Саша Блейк
Отмъщение (68)

Итън

Норт Кресънт Драйв, Бевърли Хилс, юни 2005

Итън се засмя. Беше страхотно да е Итън.

Не разбираше звездите, които изпадаха в депресия. Кое можеше да те кара да се чувстваш нещастен, щом всички те обичат?

Предполагаше, че просто се поболяват от страх — страх, че някой, когото познават, се справя по-добре от тях, а някой, когото не познават, ще направи пробив. Страх, че някой друг ще получи големия сценарий; страх, че чекът с нечий хонорар е с един милион долара повече от техния, че някой друг има по-хубаво тяло, по-сексапилно гадже, по-ловък агент, повече покани; че утре всичко ще свърши и ще им останат само милиони долари и никакви приятели, само няколко ленти.

Итън не се тревожеше за такива глупости. Знаеше, че животът му е хубав, и го обичаше.

Луда работа беше да си известен, но в крайна сметка човек свикваше. Егото му нарастваше, за да запълни новообразуваното пространство, което той заемаше. Приятно му беше, че хората правят изключение за него. Приятно му беше да се държат с него така, сякаш е специален. Приятно му беше, че деветдесет и девет процента от хората, които срещаше, бяха готови по-скоро да пълзят по стъкла, отколкото да изразят несъгласие с него. Приятно му беше, че други хора работят, за да направят всеки момент от всеки негов ден съвършен. Харесваше му не защото беше жалък тип, а защото това го правеше по-добър човек.

Кой обичаше хората да не са съгласни с него? Кой обичаше да му кажат да се разкара? Кой обичаше да се отнасят с него като с боклук? Ето, тогава имаше причина да бъде нещастно копеле.

Но холивудските звезди имаха възможност да изживеят мечтите си. Да изживеят приказката. Тяхното желание бе заповед за другите. Досущ като разглезени деца, те винаги получаваха това, което искат. Нямаха извинение да бъдат нещо друго, освен възхитителни.

Трябваше да признае, че и самият той понякога настръхваше с безмълвното „Не знаете ли кой съм?“, когато не му опънеха червения килим — както вчера, когато бе вкарал новия изработен по поръчка кадилак в грешната посока на еднопосочна улица и се озова пред една полицейска кола. Определено имаше момент на мълчалива ярост от страна на ченгето — но после, разбира се, той свали бейзболната си шапка, усмихна се смутено и полицаят извика:

— Ооо! Господин Самърс! Пожелавам ви да просперирате и да бъдете все така преуспяващ!

По-късно Итън се засмя сам на себе си, че е толкова докачлив. Имаше отговор за хората, които критикуваха звездите, че се вземат прекалено насериозно: те бяха звезди, защото се вземаха насериозно. В този град трябваше да го правят, иначе нямаше да успеят да пробият. Но все още можеше да се смее на себе си, задето чувството му за хумор го бе предало. Сега, когато всичко бе наред.

Тази вечер, както всяка друга, се чувстваше добре. Интервюто със списание „Лос Анджелис“ бе излязло днес и беше екстра. Бяха отишли в Националния исторически музей и журналистката остана очарована, когато той й плати билета с думите:

— Само да посмея да направя нещо друго, й майка ми би ме цапардосала по главата!

Човек винаги можеше да се наслади на учудването и благодарността, когато за кратко се е снижил до нивото на дребните хорица.

По време на интервюто старателно избягваше да говори за себе си в трето лице и с убедителен смях опроверга „мита“, че мие зъбите си с вода „Фиджи“. Лашкаха се по целия обратен път до Холивуд Хилс и шофьорът ги остави пред ресторанта „Мистър Чоу“. Макар че трябваше да отпрати прекалено усърдния сервитьор с менюто (риба тон със сос тартар, лимон и допълнителни картофки), Итън не си позволи да се наслади прекалено открито на суетенето и вниманието, които го обгръщаха. Поздрави прислужника си по име, прегърна прес агента си, кимна с благодарност за уединената маса: изобщо, доказа, че е свестен човек.

Сега отново щеше да го докаже.

Той се изправи неохотно, усмихна се широко, щастлив и в същото време притеснен, че се е превърнал в център на вниманието, когато истинските герои на вечерта бяха осиротелите бебета в Третия свят. И докато събралите се орди ръкопляскаха и аплодираха, той почувства как го облива онова познато златисто сияние, море от усмихнати лица, от които струеше любов. Съвсем точно помнеше последния път, когато бе видял гримаса, защото се случваше толкова рядко.

— Давай, момиче! — окуражи го Клуни. Беше такъв шегаджия! Итън устоя на изкушението да го стисне за ръката така, че да изтръпне.

Когато бе навън, носеше очила; когато бе на закрито, бе усвоил изкуството да не среща ничий поглед, за да не му досаждат. Алтернативата бе да ходи навсякъде с бодигардове, което можеше да разнесе славата му още повече, но щеше да е досадно, като да живее сред стадо маймуни. Сега обаче свали очилата си „Том Форд“ и срещна погледа на няколко подбрани жени от аудиторията. Ето я Кейти — о, недостижимата, милостивата госпожа Круз, любителка на шоколадите. Изгледа я с изражението на изгубено момченце и тя му отвърна с майчинска усмивка. А ето я и отскоро свободната Емили Кент. Горката Емили — бляскав продукт на лоши родителски грижи, но, боже, това момиче не можеше ли да различи плода, когато го видеше?

Той й намигна. „Ела, зарадвай ме.“

После застана до водещата и с усмивка изтърпя целувката й по устните си, като се зачуди дали прес агентът й е пропуснал да й предложи вода за уста нарочно, защото бе такава кучка. Обикновено тя не показваше, че забелязва другите жени, а това беше грубо. Не че Итън имаше нещо против, но тя го правеше със собствените си служителки, включително със сестра си!

