Виктория Фокс
Островът на изкушението (56)

54

Стиви

 

— Не бих отишла, дори да ми платиш.

Въпросът беше приключен. Стиви не щеше и да чуе за онзи прокълнат остров.

Зандър завъртя поканата в ръцете си. Златиста от едната страна, бяла — от другата.

— Не ми казвай, че дори ти минава през главата? — Изтръгна я от пръстите му отвратена.

 

 

„60

«Ви Ди Ем Комюникейшънс»

в партньорство с «Ла Люмиер»

Канят

Стефани Спелър

Зандър Джейкъбсън

60 години Рубен ван дер Мейде“

— „Шейсет години Рубен ван дер Мейде“? Все едно почитат годишнина на политически режим.

Беше им я донесъл куриер тази сутрин. Точно когато бяха прекарали достатъчно време в Лос Анджелис, че да си възвърнат поне отчасти чувството за нормалност, да ремонтират брака си, и не щеш ли, бам: скромно напомняне за миналото на съпруга й. Едва дочакала завръщането на Зандър от Лондон, Уанда Джерънд беше уведомила Стиви по телефона, че калифорнийските вестници разгласяват историята за това как Великобритания се била превърнала в сцена на „кризисни брачни разговори“ помежду им. И Лондон в действителност се беше превърнал в сцена на „кризисни брачни разговори“, само дето пресата си нямаше ни най-малка представа колко кризисни бяха всъщност.

— Гледат да ми се подмажат — коментира Зандър. — Искат ме на своя страна.

— Не се и съмнявам. — Стиви хвърли поканата на земята.

Далеч не беше тайна, че Рубен ван дер Мейде навършва шейсет, но как точно беше планирал да посрещне рождения си ден се превръщаше в тема на множество спекулации. Ако питаха Стиви, можеше да върви по дяволите с проклетите си изненади. Достатъчно беше научила за гадняра, че да отпише всяко негово действие като пъклено.

Зандър я хвана за ръката.

— Приключваме — обеща й. — Партито на Ван дер Мейде ще е последното ни събитие за тази година.

 

 

Биби Райнър беше получила роля в захаросана романтична комедийка. Не главната, но пък персонажът на бившето гадже кучка беше щур и оригинален, а и предлагаше на Биби доста широко поле за изява. Най-накрая ролята, за която от толкова време мечтаеше.

Двете със Стиви бяха прекарали сутринта в спа комплекс в Бевърли Хилс. Идеалният шанс да отпразнуват хубавата новина.

— Преливам от радост за теб. — Стиви я беше прегърнала силно. — Никой не я заслужава повече от теб.

Но за Биби релаксацията, да не говорим за празнуване, беше непосилна. Тръпката от постижението й бързо бе отстъпила място на паника, защото отвисоко се падаше по-болезнено. Седмици наред беше пазила заплахите в тайна, преструвайки се, че всичко е наред. Но фактите не лъжеха.

Мръсникът се спотайваше коварно, очаквайки подходящия момент да я пореже, да я разкрие като престъпничка…

Като убийца.

Като се върнаха, Стиви приготви обяд.

— Престани да се тюхкаш около нещо, което може и никога да не се случи — сръчка приятелката си шеговито, забелязвайки разтревоженото й изражение. Отиде да изхвърли кутията от салатата в коша за боклук и окото й попадна върху парчетата от поканата на Ван дер Мейде. Моментално пусна капака.

Биби се занимаваше с лаптопа на Стиви. Внезапно вирна глава, сигурна за момент, че приятелката й е прочела някак мислите й.

— Какво?

Стиви засмука порязаното върху връхчето на пръста си.

— Имам чувството, че умираш от страх да не се изложиш, и напълно те разбирам, понеже това е шансът на живота ти, но трябва да вярваш в себе си, Биб. Ние всички вярваме в теб.

— А. Да. — Затвори лаптопа. — Май съм позабравила как е.

Стиви донесе чиниите.

— Никога не е късно да се върнеш в играта. Самата ти си доказателството. Това си е твоят шанс. Никой няма да ти го отнеме.

Биби установи, че внезапно е загубила апетит.

