Саша Блейк
Отмъщение (81)

Джак

В този миг на прозрение той видя живота си така, сякаш гледаше от небето към някоя глупава малка мравка.

Невероятно бе как човек може да се смята за интелигентен и все пак да вижда само това, което иска. Мисли си, че се съди по сурови стандарти, но всъщност е благосклонен критик. Това дете е било обсебено от него още от мига, в който Джак бе затръшнал вратата след него и бе забравил за съществуването му.

Но нямаше значение дали е създал чудовището, или то винаги си е било такова. Итън бе — о, боже! — Итън бе убил Емили и Мария, а сега държеше Клаудия. Нямаше време за размисъл, нито за самопрезрение и съжаление, трябваше да действа. Трябваше да направи нещо. Трябваше да спаси дъщеря си.

Той скочи и кръвта запулсира в тялото му, бурна и гореща.

— Иносънс! — изкрещя той. — Иносънс!

Хвана я за рамото, разливайки питието й. Тя се обърна побесняла, но лицето й се промени, когато видя изражението му.

— Знам, знам кой е — това е той! — изтърси Джак. — Това е момчето.

Тя поклати глава. Не разбираше.

— Нейтън — момчето, което върнах обратно. Итън е Нейтън, той е луд, той е виновният — той държи Клаудия.

Лицето й пребледня.

— Той държи Моли и Джордж.

Краката му омекнаха. Той не беше единственият истински мъж в град от измислени герои; не можеше дори да се преструва, че е. Беше ужасен. Ужасен, че няма да успее да ги спаси. Защото той трябваше да го направи. Не полицията — не можеше да поеме този риск. Итън бе холивудски бог. Джак нямаше време да убеждава хора, които можеха да не поискат да му повярват.

Можеше да изпрати охраната си да го направи вместо него. Те имаха оръжия.

Джак беше влиятелен човек, който можеше да плати на всеки, за да направи всичко за него… или почти всичко.

Не.

Итън искаше него.

И, мамка му, той също искаше Итън. Искаше да гледа това копеле в очите, докато коленичи върху гърдите му, слага ръце на врата му и изстисква живота от тялото му.

Часът му беше дошъл.

Трябваше да излезе на сцената.

Иносънс го видя в очите му.

— Да вървим! — изсъска тя.

Той стисна зъби.

— Да вървим.