Саша Блейк
Отмъщение (56)

Тим

Париж 13-и ноември 1998

Тим с олюляване се изправи на крака, кашляйки. Прокара трепереща ръка през косата си; беше пълна с прах и песъчинки. Краката му поддадоха и той седна на земята. Панталоните му бяха скъсани, а коляното — мокро от кръв. Експлозия… бомба. Бе избухнала бомба! Едва не бе разкъсан на парчета от бомба. Навсякъде цареше разрушение, сякаш се бе озовал насред сцена от Близкия изток. Запълзя през счупеното стъкло, като си заповядваше: „Стани, стани, бягай“; а после установи, че се катери по… Боже господи! Това беше човешко тяло, жена. Половината й лице бе отнесено. Обърна се настрани да повърне.

Въздухът бе изпълнен с дим и прах, а в тавана зееше огромна дупка. Хората стенеха и ридаеха; той самият стенеше и ридаеше, а стоновете на ранените и умиращите смразяваха кръвта му. В ушите му нахлу воят на сирените. Бе замръзнал от шок и главата му пулсираше така, сякаш щеше да се разцепи, но беше жив. Оцелял. Трябваше да излезе от тук. Можеше да последва втори взрив… но краката не го слушаха. Ако се измъкнеше невредим от тук, щеше да направи нещо от себе си — да, щеше. Край на лъжите. Щеше да бъде верен на себе си и когато завършеше Кеймбридж, нямаше да постъпи в „Сандхърст“. Не искаше да има нищо общо с военните. Щеше да стане търговец на произведения на изкуството — о, да, щеше. Днес бе видял смъртта и не му хареса.

— Позволете да ви помогна.

Гласът беше плътен, дълбок, благ и спокоен — гласът на герой — и Тим, замаян от удивление, позволи на младия мъж да го изправи на крака. Героят бе висок и силен, с лице на ангел и Тим изкрещя от страх. Да не би наистина да бе умрял и да се бе озовал в рая? Задъхан, ангелът уви дясната му ръка около врата си и го повлече към изхода.

— Ще се оправиш. Как се казваш, приятел?

— Тим Фортлин — изграчи той и ангелът — не, той беше истински, жив и земен, приблизително на неговата възраст — се усмихна. Лицето му бе изцапано с пепел, но той бе необикновено красив, имаше бели равни зъби и Тим разбра, че е някой важен. Обикновените хора не изглеждаха толкова съвършени.

— Аз съм Итън — каза младият мъж. — Стой до мен и всичко ще е наред.

Актьорът — световна суперзвезда, а беше само на двайсет — бе спасил света поне два пъти на екрана, а сега спасяваше него.

— Много си мил — прошепна Тим, после замайването го надви и той загуби съзнание.