Колин Фалконър
Анастасия (12)

Анастасия

Аз съм бар дама. Нищо друго. Никога не съм била друго.

Ще си кажете, че това е просто работа. Поглеждаш към някой мъж и се питаш: „Колко ще плати?“ Няма значение, че е тлъста свиня, че смърди на чесън — само парите имат значение, Стася. Сделката, а не купувачът.

Всъщност има огромно значение. Понякога нощем лежа в леглото и си спомням как някой потен старчок пъхти върху мен, и ми се дощява да крещя, да се хвърля в реката.

Питам се дали в онова, другото време — което вече не помня, — дали съм поглеждала някой мъж с мисълта: „Бих искала да го целуна, бих искала да танцувам с него.“ Не за пари, не и за нещо друго, а просто защото ми се струва, че е приятен.

Най-добрите ми клиенти са китайците. Те плащат много, за да спят с бяло момиче, дори с обикновена рускиня. Питам се дали един ден ще мога да се откупя от клуба, като спя само с китайци. Те не искат, както някои от префинените господа англичани, да си бъбрим. Господин китаецът, впрочем, не ме харесва; набърчва нос и затваря очи, когато го прави, също като мен. Но след това ще отиде да се похвали на приятелите си: „Изпуках една бяла.“ А следващия път, когато господин англичанинът не го допусне в своя парк или своя клуб, той ще се наслаждава на малката си тайна като на дребно отмъщение, талисман за самоуважение, късмет и утеха.

Този мъж не изглеждаше особено платежоспособен, затова, когато влезе, никое друго момиче не му обърна внимание. Сега се питам какво ме накара да стана и да тръгна към него. Може би бях уморена от дебелите стари китайци и бледите студенооки англичани. Този имаше перчем, който все падаше над дясното око, невероятно черна коса и толкова дълбоки сини очи, че извикваха мисълта за вода. Изглеждаше леко пиян, може би дори малко чалнат. Нямах нищо против да е и опасен. Вече не.

Заговорих го и той ми се усмихна. Погледът му беше малко отнесен и когато се приближих, усетих уискито в дъха му. Говореше английски с американски акцент и си помислих: „Страхотно, няма що.“ По онова време американците нямаха много пари.

Но той се съгласи да ми плати колкото му поисках. Не започна да спори и да ми доказва, че съм евтина курва, която си надува цената, както правят някои други. Наложи се да го подкрепя, когато излязохме навън. Той се покатери някак в рикшата, а когато седнах до него, даде на кулито адреса си. Беше гореща беззвездна нощ, сирените на сампаните отекваха над реката. Не чувствах нищо. Бях го правила толкова много пъти.

Помислих, че ще идем в някаква мизерна стаичка край Хуанпу, но не — той живееше във Френския квартал, в хубава къща, доста прилична. Слугата ме изгледа така, сякаш бях някаква отрепка, и ми се дощя да го цапна. Мизерен наемен китаец, а ми се дуе, сякаш съм някаква жълта уличница.

Качихме се на горния етаж в спалнята му. Накара ме да се съблека, докато самият той седеше в тъмното и пушеше цигара.

— Как се казваш?

— А ти как искаш да се казвам?

— Нямам претенции.

— Анастасия.

— Рускиня ли си?

Нямах настроение за учтиви приказки. Исках да си свърша работата и той да ми даде парите. Така беше най-добре.

— Какво харесваш?

Коленичих пред него и прокарах нокти по бедрото му. Членът му беше твърд, през панталоните личеше, че е възбуден. Започнах да го разкопчавам.

Той хвана ръката ми и я дръпна. Може би сега ще пощурее и ще вземе да ме набие. Случвало ми се е и преди.

— Красива си — чух шепота му.

Разбира се, че съм. Всяко момиче е красиво в тъмното.

— Сега ще те имам — отвърнах с натежал от страст глас.

Не е лесно да прозвучи истински, когато си толкова уморена, че ти се иска да легнеш и да умреш.

Сложих ръката му на гърдите си. Той ме вдигна и ме отнесе в леглото. Имаше хубаво тяло, стройно, с тренирани мускули и аз го оставих да прави каквото иска. Разбира се, уверих се, че няма да скъса новите ми копринени кюлоти или да остави петна по роклята ми. Трябваше да съм с тази рокля, когато се върна в клуба.

Той свърши бързо и се отдръпна. Скоро заспа. Облякох се и тъкмо когато излизах, видях сакото му да виси на облегалката на стола. В портфейла му имаше сто американски долара. Взех ги. Беше повече, отколкото се бяхме споразумели, но мисля, че това, което купуват клиентите ми, винаги е по-малко от онова, което получават. Те плащат за секс, а аз давам частица от себе си.

Напъхах парите в чантичката си, слязох бързо по стълбите и изтичах през двора. Спрях една рикша на улицата и се върнах обратно в клуба, за да изтанцувам едно танго с някакъв дебел китаец. Той ми купи три студени чая. Тази вечер шефът остана много доволен от мен. Каза, че ще стана истинска бар дама.