Колин Фалконър
Анастасия (73)

Анастасия

Джонки с кафяви платна се плъзгат по течението. Дъждът прави трапчинки в кафявата вода, сампани плават насам-натам в мъглата. Помирисвам Шанхай, преди да видя Бунд. Животът ми описа пълен кръг.

Стискам ръката на Рейчъл и усещам как тя ми отвръща. Не разбира какво става. Дори сега не знам дали някога ще мога наистина да й обясня.

Питам се какво ли ще каже той, когато го намеря. Знам, че е някъде там, в този сив, чужд град. Днес — а може би утре — ще почукам на някоя лакирана в червено врата и китайският му прислужник ще хукне да го доведе. Той ще ме види застанала под дъжда с дъщеря му и с багажа, струпан до нас. Интересно какво ще направи.

Изминах дълъг път и върших неща, с които не се гордея. Но оцелях и мисля, че утрешният ден ще е по-добър за мен.

Наричам се Анастасия Романова и се връщам у дома.