— Стив, може ли да ти споделя нещо?

— Естествено. — Подаде й вилица.

— Някой се… — Биби се поколеба.

— Някой какво?

— Някой се опитва да ме шантажира. Получих един диск малко след като тръгна за Лондон, но не ти казах нищо, защото и без това само с мен се занимаваш напоследък…

— Какъв диск?

— Нося го… — Биби закърши ръце — … стига да искаш да го чуеш. — Отиде до чантата си и се разрови из вътрешността й. — Първоначално си мислех, че и сама ще се справя — обясни, мъчейки се да запази самообладание. — Но вече не съм толкова сигурна. Като научих за ролята, осъзнах, че тъкмо това е очаквал. Искал е да вкуся новия си живот, за да ме боли повече, като ми го отнеме.

В главата на Стиви завиха сирени за тревога.

— Задръж малко, Биб. За кого говориш? Какво ти е намислил?

Биби й показа диска.

— Може ли да го пусна?

Обезпокоена, Стиви я повлече към кабинета си. Върху бюрото бяха разхвърляни листове от сценария, който Зандър редактираше в момента. Тя взе диска и го пъхна в процепа на стереоуредбата.

За нейна изненада не нечий друг, а гласът на Биби изпълни стаята.

„Трябваше да го направя… нямаше друг начин…“

— Какво е това?

— Слушай.

С вцепеняващ ужас Стиви започна да проумява какво чуват ушите й.

„Мразех го… Не ми беше трудно, понеже го мразех от дъното на душата си… всичките тези унижения. Време беше за разплата…“

— Какво по…?

— Шшшт!

„Подмамих Линъс да се включи в една от любимите си сексигрички, имаше си много любими, а после го завързах здраво. Исках и той да страда, както страдах аз. Исках да изпита моите паника, болка, срам… Омотах въжето около врата му и затегнах примката. Нямах никакво намерение да проявя милостта, за която толкова пъти го бях молила и която никога не получих…“

Гласът от уредбата звучеше упоен, флегматичен. Несъмнено беше на Биби, но някак отвлечен, безучастен, сякаш говореше в просъница.

„Пак бих го направила. Пак бих го убила…“

Записът приключи, оставяйки след себе си само електронна тишина. Сърцето на Стиви натежа, сякаш затрупано от огромна канара. След паузата за нейно вледеняващо изумление прозвуча отличителният дрезгав баритон на Дърк Майкълс.

„Както се досещате, госпожице Райнър, и аз трябва да защитавам интересите си. Линъс ми беше скъп приятел, а аз съм предан на приятелите си. Предан съм и на враговете си. Никога не забравям нито тях, нито дълга си към тях. Запомнете го.“

Записът прекъсна.

Двете се спогледаха. В очите на Биби блестяха сълзи.

— Мислех си, че всичко е свършило — промълви с пресипнал глас, — но съм грешала. Не заслужавам свободата си.

— Как се е сдобил с този запис? — попита Стиви. — Как те е накарал да си признаеш всичко?

— Записът е от Какатра. — Гласът й пресекна. — От онези спа сеанси.

— Какви спа сеанси, мамка му? Отишла си за масаж, а си се озовала в изповедалня ли?

— И аз се опитвам да разбера, чуваш ли? Не по-малко объркана съм от теб. Прослушах го хиляди пъти и най-много ме плаши фактът, че не си спомням да съм разказвала подобни неща. Нищо не помня! Все едно са ми източили информацията, без да знам!

— Но това е невъзможно.

— Така ли смяташ? Не си ли спомняш как Дърк ни обясняваше за онези революционни „методи“? Как Какатра бил най-новаторският рехабилитационен център? Как никъде другаде не предлагали подобни терапии? — Тя затвори очи. — Устроил ми е капан.

— Кой? — Умът на Стиви подскачаше от едно обяснение на друго. — Дърк?

— Да.

— Защо? — Още преди да зададе въпроса си, знаеше отговора. Предупреждението, което й беше отправил на церемонията на Актьорската лига, просветна в съзнанието й с потресаваща яснота. Покрай разкритията на Зандър напълно беше забравила за случилото се.

