Колин Фалконър
Анастасия (8)

„Само това помня за нея — мразех я. Когато чух, че са ги избили до крак, ми стана жал за Николай, за тази нежна душа. И за Мария, разбира се, и за момчето — никога никому не беше сторило нищо. Но за нея не. Помислих си: «Дано да се е мъчила.» Да, знам, че е ужасно. Но вие не я познавате като мен.“

Анастасия не узна веднага за станалото. Когато се събуди на другата сутрин, Татяна я нямаше в леглото й. Дочу плач от Жълтата стая и помисли, че е малкият, че пак го е боляло нещо през нощта. Облече пеньоара си и се измъкна през полуотворената врата.

Татяна лежеше на дивана, все още по нощница. Доктор Боткин седеше до нея. Николай стоеше до прозореца, с гръб към стаята. Майка й изглеждаше като мъртвец. Тази сутрин не обръщаха внимание дори на хленченето на малкия.

Николай се обърна, разтреперан от гняв. Но на лицето му беше изписано нещо, което досега Анастасия не беше виждала. Страх.

— Върви си в стаята, маленкая — каза той.

И тя се подчини.

Денят продължи и завърши в мълчание. Хранеха се, без да продумат. Сякаш в семейството имаше покойник. Пазачите също мълчаха загадъчно и само си шепнеха, докато патрулираха по коридора.

Една граница беше прекрачена. Анастасия се досети какво се е случило дълго преди доктор Боткин да й го каже на ухото.

Тази вечер разрешиха на местния свещеник, отец Сторожев, да дойде да отслужи вечерня — за втори път получаваше такова позволение. Отецът беше сериозен млад мъж, целият в черно, досущ като Юровски. Свещеници в различно облекло, помисли си Анастасия, но и единият, и другият имаха на свое разположение неведоми сили.

Всички слязоха на долния етаж, в залата близо до изхода за двора. Анастасия вървеше заедно с Олга и Мария. Трите мълчаха, само Татяна хлипаше, притиснала се до баща си. Майка им беше облякла най-хубавата си лилава рокля и доктор Боткин й помогна да слезе по стълбите и да седне в инвалидната количка.

Когато службата започна, Николай падна на колене. Това смирение ли беше, или просто знак, че се предава, запита се Анастасия. Сега всички бяха наистина в отчаяно положение.

Пяха заедно със свещеника, молейки се на света Богородица за своето спасение — ако не в този свят, то в отвъдния.