— И така, мой скъпи Итън — о, боже, погледнете само мускулите му, — знаеш ли, изведнъж осъзнах, че десет хиляди изобщо не върви. Мисля, че сме морално задължени да започнем наддаването от двайсет хиляди долара. А сега, дами — и господа! — помислете за тези клети осиротели бебета. Нещо повече, помислете си как ще целунете Итън Самърс по устата! Какво ще кажете?

Итън се ухили и обяви:

— Боже, страшно ще се ядосам, ако Клуни не се включи в наддаването!

Тази реплика предизвика бурен смях, защото прочутите хора бяха малко по-забавни от другите.

— Петдесет хиляди, но настоявам за целувка с език! — изкрещя Деймън.

Итън се засмя. Имаше ли избор? Изкрещя в отговор:

— Това е изнудване! Ще удвоя парите ти в замяна на здраво ръкостискане!

Водещата, която не желаеше да загуби светлината на прожекторите, се намеси:

— Ако не се лъжа, в момента облогът е за сто хиляди, и честно казано, не съм впечатлена. Не се справяме особено добре. Този мъж не става от леглото си за повече от… имам предвид, за по-малко от петнайсет милиона долара на филм. Хайде, народе!

Как смееше да споменава заплащането му — освен това го подценяваше! Изкарваше го по-евтин! Не можеше да я понася.

Включи я в списъка си с ужасно неприятни хора, редом с онова парвеню Джордж Идс от „От местопрестъплението“, който едва не го прегази със сребристо порше на „Мълхоланд“ миналата седмица. Разказа за случилото се на Марк и на лицето му се изписа странен израз. Итън разбра, че макар сега да мразеше Джордж Идс от негово име, Марк беше раздвоен. Да те сгази знаменитост си имаше и положителна страна. Ако си сериозно наранен, той щеше да е задължен да те посети в болницата (вместо да изпрати агента си). Щяхте да станете приятели… да получиш достъп до подбрания им кръг… уютни вечери в дома на Джордж… Тоест, ако човек има медицинска осигуровка, от какво можеше да се оплаква?

Реакцията на Марк едновременно го раздразни и зарадва. Джордж Идс беше само телевизионен актьор. Той, Итън, бе изпълнявал главната роля в четири от най-големите филми през последните три години. Точно в този момент бе по-могъщ от Бог. Светът беше негов.

Примигна чаровно и се усмихна с белозъбата си усмивка.

— Двеста хиляди долара за скъпия ми приятел Итън — макар че ще е по-добре да се задоволя само с въздушна целувка, иначе хората ще започнат да говорят!

А, прекрасната Патриша Аркет. Тази жена беше богиня. Итън я обожаваше. Навремето работи с нея, когато тъкмо започваше кариерата си, когато беше никой и работеше като сервитьор. Тя беше толкова топла, толкова мила и окуражаваща. Итън никога не забравяше как са се отнасяли хората с него, преди да стане господин Итън Самърс. Както каза на „Ъксес Холивуд“ години по-късно, „Чувствах се обгърнат от такава топлина.“

Изпрати й въздушна целувка.

Чу се някакво дрънчене, а после дрезгав английски глас изкрещя:

— Петстотин хиляди — не, забравете, — един милион долара!

Възцари се стъписано мълчание, последвано от шепот, който се превърна в жужене от въодушевление, докато хората ръкопляскаха, подсвиркваха и се обръщаха на местата си.

— Мили боже! — извика водещата. — Най-големият хит на Холивуд, господин Итън Самърс, отива при дамата с тоалет от последния сезон на „Ерве“ за огромната сума от един милион долара. Възхитена съм от името на всички тези осиротели бебенца, които, кълна се в Бога, в този момент пляскат с пухкавите си ръчички! Станете, моля ви, скъпа, за да можем всички да ви видим хубаво! О, Емили Кент! Скъпа, прости ми, не те познах. От известно време не сме те виждали. Това е наистина сензационно завръщане. О, не е ли божествена? Итън, как се чувстваш сега?

„За разлика от вчера ли?“

Итън свали очилата си „Том Форд“ и погледна първо към краката си, а после към Емили. В очите му се четеше предизвикателство.

Тя се усмихваше с полуотворена уста, задъхана от тръпката на риска. После сложи ръка на елегантния си хълбок и се нацупи, загледана право в него. Не беше безжизнена като онова чисто, та чак скърцащо калифорнийско момиче. Макар че притежаваше крехка красота и загоряло, добре гледано тяло, Емили очевидно бе лошо момиче с голяма уста, която я забъркваше в какви ли не неприятности. У това маце имаше жилка на чиста развратност. Ако успееш да я вкараш в леглото, нямаше да й пука дали ще си развали прическата — щеше да те язди, докато започнеш да молиш за милост.

Той отново се усмихна и без да откъсва поглед от Емили, отвърна:

— Как се чувствам ли? Възпламенен!

Водещата изписка от радост.

— О, скъпа, прахоснице такава, ела тук!

Емили бавно се отправи към Итън. Вървеше право към него, докато накрая той почувства топлината, която се излъчваше от тялото й. Тази рокля — всеки момент щеше да изскочи от нея. Боже! Погледите им се срещнаха и двамата се разбраха безмълвно.

Възцари се мъртвешка тишина. Емили вдигна лице нагоре, а той се наведе към нея. Когато устните им се срещнаха, ръцете й се стрелнаха нагоре и сграбчиха раменете му. Той я привлече към себе си и притисна тялото й към своето. Цялата тълпа от гости сякаш се бе телепортирала в долината и бяха останали само те двамата. Той почувства как тя се отпуска до него и в този миг разбра, че е негова.