„Госпожица Райнър трябва да внимава какво прави…“

— Спа сеансите — обясни Биби. — Дърк ми запази часове. Мътните го взели, та нали той ме изпрати на скапания остров! — Ръцете й трепереха. — „Нововъведение“, все така наричаше лечебната техника, с която помагали на звезди, преживели психическа травма. Имаше си даже име. „Вкореняване“. Прилагат хипноза за извличане на първопричината за психическото смущение.

— Хипноза?

— Естествено тогава не знаех — бръщолевеше Биби. — Знаех единствено, че се подлагам на специализирана терапия, препоръчана от Дърк. Въобразявах си, че изпитва угризения заради зверствата, които ми бяха причинили с Линъс… — Успя да сдържи сълзите си.

Стиви се бореше с обхваналото я недоумение. Измамата. Долната хитрина. Островът. Какви ли още грозни тайни криеше? Нямаше ли умора Рубен ван дер Мейде?

— Наистина се възстанових на Какатра, Стив. Не си ли личеше?

Стиви кимна със скован врат.

— Почувствах се като нова. И ефектът продължава. Сигурно това е била причината. Освобождението от тайната!

— Пред кого си я разкрила? Кой е бил до теб?

— Една жена — каза Биби несигурно. — Намирахме се в бяла стая с диван по средата; аз лежах на него със затворени очи… — Нишките на паметта й се заплетоха.

— Само толкова ли си спомняш?

— Да.

— Тоест можем да предположим, че си изпяла и майчиното си мляко под хипноза?

Биби се тръсна в най-близкия стол.

— Сеансът трябваше да е поверителен. Но явно Дърк… някак е намерил начин да запише разговора ни. Само ми е чудно как.

Ситуацията започваше да й се изяснява. Стиви имаше чувството, че се намира под вода и ушите, гърлото и главата й се изпълват бавно с мътна течност.

— Биб — подхвана най-накрая, — докато бях в Ню Йорк Сити, срещнах случайно Дърк Майкълс и си разменихме по няколко думи. Имал подозрения, че смъртта на Линъс не била злополука.

— Моля? И не си ми казала?

— Мислех си, че блъфира.

— Ами Какатра? Какви връзки има там?

— Двамата с Рубен ван дер Мейде са приятелчета. Линъс също е влизал в кръга им. Моето предположение е, че Дърк е поискал услуга от голямата клечка — да те приеме уж за „революционна терапия“, а реално да извлече с измама самопризнанията ти и даже да му подсигури запис. Повярвай ми: Ван дер Мейде е безскрупулен негодник. Стои над всякакви закони.

— Затова ли Дърк настояваше да ме прати не другаде, а задължително на Какатра?

— Готова съм да се обзаложа.

Прозрението се стовари тежко отгоре й.

— Как съм могла да бъда такава глупачка?

— Нямало е как да знаеш. Вината не е твоя.

— Ами сега какво да правя? — Биби скочи на крака и закръстосва из стаята с пребледняло от страх лице. — Никога няма да се отърся, никога! Трябва да се предам на властите, нямам друг избор…

— Имаш. — Признаеше ли си вината, очакваше я доживотен затвор — ако не и по-лошо. Стиви не можеше да го допусне. Щеше да е безобразна несправедливост. — Хрумна ми една идея.

Входната врата се отвори и затвори.

— Ехо? — чу се гласа на Зандър.

След няколко секунди изникна в кухнята и целуна Биби по бузата с приятелско:

— Приятна изненада. — После, разчитайки израженията на двете жени, спря на място и каза: — Какво се е случило?

Погледът на Стиви прескочи от Биби върху Зандър и обратно. Биби кимна в знак на съгласие.

— Ти ли ще му разкажеш или аз? — попита Стиви.

Биби посочи към стереоуредбата.

— Записът говори най-добре, не мислиш ли?

Зандър гледаше объркано.

— Някой ще ме светне ли какво става тук?

— И аз имам да ти кажа нещо — заяви Стиви сериозно, — и едва ли ще ти допадне.

Показалецът й докосна бутона „плей“.

— Май в крайна сметка ще приемем поканата за рождения ден на Рубен ван дер Мейде.