Колин Фалконър
Анастасия (48)

Майкъл

Ермаков. Захарий Ермаков.

След толкова години един от екзекуторите беше нарушил мълчанието си. От месеци насам се хвалел: „Аз застрелях царя.“ Не беше трудно да го намеря. Беше началник-смяна в местния медодобивен завод и всички го познаваха. Питах се дали перченето му ще издържи на интервю със западен журналист. Едно беше да разправяш пред местните младежки дейци на работническия комитет, че си бил герой, но съвсем друго беше да говориш подобни неща пред чужденци. Последиците не бяха за пренебрегване.

Опитах се да позвъня в завода, но връзката беше толкова лоша, че се отказах. Наех един мъж с кон и каруца да ме откара дотам — на три мили извън града. Въздухът вонеше на сяра. Усещах, че се задушавам.

Тръгнах към неподдаващата се на описание тухлена постройка. Влязох вътре и казах на една жена с приятно личице, облечена в селски дрехи, че търся другаря Ермаков. Тя отговори, че вече не работел тук. Имал рак на белия дроб. Умирал. И не знаела къде живее.

Излязох и увих шала си около устата, за да филтрира поне малко пушека. Значи гробът вече зовеше един от убийците на царя. Сега знаех защо другарят Ермаков е решил да наруши мълчанието си. Правителството вече не можеше да му направи нищо.

Телефонът до леглото иззвъня и ме стресна. Бях убеден, че тая проклетия не работи. Погледнах към часовника — шест и половина сутринта местно време. В хотелската стая беше ужасно студено, навън още беше нощ.

— Да?

Отсреща чух женски глас.

— Вие ли сте търсили съпруга ми?

— Кой се обажда?

— Другарката Татяна Ермакова. Ходили сте вчера в завода. Казали сте на другарката Булгарина, че искате да говорите със съпруга ми.

Моментално се разсъних.

— Да, казвам се Шеридан. Пиша за…

— Елате у дома днес следобед в два часа.

Потърсих на масичката молив и хартия.

— Какъв е адресът?

Тя ме упъти как да намеря къщата — на другия бряг на реката, на километър и половина извън града — и затвори. Седнах и се втренчих в телефона. Погледнах отново часовника си. Беше седем и половина. Налагаше се да чакам шест часа и половина.

Щеше да бъде най-дългото чакане в живота ми.