Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Betrayal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Саша Блейк. Отмъщение

Английска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Анна Балева

ISBN: 978-954-655-243-3

История

  1. — Добавяне

Иносънс

Марина Дел Рей, 11:30 часа вечерта

Това беше истинска дилема: първичната нужда да се похвалиш с внуците си пред… Джордж Клуни!

Обичаше да си мисли, че няма невъзможни неща, но възможността да се случи нещо бе съвсем малка. Сервитьорката се бе лепнала за него като херпес на устната.

— Бавачке!

— Да, госпожице Ашфорд?

Австралийци!

— Бавачке, къде са малките? Нали не са си легнали, без да ми пожелаят „лека нощ“?

— Не, госпожице Ашфорд, с Клаудия са.

— Какво, за Бога, търсят при Клаудия?

— Посипват леглото с розови цветчета.

— Моля?

— Това е английска традиция, нали така? Когато някой се жени, децата украсяват спалнята за първата брачна нощ?

— Това въпрос ли е, или информация?

— Господин Самърс каза, че е изненада за Клаудия.

— Това е изненада за мен, защото не съм… Джордж, тръгваш ли си? Предполагам, че е късно, но се обади, ако… Да, довиждане, скъпи… остров Спайглас… Довиждане.

Сега наистина беше в лошо настроение.

— Бавачке, какво става? Никога не съм чувала за такава традиция и не ми харесва как звучи. Двегодишно дете — какво си въобразявате? И само погледнете кое време е! Почти полунощ, сигурно са капнали. Това е абсурдно. Как ще се върнат? Защо, за Бога, не ме попитахте за разрешение?

— Господин Самърс… помислих си, че… Марк каза, че после ще ги хвърли…

— … от прозореца? Да не сте полудели?

— Госпожице Ашфорд, съжалявам, аз… нали господин Самърс ще им бъде баща, затова реших, че щом той казва, няма проблеми и вие сте се съгласили…

— Стига! Млъкнете. Дразните ме. Изчезвайте!

Главата й бучеше. Всъщност вината не беше на бавачката. Итън умееше да бъде убедителен, а и беше важна личност — нищо чудно, че се бе съгласила. Това беше мил жест от негова страна: той знаеше, че Клаудия обожава малките. Марк вероятно нямаше да ги върне в хотела, така че спокойно можеха да останат да преспят в къщата в Малибу. На другия ден младоженците щяха да отлетят на сватбеното си пътешествие, така че бавачката щеше да прибере децата сутринта.

А, ето го Брад. Можеше да пийне още една чаша шампанско.