бъде с мъж и да проникне в интригуващата му същност. Зандър нямаше нищо общо с бившия й шеф. Той беше грижовен, интелигентен и откровен. Коренно различен човек.

— Зашеметяваща си — похвали я режисьорът. — Рядко попадам на такива таланти. Сега разбирам защо Марти те е лапнал.

— Много мило от твоя страна. Не е за вярване как стигнах до тук. Никога не съм очаквала подобна кариера.

— Четох, че си работила в някакъв офис в Лондон.

— Да. Много отдавна. — Споменът не й беше приятен. Опита да се усмихне. Зандър не откъсваше поглед от нея. — Е, не чак толкова отдавна, колкото ми се струва…

— Животът се мени светкавично.

— Да.

Стиви се запита дали Зандър беше свободен. Не беше споменавал да има приятелка, но това не означаваше нищо. Човек като него не можеше да остане сам задълго.

— Ще ходиш ли на модните награди утре? — попита тя, колкото да каже нещо. „Фронтлайн Фешън“ беше посещавана от много знаменитости благотворителна галавечеря в помощ на американските войски в чужбина.

— Не — извърна поглед той. — Подобни мероприятия не са по вкуса ми.

— Не обичаш грандиозните приеми? — Стиви се опита да прикрие разочарованието си.

— Ами да. — От предишната му увереност нямаше и следа. — Зависи кой ще е там — смутено добави Зандър.

— Аз ще съм там. — Думите се изплъзнаха от устата й и прозвучаха някак флиртаджийски.

За щастие той й отвърна с усмивка.

— Не от теб се притеснявам.

— А от кого?

Зандър се подвоуми, преди да отговори.

— От някогашни съперници. Дълга история… Организаторът на галавечерята ми е… Накратко възгледите ни се разминават.

Стиви беше виждала снимка на организатора. Ледени очи, изискан костюм. Беше чела за него в едно списание. Фамилията му попадаше сред най-големите знаменитости на модния свят като Версаче, Армани, Лакроа.

Моро. След трагичната смърт на родителите си французинът беше поел фамилния бизнес.

Какво ли минало свързваше Зандър с Жан-Батист Моро? Беше твърде рано да задава такива въпроси.

— Значи ще трябва да внимавам — пошегува се Стиви.

Той не отвърна на усмивката й.

— О, да.