Саша Блейк
Отмъщение (84)

Иносънс

— Ако ми я донесеш — каза тихо Иносънс, — ще я успокоя.

Итън я изгледа подозрително.

— Ще я сложа при Клаудия.

Вдигна Моли с една ръка и я хвърли на леглото. Хлипайки от страх, момиченцето запълзя към Клаудия и зарови лице в скута й. Беше толкова малка, съвсем малко по-голяма от кукла. Иносънс почувства как я залива нажежена до бяло ярост. Джордж стоеше в ъгъла с наведена глава. Иносънс бе готова да умре, преди да допусне нещо да се случи на тези деца. Проблемът беше, че имаше голяма вероятност това наистина да стане, а смъртта й нямаше да им е от никаква полза.

— Всичко е наред, скъпа — прошепна Клаудия на Моли. — Всичко е наред.

— Джак — промърмори Иносънс. — Джак.

Джак я погледна немощно, сънливо; клепачите му бяха притворени, очите — налети с кръв. Иносънс почувства нов прилив на гняв. Нямаха време да се правят на жертви. Ако в този момент имаше пистолет, щеше да го простреля в другия крак.

— Махни се от него! — изкрещя Итън. — Иди ей там.

Лицето на Иносънс се сгърчи.

— Изкълчих си глезена, когато ме събори на земята.

— Глупости! — озъби се Итън, отиде до нея и грубо я изправи на крака, като я сграбчи за предмишницата. — Мърдай!

— О! — възкликна Иносънс, препъна се и се вкопчи в него.

Наблюдаваше с интерес как устата му се отваря във вой на болка и се усмихна с оголени зъби, докато натискаше и въртеше пинцетата още по-силно и още по-навътре в основата на гръбнака му. Докато той се извиваше в агония, тя го препъна и той падна по гръб като бръмбар, дращейки отчаяно с нокти към мястото на болката. Тя се хвърли към пистолета, но Итън беше прекалено бърз. Иносънс инстинктивно потръпна, преди да осъзнае, че той не се цели в нея. Целта му беше Джордж.

— Не! — изкрещя тя, докато той дърпаше спусъка. — Джордж, залегни!

Джордж изкрещя, а Итън се разсмя. Тя започна да се боричка с него за пистолета. Не можеше да погледне, не смееше… поне смъртта бе настъпила бързо… бърза смърт за едно седемгодишно момче.