Колин Фалконър
Анастасия (42)

Майкъл

Стоях на стъпалото на влака, притиснат сред тълпа хора, и шумът от подвикванията им ми пречеше да чуя последните думи на Анастасия.

Запомних мига с това, което не се случи. Тя не заплака, не започна да маха с ръка, не се затича по перона като другите влюбени. Стоеше и не помръдваше.

Не мога да определя точно какво почувствах. Но в този момент осъзнах, че съм излъгал себе си — бях се принудил да вярвам, че предаността ми към нея някак си я е трогнала. В този ден, когато я оставих, тя си беше Анастасия — недосегаема и неопределима. Тогава, както и в първия момент, знаех, че продължавам да искам нещо, което не мога да имам. И не можех да направя нищо друго, освен да стоя в отдалечаващия се влак и да я гледам как изчезва в облак пара, как се стопява сред тълпите на мрачната гара „Ватерло“.